Бел. ред. Текстът на Светослав Овчаров е част от анкетата на кинематографистите, публикувана в миналия брой, но отпаднал по технически причини.
Погледнато най-общо, всички членове на комисии трябва да се занимават с критика. Произходът на думата „критика“ е гръцки – κριτική τέχνη, и означава “изкуство за анализ, съждение“. Тоест, всички членове на комисиите трябва да се занимават с анализ на текстовете, които са им предоставени от автори и продуценти. Преди всичко това би трябвало да е драматургичен анализ, а след това – кой стои зад текста, какви са намеренията му и пр.
Четвърт век, в който всички наблюдаваме процеса на оценяване, ни е научил, че малцина са тия, които наистина се занимават с анализ. Независимо дали са режисьори, оператори и дори критици. Критериите, по които се извършва оценяването, свеждането на всички художествени и производствени оценки до „точки“ неусетно профанизираха процеса. Лошото е, че свикнахме с профанизацията. А когато някой свикне с тъпите норми, това означава, че е станал част от тях.
Видях през годините много „бунтари“, които се опитваха да „изровят земята“ под правилата. Обикновено ги обединяваше това, че проектът им не е спечелил на последната сесия. На следващата сесия печелеха. „Креативно бунтарство“.
Положението в киното не се различава от онова в държавата ни: закони се създават в полза или във вреда на един или друг физически или юридически субект. Или от обикновена глупост.
„Седемте самураи“ на Куросава е дълъг три часа и половина. В него самураите се събират в първия час и десет минути, подложени на всякакви изпитания. След това два часа и половина защитават селото. Ние, кой знае защо, искаме да съберем „самураите“ „по документи“, а дали ще „защитават селото“, изобщо не ни интересува.
Стигнахме до стария анекдот, в който трима твърдели, че са седемте самураи, защото „няма хора“.
