(от перспективата на един чужденец)
Нека бъда съвсем откровен, много харесвам американците. Срещал съм много прекрасни хора в Съединените щати и разбирам срама, който много американци (а не само „нюйоркските интелектуалци“) изпитват заради това, че имат за лидер такъв ужасяващ клоун.
При все това, трябва да помоля – и знам, че това, което искам, не е лесно за вас – да разгледате за момент нещата от не американска гледна точка. Не искам да кажа „от френска гледна точка“, което би означавало да искам твърде много… но да кажем, „от гледна точка на останалия свят“.
В множество случаи, когато са ми задавали въпрос по повод назначаването на Доналд Тръмп, съм отговарял, че не ми пука. Франция не е Уайоминг или Арканзас. Франция е независима държава, повече или по-малко, и отново ще бъде напълно независима, когато Европейският съюз се разпадне (колкото по-рано, толкова по-добре).
Съединените американски щати вече не са водещата световна сила. Дълго време бяха. Почти през целия двадесети век. Но вече не са. Остават водеща сила, но една от няколкото.
Това не е непременно лоша новина за американците. Но е много добра новина за останалия свят.
Моят отговор е малко преувеличен. Човек е длъжен поне малко да се интересува от американския политически живот. Съединените щати са все още водещата военна сила в света и, за съжаление; тепърва трябва да се откажат от навика си да се намесват извън своите граници. Аз не съм историк и не знам много за старата история. Например, не мога да кажа кой от двамата – Кенеди или Джонсън – е по-виновен за печалните събития във Виетнам, но имам впечатлението, че е минало доста време, откакто САЩ за последно са печелили война. И че поне от петдесет години чуждестранните военни интервенции, независимо дали открити или секретни, не са нищо друго, освен поредица от позорни действия, завършили с неуспех.
Нека се върнем обратно към последното, морално неоспоримо и военно-победоносно, влизане на Съединените щати във война – а именно участието им във Втората световна. Какво би се случило, ако Съединените щати не бяха влезли във войната (неприятна алтернативна история)? Без съмнение, съдбата на Азия би била силно променена. Съдбата на Европа също, но вероятно не в такава степен. При всички случаи Хитлер, така или иначе, би загубил. Най-вероятно армиите на Сталин биха достигнали до Шербур (Нормандия). Някои европейски страни, пощадени от изпитанието на комунизма, биха го изпитали.
Признавам, неприятен сценарий, но кратък. Четиридесет години по-късно Съветският съюз би се срутил така или иначе, като причината е, че той чисто и просто се основаваше на неефективна и фалшива идеология. Каквито и да са обстоятелствата, каквато и да е културата, в която е установен комунизмът, той не успя да оцелее в продължение на цял век – в нито една страна в света.
Спомените на хората не са много дълготрайни. Унгарците, поляците, чехите днес – дали те наистина си спомнят, че са били комунисти? Дали начинът, по който те предвиждат това, което е изложено на риск в Европа, се различава толкова много от западноевропейската гледна точка? Изглежда изключително малко вероятно. Ако приемем за кратко езика на левоцентристите, „популисткият тумор“ изобщо не е ограничен до Вишеградската група. Преди всичко аргументите, използвани в Австрия, Полша, Италия и Швеция, са абсолютно същите. Една от константите в дългата история на Европа е борбата срещу исляма; днес тази борба просто се върна на преден план.
Чел съм за отблъскващата тактика на ЦРУ в Никарагуа и Чили само в романи (почти само американски романи), така че не мога да съм категоричен в тези си обвинения. Първите американски военни интервенции, които наистина мога да си спомня, са тези на двамата от фамилията Буш, особено на Буш-младши. Франция отказа да се присъедини към него във войната му срещу Ирак – война, която беше в еднаква степен неморална и глупава; Франция постъпи правилно, а моето удоволствие да посоча това е още по-голямо, тъй като Франция рядко е постъпвала правилно от… да кажем, от времето на Де Гол.
Огромен напредък бе постигнат при Обама. Може би той получи Нобеловата награда за мир малко преждевременно; но от моя гледна точка, той наистина си я заслужи по-късно, в деня, когато отказа да подкрепи предложената от Франсоа Оланд атака срещу Сирия. Опитите на Обама за расово помирение бяха по-малко успешни и аз не познавам достатъчно добре вашата (американската – бел. ред.) страна, за да разбера точно защо; единствено мога да съжалявам за това. Но най-малкото, Обама може да бъде поздравен за това, че не добави Сирия към дългия списък с мюсюлмански земи, където Западът е извършвал жестокости (Афганистан, Ирак, Либия и други, които без съмнение забравям).
Тръмп преследва и усилва политиката на оттегляне, инициирана от Обама. Това е много добра новина за останалия свят.
Американците ни оставят на мира.
Американците ни позволяват да съществуваме.
Американците спряха да се опитват да разпространяват демокрацията по четирите краища на света. Освен това – каква демокрация? Гласуването на всеки четири години за назначаването на държавен глава – това ли е демокрацията? Според мен, има една страна в света (една страна, а не две), която се радва на частично демократични институции. И тази страна не е САЩ, а Швейцария. Страна, която иначе е известна със своята похвална политика на неутралност.
Американците вече не са готови да умрат за свободата на печата. Освен това – каква свобода на печата? От дванадесетгодишен наблюдавам как обхватът на мненията, допуснати в печата, постоянно намалява (пиша това скоро, след като във Франция започна нова „ловна хайка” срещу скандалния антилиберален писател Ерик Земур[1]).
Американците разчитат все повече и повече на безпилотни самолети, които, ако знаеха как да използват, тези оръжия биха им позволили да намалят броя на жертвите сред цивилното население (но е факт, че американците винаги са били неспособни, на практика още от самото начало на съществуването на авиацията, да бомбардират правилно).
Но най-забележителното в новата американска политика със сигурност е позицията на страната по отношение на търговията. Там Тръмп е като здравословен полъх свеж въздух – и наистина сте се справили добре, избирайки президент с произход от така нареченото „гражданско общество“.
Президентът Тръмп разкъсва договори и търговски споразумения, когато смята, че не е трябвало да бъдат подписвани. Той е прав за това – лидерите трябва да знаят как да използват периода за размисъл и да се оттеглят от лоши споразумения.
За разлика от либералите, защитници на свободния пазар (които по свой начин са фанатични като комунисти), президентът Тръмп не разглежда глобалната свободна търговия като връхна точка и цел на човешкия прогрес. Когато свободната търговия благоприятства американските интереси, президентът Тръмп подкрепя свободната търговия; в противен случай той смята, че старомодните протекционистки мерки са напълно подходящи.
Президентът Тръмп бе избран да защити интересите на американските работници; той защитава интересите на американските работници. Във Франция човек би желал през последните петдесет години по-често да среща подобно отношение.
Президентът Тръмп не харесва Европейския съюз; той смята, че нямаме много общи неща, най-малкото „ценности“. И според мен, това е така, защото какви ценности? „Човешки права“? Сериозно? Той по-скоро би преговарял директно с отделните страни и аз вярвам, че това, всъщност, би било за предпочитане. Не мисля, че силата непременно произтича от съюз. Убеден съм, че ние в Европа нямаме нито общ език, нито общи ценности, нито общи интереси. С една дума, Европа не съществува и тя никога няма да представлява народ или да подкрепя евентуална демокрация (вж. етимологията на термина) – просто защото не иска да бъде европейски народ. Накратко, Европа е само тъпа идея, която постепенно се е превърнала в лош сън, от който в крайна сметка ще се събудим. В своите надежди за „Съединените щати на Европа“, очевидна препратка към Съединените щати, Виктор Юго само дава още едно доказателство за своята надутост и глупост. Винаги изпитвам удоволствие да критикувам Виктор Юго.
Логично, президентът Тръмп беше доволен от „Брекзит”. Също толкова логично, аз също; единственото ми съжаление е, че британците отново се оказаха по-смели от нас пред лицето на империята. Британците ме изнервят, но куражът им не може да бъде отречен.
Президентът Тръмп не смята Владимир Путин за недостоен партньор за преговори. Нито пък аз. Аз не вярвам, че на Русия е възложена ролята на универсален водач на човечеството – възхищението ми от Достоевски не се простира толкова далеч – но се възхищавам на постоянството на Православието в собствените му земи, мисля, че за Римокатолицизма би било добре да почерпи вдъхновение от него. И вярвам, че „вселенският диалог“ може да бъде полезно ограничен до диалог с Православната църква (християнството не е само „религия на Книгата“, а е преди всичко религия на Въплъщението). Болезнено съм наясно, че Великата схизма от 1054 г. беше началото на края за християнска Европа. От друга страна вярвам, че краят никога не е сигурен, докато не настъпи.
Изглежда, че президентът Тръмп дори успя да укроти севернокорейския безумец. Намирам, че това е подвиг от класа.
Президентът Тръмп наскоро обяви: „Знаете ли какво съм аз? Аз съм националист!“ Аз също. Националистите могат да разговарят помежду си. С интернационалистите, колкото и да е странно, разговорът не върви така добре.
Франция следва да излезе от НАТО, но може би такава стъпка ще стане безсмислена, ако липсата на оперативно финансиране принуди Организацията на Северноатлантическия договор сама да изчезне. Това би било една грижа по-малко и още една причина да се благодари на президента Тръмп.
В обобщение, струва ми се, че президентът Тръмп е един от най-добрите американски президенти, които съм виждал.
На лично ниво той, разбира се, е доста отблъскващ. Ако е имал връзка с порно звезда, това не е проблем, на кого му пука? Но да се подиграва на хора с увреждания е лошо. Със сходна програма един автентичен християнски консерватор, което означава почтен и морален човек, би бил по-добър за Америка.
Но може би това ще се случи следващия път или по-следващия, ако настоявате да задържите Тръмп. След шест години Тед Круз[2] ще е все още сравнително млад, а със сигурност има и други видни консерватори християни. Ще бъдете по-малко конкурентоспособни, но ще преоткриете радостта да живеете в границите на вашата великолепна страна, упражнявайки се в това да сте честни и добродетелни. (С някои случаи на брачна изневяра. Никой не е перфектен, така че спокойно. Дори и в най-добрите американски трилъри има трудни за понасяне сцени – онези с разкайващите се съпрузи. Да не говорим какво се получава, когато се намесят децата. Не искам да играя ролята на „разпуснатия французин“, герой, когото ненавиждам, просто апелирам за поддържане на минимално ниво на лицемерие, без което животът в обществото не е възможен.)
Ще изнасяте някои продукти (незаменими марки: „Маршъл”[3], „Клипш”[4], „Джак Даниeлс”[5]). Ще внасяте други (във Франция също имаме неща за продаване). В крайна сметка, това вероятно няма да бъде много, нито като търговски обем, нито като чуждестранна валута. Намаляването на световната търговия е желана цел, която може да бъде постигната в кратки срокове.
Някои протестни действия биха могли да ускорят процеса. Без много трудности те могат да бъдат ограничени до стоки и собственост. На борда на всеки кораб с контейнери има ограничен брой моряци; в случай на нападение би било лесно да се предупреди капитанът и моряците да се евакуират, като се избягва всякакъв конфликт.
Вашият месиански милитаризъм ще изчезне напълно; светът само ще въздъхне с облекчение.
Силициевата долина и в по-малка степен Холивуд ще трябва да се справят с появата на сериозни конкуренти. Но Силициевата долина, както и Холивуд, ще запазят важни сектори на пазара.
Китай ще намали прекомерните си амбиции. Този резултат ще се постигне най-трудно, но в крайна сметка, Китай ще ограничи своите стремежи и Индия ще направи същото. Китай никога не е бил глобална империалистическа сила, нито пък Индия – за разлика от САЩ, техните военни цели са местни. Вярно е, че икономическите им цели са глобални. Става въпрос за определено икономическо отмъщение, което в момента осъществяват, и това наистина е притеснително. Доналд Тръмп е напълно прав да не се остави да бъде избутан. Но в крайна сметка, тяхната свадливост ще отшуми, техният темп на растеж ще отслабне.
Всичко това ще се случи в рамките на един човешки живот.
Трябва да свикнете с идеята, достоен американски народе: в крайна сметка, може би Доналд Тръмп ще се окаже необходимото ви изпитание. И винаги ще бъдете добре дошли като туристи.
Харпърс магазин, януари 2019 г.
Превод от английски Кристина Сантана
[1] Ерик Земур (1958) e френски писател и журналист. Два пъти е съден – веднъж през 2011 г. заради расистки изказвания, и втори път през 2018 г. заради насаждане на омраза към мюсюлманите.
[2] Тед Круз (1970) е основен съперник на Доналд Тръмп в борбата за спечелване на републиканската номинация за кандидат-президент. След като през май 2016 г. Доналд Тръмп печели първичните избори в щата Индиана, Тед Круз се оттегля.
[3] „Маршъл” (1960) е компания, произвеждаща сценично озвучаване – колони, монитори, усилватели, по-рядко продукти за масовия потребител – например, слушалки.
[4] „Клипш” (1946) e производител на акустични системи както за стерео, така и за съраунд озвучаване на домашно кино.
[5] „Джак Даниeлс”(1875) произвежда най-продаваното американско уиски в света. Прави се в Линчбърг, щата Тенеси.
