Надежда Тричкова. „Лентата е почти изснимана”. Пловдив: Жанет 45, 2018. Цена 10 лв.
Винаги съм обичал фотографията в поезията; този личен поглед, чрез който всеки вижда света. Онази, вътрешната фотография, която хем ни показва обективния свят, познат донякъде на всички ни, хем ни разкрива уникалното, онова, което се ражда във всеки един от нас. Разбира се, както обективният свят, така и тези вътрешни светове се променят. Много често едната промяна води към другата и обратното. Надежда Тричкова улавя тази динамика, заснемайки външното, показвайки вътрешното.
В снимката понякога има утешение, завръщане към определен момент, в който се чувстваме уютно. Всеки поглед към нея ни носи сигурност. Когато обаче се вгледаме по-внимателно и открием нещо друго, дребен детайл, тази сигурност рухва. Това е моментът на осъзнаване. Надежда Тричкова знае това, затова светът в стихотворенията й е жив, макар и заснет.
Освен образи обаче, съществуват и думите. В тази книга те се преплитат, за да пресъздадат вътрешната картография, свързваща несъвместимости: в устата на града Неретва е езикът. Реалните градове и градовете, които заживяват в нас по различен начин. В стихосбирката това са Лефкада, Мостар, София, Единбург, Андалусия, Созопол, Нара и Лондон. Градовете създават нови връзки с нас, които от своя страна пораждат нови усещания, спомени и носталгии. Създават жива фотография. Пулсът на мястото през личния пулс.
Надежда Тричкова казва за книгата си: „Това е книга за миналото и копнежа по живота, който предстои“.
Какво ни носи миналото? Какво ни носи завръщането? Какво пазим в албумите? Спомени за бащата, детството, любовта на баба, но там са и другите членове на нашето семейство, онези не по родствена връзка, онези, с които се сродяваме по дух, които също ни белязват и стават част от нас. За Надежда това са Т.С. Елиът, Силвия Плат, Ърнест Хемингуей, Георги Господинов, Елин Рахнев и Георги Рупчев.
Надежда Тричкова доказва чрез поезията си и първата си стихосбирка, че обичта съществува във всичките й аспекти. А има ли обич и любов, лентата никога не свършва.
