
Художникът самотник
Трудно е сбогуването със Стоян Цанев, художника, допринесъл много за българската пластична култура и нейното международно признание. Неизразимо трудно е да се говори за него в минало време.
Повече от четири десетилетия яркото му присъствие в художествения живот е белязано от безкомпромисен нравствен и естетически максимализъм и многопосочни артистични превъплъщения. Започнал с впечатляващи изяви в кавалетната живопис и тиражната графика, полският възпитаник впоследствие паралелно разгръща яркото си дарование и в областта на керамиката. Творбите му провокират зрителя към проницателно вглеждане, далеч надхвърлящо сферата на чистото съзерцание. Многоликата му артистична природа, неподвластна на строго дефинирани стилови маркери, е белязана от оригинална иконографска система, доминирана от лапидарните ударения на образа-знак.
В творчеството му ясно се откроява една органична вътрешна логика на развитие, плод на зададени и задавани посоки в общението между автора и творбата. Запазва се квинтесенцията в художествения му възглед, но се трансформира от своеобразна метафорична фигуративност до чистотата на знак, до движение на четката, което синтезира и овеществява впечатляваща по мащаба си сугестивна наситеност. Модификациите в пластическия изказ се осъществяват почти недоловимо, сякаш следвайки предначертана траектория.
Овладеният в пределна степен пластичен синтаксис, както и богатият формален регистър, с който си служи, разширяват пределно обхвата на творческите му търсения, като същевременно разколебават традиционните за изкуството рамки.
Синтетичният пластически изказ на Стоян Цанев придава особена мощ на неговите индиректно поднесени идейни послания. Създавайки своя самобитна иконографска система, той насища до предел сугестивната плътност на всеки милиметър от картинното поле. В лаконичните си автокоментари той споделя: „В моите работи… всичко тръгва от размислите ми за времето, пространството, началото, раждането на големите неща… облякъл съм тези размисли в мой пластичен език. Не давам отговор за нещата, които ме вълнуват. Ако човек има моята чувствителност, неизбежно ще ме разбере.”
Същностните характеристики на творчеството му въвеждат зрителя в лабиринта на творческото вглъбяване, което преодолява границата, деляща фигуративно и абстрактно, обемно и двуизмерно, наративно и сугестивно. Вглъбен и органичен в търсенията си, Стоян Цанев достига художествени стойности, далеч надхвърлящи националните мащаби.
За творчеството си е удостоен с редица престижни отличия. Негови произведения са част от някои от най-значимите световни художествени сбирки – Национален фонд за изящни изкуства, Париж, Национална библиотека, Париж, Колекция „Арт Диалог“, Париж, Музей за изящни изкуства, Купио, Финландия, Музей за модерно изкуство, Делхи, Индия, Национална художествена галерия, Осло, Норвегия, Национална художествена галерия, Прага, Чехия, Музей за модерно изкуство, Фредрикстад, Норвегия, Музей за изящни изкуства “А. С. Пушкин”, Москва, Музей за изкуство „Минт”, Шарлот, Северна Каролина – САЩ, Конгресна библиотека, Вашингтон… както и редица частни колекции. Произведенията му са собственост и на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии на Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Сливен, Добрич и на множество частни сбирки у нас.
С несекващия си устрем към самоусъвършенстване, разширява непрестанно собствените си артистични хоризонти и встъпва в съревнование със самия себе си, съграждайки впечатляващо по мащаба и размаха си творческо дело. Духовният му аристократизъм формира мощна естетическа антитеза на всичко неискрено и наподобително.
С абсолютното владеене на художественото градиво той е достоен за „възхвалата на ръката”, произнесена от Анри Фосийон. В съвършения му артистичен жест отеква далечният отглас от извечната битка на предците да облагородят и одухотворят суровата първичност на материята.
Стоян неотклонно следваше творческото си верую и беше радетел за съзидание на всички нива в ежедневното битие. Зададе нови, непоклатими критерии, с които да измерваме израстването на личността по пътя й към вечността.
Мощта на неговите духовни проникновения, на многопосочните му интелектуални натрупвания и философски прозрения го качват в орбита, в която е и самотен, но и неделима част от най-високия културен елит. Тепърва предстои да осмислим тази неизразима с думи загуба за българската култура, стойността на онова, което Стоян превърна в абсолютно битие, надскачащо границата на материално.
Ако приемем, че да си художник е професия, да бъдеш творец е мисия! Стоян изпълни своята мисия – аристократично, всеотдайно и безкрайно талантливо. Този талант – на художник и на човек, е безценният дар, който той ни остави.
Светъл път, Стояне! Благодарим ти!