Машини за цензура  |  (C)

М

Трудно е човек да отклони вниманието си от бурната законодателна самодейност у нас напоследък, за да го съсредоточи върху европейската, но там в последно време стават важни неща.

През септември миналата година Европейският парламент гласува т.нар. „Директива за авторското право“ със съкрушаващо мнозинство (438 депутати „за“ и 226 „против“). Непрозрачният и противоречив документ събуди доста недоволство, но на 13 февруари, след месеци дебати и поправки, окончателният му текст бе одобрен. Най-оспорвани разпоредби в него са член 11, член 13 и член 3. Изброявам ги по степента на зловредност, която вижда в тях Рейган Макдоналд, старши политически мениджър и ръководител на отдел „Публични политики на ЕС” в Mozilla.

Член 11 се отнася за набралия популярност вече „данък линк“, който има уж за цел да даде на издателите в интернет възможност за допълнителни приходи, като таксуват мощните агрегатори на новини като Facebook и Google всеки път, когато препращат към тяхното съдържание. Проблемът е, че на големите агрегатори не им пука изобщо. Google например заяви, че или ще получава безплатен лиценз, или издателят трябва да се откаже от търсачката. И издателите приемат. Но дори и да решат да се съпротивляват, срещу гигантските платформи Facebook и Google имат шанс само големите. Малките издатели просто ще бъдат смазани, а това ще се отрази на разнообразието и качеството на съдържанието в мрежата, т.е. цензура, но прикрита зад комерсиални доводи и процъфтяваща във вид на пропаганда, реклама и фалшиви новини.

Член 13 пък налага съвсем откровена цензура, като принуждава платформи като YouTube да филтрират машинно цялото си съдържание за нарушени авторските права. YouTube го правеше досега и без директива, при това на доста произволен принцип, но сега ще го прави законно. Наричат член 13 „убиец на мемите“, които, знаем, са народното творчество на дигиталната ера и съществуват единствено благодарение на свободното си разпространение. Но дори и да прежалим мемите, ще трябва да забравим и за всякакви форми на критика, пародия и сатира, разчитащи на цитирането. Лошото е, че и цитирането ще трябва да забравим. Дори мрежовият протест може да стане невъзможен, защото протестното съдържание лесно се филтрира от машините. Но пък кой знае: забранен в мрежата, протестът може да се върне към по-ефикасните си аналогови форми.

И накрая член 3, който, според Макдоналд, е най-зловреден, защото засяга пряко развитието на технологиите и прилагането им в практиката. Новите продукти и услуги напоследък се появяват предимно на базата на изкуствения интелект и големите данни, а това означава сигурен достъп до голямо количество качествено свободно съдържание в мрежата. Как младите стартиращи европейски компании ще получат финансиране, след като инвеститорите първо сканират законовия пейзаж и ако се натъкнат на ограничения и несигурност, ще предпочетат да се отдръпнат?

А колкото и да критикуваме платформения капитализъм, основан на изкуствен интелект и големи данни, трябва да се съгласим, че става дума не само за бизнес, но и за област с огромен научен потенциал и възможности за изследвания, които Комисията ще осуети на европейска почва, внасяйки правна несигурност тъкмо с директива, претендираща да защитава правата на автори и иноватори.

Директивата си има доста и влиятелни противници: Мартин Зенфтлебен, професор по интелектуална собственост в университета в Амстердам; основателят на Уикипедия Джими Уелс; известната защитничка на свободата в Интернет в Европарламента Джулия Реда; изобретателят на интернет Тим Бърнърс-Лий, който в открито писмо заклейми Директивата.

Нещата са като че ли ясни – Директивата пречи и трябва съпротива.

Не бива обаче да се заблуждаваме, че става дума за нещо различно от властови сблъсък: сблъсък на бизнес модели, на несъвместими регулационни режими, на алчни лобита… Има геополитика. Има го и вечното противопоставяне, ако щете, между свободата и контрола в сложните технологични системи. Има какво ли не, само не и битка за права и гарантиране на ценности. Потребителите, творците, създателите на съдържание, разработчиците, учените изобщо не са страна в този сблъсък. И е факт, че съвременна Европа не може да предложи никаква алтернатива на пощръклелия високотехнологичен платформен капитализъм, може да измисля само регулации.

За автора

Райна Маркова

Райна Маркова е писател и дългогодишен наблюдател по въпросите на интернет и дигиталното развитие на вестник „Култура”. Сега е наблюдател на вестник К.

Категории