Плачете за себе си, момичета, няма кой друг да плаче за телата ви, тези несъвършени белези, които сте обречени да гледате всеки ден в огледалото, да се питате какво още трябва да направя, за да изглеждам като нея, като онази от инстаграм, момичето с червения бански, което не познавам, но искам да приличам на него, онова с плоския корем, което ми казва какво трябва да ям и да тренирам, за да изглеждам добре за лятото, сякаш няколко упражнения и яденето на зеленчуци ще заличат всички моменти пред огледалото, в които сте се гледали и сте се мразили за белега на коляното, целулита по бедрата, за малкия бюст, за сухата кожа, за мазната кожа, за акнето, от което не се отървахте.
Плачете за всички списания с красиви актриси, напудрени модели с високи токчета, за всички снимки в социалните мрежи, които ви карат да се чувствате дребни и нищожни, за скритите запаси от шоколад, с които се успокоявате, когато видите поредната снимка на щастливо момиче, което се пече на екзотичен остров, докато вие се чудите защо не сте на нейното място.
Плачете за всички клипове в ютюб, които сте гледали, за диетите на Дюкан и Дънов, за моментите, когато сте се мразили, защото сте изяли вафла или пържени картофи, когато сте поглъщали храна, а наум сте пресмятали калориите, колко трябва да тренирам, за да ги изразходвам, защо не мога да си поръчам салата с киноа, чиа и рукола като нея, защо нямам волята да отслабна, защо, защо, защо.
Плачете за нормите, за стереотипите, за всички други, които имат повече от вас, които купуват прилепнали рокли, не ядат цял ден, за да ги носят вечер в елегантен ресторант, седящи до мъжа на мечтите им, който, разбира се, е съвършен като тях, перфектната двойка в перфектната нощ, докато вие ръфате моркови и гледате клипове с животни.
Плачете за рекламите, билбордите, за клиповете, фотосесиите, за „Космополитън“, „Джой“ и всички други женски списания, за лъжливите успокоения, че сте красиви, каквито сте, само бъдете себе си, килограмите не са мерило за щастие, а кое е тогава, плачете за дрехите, които не ви станаха, за срама, който изпитвате към себе си, за въпросите, които не си зададохте.
Плачете за романтичните комедии, които ви заблуждават, за бездарните писателки, в чиито книги жените отслабват и целият им живот се променя.
Плачете, съблечени пред огледалото, докато очите ви не се подуят, а телата затреперят, докато се питате кога ще се заобичате, плачете за отговора, който няма да кажете на глас, защото ви е страх да изречете истината, плачете за телата си, за цялото несъвършенство на природата, което се е изляло във вас, за подигравките и обидите в училище.
Плачете за всички момичета, които в същия този момент плачат в домовете си, за всяко упражнение, диета и мисъл, че не сте достатъчно добри, красиви и уверени, за омразата, която изпитвате към себе си, за отказа да се приемете такива, каквито сте.
Плачете, момичета, защото няма кой друг да плаче за вас.
