Мнозина възприеха обръщението на Владимир Путин към Федералното събрание като гръм от ясно небе, имайки предвид, че той – една от главните причини за раздразнението на Запада – в последно време се държи доста сдържано. Даже когато президентът Тръмп обяви, че САЩ прекратяват участието си в Договора за премахване на ракети със среден и малък обсег (това е знаково споразумение, което остава в сила и след разпадането на Съветския съюз) и обвини Русия, че нарушава условията по договора, Москва отговори по същия начин. Но взе решение, че няма да предприема никакви агресивни мерки.
В предварителните си информации по повод поредното послание на руския президент към Федералното събрание западните медии акцентираха, че той най-вероятно ще заплаши, че страната му ще изстреля нови ядрени ракети към Съединените щати. В действителност, за да може Путин да изпълни заплахата си, трябва да се случат много други неблагоприятни събития. Ето защо тази година тонът на неговото изказване се оказа доста сдържан. Това не бе онзи Путин, който винаги е готов да влезе в битка. Това бе президент, за когото сегашният мандат най-вероятно е последен, и който се концентрира, както сам обяви в началото на речта си, върху въпроси от сферата на вътрешната политика.
През есента на миналата година в Русия се проведоха едни от най-масовите улични протести, откакто Путин управлява страната. Причината за тях бе вдигането на пенсионната възраст.
След преизбирането на Путин през март миналата година рейтингът му падна с над 20% (сега той е малко над 60%). А в момента, според проучване на Всерусийския център за изследване на общественото мнение, доверието в Путин е 33%, най-ниското от 2006 г. насам. Отчасти причината е намаленият жизнен стандарт на населението.
Ето защо Путин посвети две трети от изказването си на средствата, които ще се отпуснат за инфраструктурна модернизация, за подобряване качеството на здравеопазването и образованието, както и за разработване на технологии, увеличаващи производителността.
Миналата година посланието на Путин към Федералното събрание бе само месец преди президентските избори – и независимо от всички приказки, че изборите са били предрешени – това бе ярка, агитационна реч, придружена от модерна визуализация, демонстрираща възродената военна мощ на Русия.
Тази година обаче тонът му бе различен. Нямаше ги негодуванието и дори надменността. Нямаше я и последната надежда, че Русия ще успее да се договори със САЩ при Доналд Тръмп.
Тази година Путин сравни оттеглянето на Вашингтон от договора с подобно решение от 2002 г., свързано с Договора за противоракетна отбрана. Руският президент отбеляза, че през 2002 г. САЩ постъпили по-честно, като не се опитали да използват Русия като претекст. Подчертавайки, че Русия е готова да води нови преговори за контрола върху въоръжаването, Путин остави отговорността за започването им единствено в ръцете на американската администрация, като каза: „Повече няма да чукаме на затворена врата”.
Путин се постара да подчертае – според мен в по-голяма степен, отколкото в предишни свои речи – че Русия заема отбранителна, а не нападателна позиция; и че всички нейни действия са единствено реакция на враждебното поведение на други страни.
„Всички наши действия в сферата на сигурността са единствено ответна реакция, а това означава – с отбранителен характер”, каза Путин. И продължи в същия дух, подчертавайки колко е необходим мирът за „дългосрочното развитие“ на Русия. С други думи, външната и отбранителната политика на Русия обслужват вътрешната.
Със сигурност тази седмица много хора ще прочетат или прослушат внимателно обръщението на Путин до Федералното събрание и ще открият в него потвърждение на други, по-агресивни настроения. Така онези пасажи, на които аз се позовавам, ще бъдат приети за хитър и лицемерен ход от страна на Путин – думи, които не трябва да се приемат за чиста монета.
Разбира се, има много причини за напълно различни тълкувания. Но когато говорим за вярна или грешна интерпретация, бих искал да дам един ярък пример. Нека си спомним първоначалното пренебрежение към новогодишното обръщение на Ким Чен-ун през 2018 г., когато готовността да се направят отстъпки и молбата да се започнат преговори бяха изразени с рязка реторика, от позицията на силата.
По отношение изкуството на дипломацията, Кремъл е несравнимо по-напред от Пхенян. Но принципът е един и същ. Всеки национален лидер трябва да скрива слабостите си, демонстрирайки сила както пред своя народ, така и пред другите държави.
Ако съветниците на Тръмп са слушали внимателно посланието на Путин, те може би са си направили изводите: след като в преговорите със САЩ Русия няма насреща си благоразумен партньор, тя се обръща към други страни в опит да намали изолацията си. Тя би искала да нормализира отношенията си с ЕС. Има интерес да засили връзките си с Индия. Освен това, Путин все още се надява да постигне мирно споразумение с Япония. Но най-силното желание на Русия е да сключи ново споразумение за сигурност със САЩ, в което Вашингтон да се отнася към Москва като към равноправен партньор.
Към момента тази визия е изключително далеч в бъдещето. Това е причината в обръщението си руският президент да демонстрира, че е готов да чака дълго.
Мери Дежевски
Индипендънт (със съкращения), 22.02.2019
