В очертаващия се сблъсък между Китай и Запада, който ще има и своето балканско измерение, България за трети път в рамките на малко повече от 100 години ще трябва да заеме страната на Германия. Това не се дължи само на споделените европейски ценности, а на геополитическата реалност – китайските транспортни проекти заобикалят България и я превръщат в периферия, от която нищо не зависи.
България се намира в изключително важен етап в своята история. Тя трябва да направи важен външнополитически избор на фона на назряващия сблъсък между Китай и Запада в лицето на САЩ и ЕС, воден от Германия. До голяма степен от него ще зависи дали България ще бъде важен фактор, който ще определя развитието на Балканите, или ще се превърне в една обезличена държава, подчинена и следваща чужди интереси – един придатък и периферия в периферията на Европа.
Малко предистория
България много често е възприемана като център на Балканите. Страна, която не може да бъде заобиколена. Историята на ХХ век показа, че това не е така. В резултат на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918), България губи важни територии – населените по онова време предимно с българи Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Фактически това позволява на нашите съседи, на първо място Гърция и вече несъществуваща Югославия, да обградят България и да я държат в изолация. За това спомогнаха реваншистките настроения в страната ни между двете световни войни (1918-1939), а в следващия период на Студената война блоковото разделение, при което България бе член на Варшавския договор, а Гърция – на НАТО. Югославия след конфликта между Тито и Сталин (1949 г.) през този период играеше ролята на необвързана страна, която много често по редица балкански въпроси си сътрудничеше с Гърция и фактически продължаваше антибългарската си политика от предходния период. В Белград комунистическият режим, също както предходният монархически, виждаше в страната ни враг, от който е заграбил територии с българско население, въпреки че в София почти не се интересуваха от него.
Изолацията на България продължи през по-голямата част на ХХ век от 1918 г. до 1990 г. с малки прекъсвания. Големият шанс за завръщането ни на Балканите като фактор настъпи след рухването на комунистическата система, което в региона беше съпътствано от разпадането на Югославия в поредица от кървави войни (1991-1999) между населяващите я народи. Така сърбите се лишиха от своята мини империя, а и от позицията на „център“ на Балканите, разположен между Изтока и Запада, който те бяха извоювали в резултат на своята победа над българите. Големият проблем за Сърбия беше, че загуби общата си граница с Гърция – между двете страни през септември 1991 г. се появи Македония. Така най-важната транспортна артерия в региона Белград-Солун, която беше главният икономически инструмент за изолацията на България, се пропука. Тук трябва да отбележим, че докато нашите съседи на Запад воюваха, ние успяхме след много противоречив преход да станем членове на ЕС и НАТО, които ни дадоха шанс за развитие. Достатъчно е едно сравнение на БВП на България и Сърбия. През последните години ние имаме с над 12 млрд. евро по-голям БВП при приблизително еднакво население и територия. Преди 30 години ситуацията беше в полза на доминираната от сърбите Югославия.
Китайската експанзия
Инициативата на китайския президент Си Цзинпин „Един пояс – един път“, която има за цел да възстанови стария Път на коприната, предвижда астрономически инвестиции от около 1 трилион долара в десетки държави, през които се очаква да премине. За съжаление, на Балканите тези големи пари вече се влагат в проекти без българско участие. Основното направление на Пекин е по линията Пирея и Солун на север към Белград и Будапеща. Изграждат се или вече са изградени модерни магистрали и железопътни линии, по които китайските стоки ще достигат богатите пазари на Централна и Западна Европа. За България се говори, ако въобще се говори сериозно, само при осъществяване на някакви помощни проекти, които обаче не могат да изменят главния балкански вектор на Пекин, минаващ през Атина и Белград.
Географията и границите не могат да бъдат променени. България физически отсъства от Западните Балкани. Старият път на икономическата изолация отново се възражда, а страната ни е заплашена да се превърне в парий, въпреки изгодната си позиция на член на ЕС и НАТО.
Дали официална София си дава сметка за процесите, които текат около нас с пълна сила? Отговорът на този въпрос е по-скоро обезкуражителен.
Оказа се, че Китай заобикаля България не по негова вина, а в резултат на липсата на визия сред българския елит, който не успя да оцени правилно икономическия потенциал на Китай и не привлече необходимите инвестиции.
Но този малшанс да бъдем почти пропуснати от големите планове на Поднебесната ни сближава с нашите западни партньори и на първо място – със САЩ и Германия.
Западният отговор
Вашингтон и Берлин все повече осъзнават китайската заплаха. Има много сигнали на всички равнища – правителствено, военно, експертно и бизнес равнище, че истинският сблъсък предстои. За това говори и докладът на Мюнхенската конференция по сигурността, където между другото се казва, че Китай е „дългосрочно предизвикателство“. Неслучайно един от главните акценти на обиколката на американския държавен секретар Майк Помпео в Централна Европа, която е най-силно съблазнена от китайските пари, е въпросът с противодействието на телекомуникационния гигант Huawei – технологичният флагман на Пекин.
В Германия през последните години също наблюдават движението на Пекин в Европа. В Берлин надеждата за един либерален Китай вече се е изпарила, особено след последните реформи, които гарантират на Си Цзинпин неограничена власт. През март 2018 г. беше направена поправка в конституцията, която превърна Си в пожизнен лидер. „Дълго време изглеждаше, че Китай, в хода на интеграцията на световната икономика, при формирането на своята икономическа система, постепенно ще се развива в посока на либерална, отворена пазарна икономика от западен образец“, написа в своя програмен документ в началото на януари Федералното обединение на германската промишленост (BDI). Това обаче не се случи. По тази причина влиятелната организация на германския бизнес вижда бъдещите отношения с Китай като битка за лидерство и международно влияние между две системи: западната либерална пазарна икономика и китайския комунистически държавен капитализъм.
В заключение, BDI призова правителството на Ангела Меркел и лидерите на страните от ЕС „да дадат отпор на Китай“.
И правителството в Берлин не закъсня да се вслуша в този призив. В началото на февруари германският министър на икономиката Петер Алтмайер представи „Национална индустриална стратегия 2030“ и мерки за противопоставяне на китайската експанзия. Много от тезите в този документ съвпадат с исканията на BDI. Тя предвижда подобряване на пазарните рамкови условия за правенето на бизнес в Германия (достъпна енергия, конкурентоспособни данъци, стабилни размери на социалните вноски), подкрепа за средните компании от обработващата индустрия, по-ефективна борба с дъмпинга, реформа на антимонополното законодателство с цел да се облекчи създаването на европейски шампиони, способни да се противопоставят на конкурентите от Китай.
Германия и България бяха съюзници в две световни войни, които загубиха. До голяма степен те станаха съюзници по стечение на обстоятелствата – случайността и антибългарската позиция на Сърбия ни „събраха“ на два пъти. Днес отново антибългарски проекти със сръбско участие ще предопределят едно ново сближаване между София и Берлин.