Вестник К се обърна към пловдивски културни дейци с въпроса кое събитие от откриването на “Пловдив – Европейска столица на културата” през януари т.г. до този момент ги е впечатлило най-много и защо. Тук поместваме част от отговорите.
Симеон Тодоров, галерист: Въпреки напъните откриващото събитие с кулата да смае Европа, пловдивчани останаха с горчив вкус в устата от нелогичното харчене на средства за нещо, от което културата в града само загуби. Влагането на милиони в лъскави екрани, прескъпа продукция, одеяла и шапки, и спорно присъствие на личности, доведе до едно-единствено нещо: засенчването на стойностните неща. „Изкуство на свободата“ е титанична, смислена изложба, показваща фрагменти от Берлинската стена, на която все още сме от погрешната страна в мисленето си.
Петър Краевски, поет и сатирик: Като изключим откриването на „Пловдив – Европейска столица на културата”, за мен най-впечатляваща до този момент е изложбата „Изкуството на свободата – от Берлинската стена до уличното изкуство”. Върху фрагменти от Стената може да се видят творби на световни стрийт артисти, прожекции на късометражни филми, а дори и два трабанта, изрисувани от Ноар, Буше и Сидни. Отбелязвам и премиерата на книгата „Дебили-Недраги” от епиграмиста Георги Кушвалиев, носител на първия „Крилат Козел” – награда, присъдена от семейството на Радой Ралин. Дано повече пловдивски автори бъдат въвлечени в инициативите.
Мирослава Кацарова, джаз певица: Фактът, че Пловдив е европейска столица на културата, е значим и радостен за мен, макар и да смятам, че моят град – повече или по-малко – през годините винаги е бил своеобразен духовен център. За мен самата това е възможност за нови пробиви и развития, още повече, че се опитвам да правя, каквото мога, за музикалната сцена като артист и като организатор на Пловдив Джаз Фест. За последните четири години на сцената му се изявиха артисти, като Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Ричард Бона, Майк Стърн, Елиане Елиас, Дейв Уекъл, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Кърт Елинг, Крис Потър, Христо Йоцов, Теодосий Спасов и много други. Някак логично би било да ме е развълнувало някое от музикалните събития, сред които имаше много добри. Непременно ще спомена трите последователни концерта “Европа – континентът култура”, организирани от Опера Пловдив, не заради факта, че единият от тях бе моят, съвместно със симфоничния оркестър на Опера Пловдив, който, разбира се, харесах и е обичен спомен за мен. Впечатли ме дълбоко първият сред тях – интерпретации на “Девета симфония” на Бетховен и “Оцелелият от Варшава” на Арнолд Шьонберг, съчетание от утопия и антиутопия, от светлина и бездни, от класичност и модернизъм. Толкова за музиката до този момент.
Събитието, което истински ме разтърси, обаче не е музикално, а театрално: “Одисей” на Пловдивския драматичен театър, сътворен от режисьора Диана Добрева по текстове на Александър Секулов. Красив, въздействащ и умен спектакъл, зад който стои огромен труд, вижда се. Съноподобна и силна визуално творба, реализирана модерно, с отличителен текст, който не просто звучи, а кънти, и актьори, които посветено се вграждат в цялото. Не ще посмея да правя анализ на постановката, но съвсем лично ще кажа, че се огледах в нея. Доброволно потънах в нов и различен свят, сътворен с въображение и символи вътре в този свят, в който съм. Дадох си сметка, че историята за Одисей и Итака, разказана точно по този начин, е някак по мяра на Пловдив, отива му, и на всички нас, които отдавна обитаваме неговите сенчести улици и вътрешни пътища, които се губим и се намираме, и все се завръщаме в него…
Освен всичко това, което ме трогна издълбоко, видях и театър на европейско ниво, с класа и скромност, създаден с безспорен професионализъм и поучителна отдаденост.
Панайот Стефанов, главен редактор на сп. Нула32: От видяното дотук със сигурност бих отличил „ДИМ. Истории на тютюна“. Може би най-мащабната и добре подредена изложба, която съм посещавал в Пловдив. Не е пестено от нищо, а най-хубавото е, че когато погледнеш през прозореца или излезеш от сградата, ти все още продължаваш да си там, в историите на тютюна. Макар и принудена да гради памет и да разказва за мястото върху онова, което е останало от него, „ДИМ“ се справя успешно с нещо, което трябваше да бъде направено много отдавна. Експозицията притежава всички качества да остане за постоянно в квартала. Ако имаше къде.
Анкетата подготви М.Б.
