„Хронолог”. Идея Езекел Гарсия Ромеу. Драматург Лоран Каийон. Постановка и сценография Езекел Гарсия Ромеу. Музика на живо Жоро Иванов. Фотограф Иван Аладжов. Участват Ирослав Петков, Христо Иванов, Маргарита Костова, Теодора Рашед, Пламен Кънев. ДКТ Видин и театър De la massue – гр. Ница. Премиера на 12.4.2018 г. Гастроли в София – на 11.3.2019 г.
Какъв необичаен спектакъл!… Той може да бъде представен по различни начини.
Например така. Очевидно известни притеснения за това, което ни показват, изпитват и самите актьори. В началото дълго обясняват какво ще гледаме, подготвят ни за нещо странно и, за да намалят очакванията ни, го наричат с всичкозначещато „инсталация”. След това, около огромната релефна маса в мръсно бяло започват да обикалят петимата актьори, водени от Ирослав Петков, и бавно, за никъде не бързайки, монотонно и протяжно да местят някакви малки фигурки, да ги осветяват с миниатюрни осветителни тела, да ни представят малки етюди „Жена на спирката”, „Пустият град” и т.н. Всичко е потопено в някаква многозначност и тъмнина… Това, мисля си, е погледът на прибързаната отегченост.
Но може, убеден съм, всичко да се представи и така. Ние сме обиколили масата и ставащото на нея е като на длан пред нас. Това създава някаква интригуваща интимност. Спрямо малките фигурки, бялото зимно пространството е огромно. Хората там са самотни, може би губещи вяра. В душите им вият кучета. Те не бързат за никъде, защото никъде нищо добро не ги очаква. От механичността и повторяемостта на действията им струи безнадеждност. Не знаем какво са слабите светлинки, разпръснати по белия безкрай. Дали са топъл дом или наблюдателница на лагера, дали любопитството движи един поглед или служебното настървение. Минималистичните движение по „сцената” сякаш само щрихират случващото се и ни осигуряват възможността да го допомисляме, да активизираме въображението си (в случая, най-вече тревожното си въображение), да събудим способността си да сънуваме наяве… Спектакълът е като странен лиричен къс, който засвирва на неочаквани струни в теб. Странно…
Това е моят прочит. Друг ще го чете по друг начин. Защото не можеш да разкажеш подобен спектакъл, можеш само да го почувстваш. А все още чувстваме различно, нали? Дързостта да се направи такъв спектакъл в бедния ни куклен театър е впечатляваща.