Камерни проекции
Опитвам се да подредя няколко камерни концерти от началото на неизчерпаемия в предложенията си музикален форум. Тук те не са плод на „попътни предложения”; замисляни са в контекста на фестивалната традиция и практика да се формират определени артистични кръгове, на идеята да се конструира програма, която, независимо че демонстрира мислене за различни слоеве на класически настроената публика, удържа изискан вкус и високо артистично равнище в жанровото и стилово съпоставяне.
В подчинение на модификациите на тембъра бе вечерта на саксофонния квартет „Сигнум” заедно с пианиста Лукас Генюшас. Това е ансамбъл, създаден за радост на меломаните, които същевременно се възпитават, удивляват и възхищават от възможностите, от тембровите амбиции на инструментите, ,демонстрирани” незабравимо от щедрите в своя ресурс Блаж Кемперле (сопран-), Хайрапет Аракелян (алт-), Алан Лужар (тенор-) и Гуерино Белароса (баритон саксофон). Показаха страхотен аранжимент на Андреас Таркман на „Картини от една изложба” (Мусоргски), транскрипция, в която бе демонстрирано не само дълбинно знание за възможностите им, но също и умението да се трансформира през неочакваната, изключително интересна инструментална визия и играта с тембрите семантичната специфика на музиката. Още не са се „намерили” с Генюшас като равностоен създател на клавирни цветове, което се открои в „Шехеразада”, една пиеса, която поначало разчита предимно на тембровото „представление” като основен аргумент на драматургията и звучи доста по-обрано дори в шеметното колориране на саксофонистите.
Ансамбълът на Йерусалимския фестивал на камерната музика начело с Елена Башкирова се очакваше с голям интерес. Моето лично удовлетворение дойде от прочита им на Бетовеновото трио за пиано, виолончело и кларинет с Елена Башкирова, Пабло Ферандес и Паскал Морагес, който привлече вниманието с една изискана култура в контрастното експониране, в междужанровите преходи, в линията на фразиране, във внимателното изтъкване на симетриите и асиметриите в структурата, в дисциплината на тоновия изказ. Това са музиканти, които отстояват йерархиите във формата и принципите на взаимоотношение между ансамбъл и индивидуалност. Възхитително щрихово единомислие – между пиано и кларинет, между пиано и виолончело с лекота и естественост в музикалното развитие. Различният Шуманов дискурс в Клавирния квартет не се превърна във вдъхновение за цигуларя Михаел Баренбойм, който нямаше добра вечер, за да поведе с вдъхновение виолиста Жерар Косе и Пабло Ферандес. Дори изключително стабилната и много интересна в звуковите си идеи Башкирова не можа да пренесе, да удържи прочита на ансамбъла на нивото, което очаквахме. Не се получи и „суинг”-триото на Барток „Контрасти”, където Баренбойм и Морагес имаха много различни гледни точки за тембровите аналогии, за импровизационния характер и за фолклорно-танцовата риторика в пиесата. Морагес бе автентичен в колорирането и в трансмисията на ритъма, но, естествено, това не бе достатъчно за по-цялостна картина на композицията.
За сметка на това музикантите от Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под палката на Пламен Джуров не бяха подценили сложността на програмата в своя концерт, който бе блестяща демонстрация на различен музикален смисъл в разгърнат стилов едикт с избрани солисти. Бих могла да назова концерта им „Шедьоври и рядкости”. И в този смисъл, много сполучлив бе изборът на Минчо Минчев и Николай Минчев да свирят Двойния концерт на Бах, а след това и съвсем непознатата в България Фантазия кончертанте по тема от Корели на английския композитор Майкъл Типет. И двамата цигулари са вписали името си в интересни прочити на Баховия концерт с разнообразни подходи към стила като постоянното метаморфозиране на звука, с темброви оцветявания на контрапунктичните линии. И сега съвместният им прочит дари допълнителна лирическа проекция на концерта и своеобразен тембров контрапункт, подети от ансамбъла – щастлив миг, в който интерпретатори и творба разкриват нова идентичност, нова истина, която прорязва съзнанието и го дарява с възможността за размисъл върху същностното. Съвсем различен подход и звук чухме във Фантазията на Типет, създадена като палимпсест върху текста на Корели – ефектно съчетание между вдъхновен инструментализъм и събрана, впечатляваща ансамблова фактура. Тук двамата солисти бяха „в режим на многозвучие”, артикулиран във вдъхновяваща игра-надпревара с блестящи звукови прозрения. И с това не се изчерпват находките в концерта на „Солистите”, защото трябва да акцентирам още поне върху Концерта за акордеон, китара и струнен оркестър на Пиацола с фантастичните също солисти Красимир Щерев и Георги Василев, които разказаха музиката в широкия диапазон от промълвена до ясно артикулирана горест, обогатявайки традиционния Пиацола-дискурс на „обратното” ритмично акцентиране, на копнежна протяжност и грапава полифония. Добавиха чувственост и звуково потвърдиха, че тангото е тъжна мисъл, която се танцува… Направиха го заедно с диригента-съмишленик и ансамбъла в хипнотизираща, съвместна напрегнатост.
А срещата на Струнния квартет „Шуман” с цигуларя Светлин Русев и пианиста Тео Фушенре донесе на фестивалната публика запознанство със забележителна, много рядко изпълнявана творба – Концерт за цигулка, пиано и струнен квартет от Ернест Шосон. Изтънченият почерк на композитора тук се е разгърнал в различни посоки, давайки възможност на талантливия прочит да напласти богатства в изразността си, като използва щедрия ресурс на своята композиторска техника, формирал стил, в който влиянието на романтическия функционален модел на Цезар Франк е осезателно, но с повече финес във фразирането. И с трудни, органично свързани с основното квартетно тяло солови партии, които инициират характера и движението на музиката, но също така „пробиват” квартетната фактура с цвета на своите гласове и с провокативни идеи по отношение на съвместното фразиране и общия инструментален подем. Светлин Русев бе безапелационен в артистичната си изява – не само с присъщия му финес в обагрянето на звука, но и с категоричното внушение на движеща фигура в богатия на идеи прочит. Още една невероятна пиеса ни поднесоха музикантите от „Шуман”- квартет – последната композиция на Леош Яначек – втория струнен квартет „Интимни писма”, потресаващ, оголен, драматичен любовен разказ, в който главната роля играе тембърът на виолата, отъждествен с любимата на композитора Камила Штесслова. Бе истинско откритие за програмата на фестивала, особено във вдъхновената, наситена с невероятни за съзнанието обрати, интерпретация на квартет „Шуман”.
