„Áга”, 2018, България/Германия/Франция, 96 минути, режисьор Милко Лазаров, продуцент Веселка Кирякова, сценарий: Милко Лазаров, Симеон Венциславов; оператор Калоян Божилов, музика Пенка Кунева, монтаж Веселка Кирякова, в ролите: Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанасий Килаев. Награди: над 30 – от Сараево, Техеран, Чукотка, Сидни, Варна… – за филм, за режисура, за операторско майсторство, на критиката. От 29 март в кината
На 22 март в кино „Люмиер“ се състоя дългоочакваната премиера на „Áга”. Бе представен от Вера Найденова. Милко Лазаров посвети прожекцията на светлата памет на проф. Владислав Икономов, проф. Асен Баликси и Галина Тихонова. След края на филма аплаузите бяха бурни и дълги.
„Áга” започва с дълъг статичен кадър на женско свирене на хомус в едър план. Ако си спомняте, така беше и в „Отчуждение“ – близо 2-минутен кадър с пеещия на гръцки Христос Стергиоглу.
Нанук (Михаил Апросимов) и Седна (Феодосия Иванова) обитават самотна юрта сред белотата на якутската пустош. Той броди из снега с кучето и шейна с реквизит – я за ловене на риба, я за издълбаване на късове лед… Животът на Нанук и Седна е примитивен и суров – в кожи и сред кожи. Но дълбинно уютен и споделен. Дори да не мярваме огледало, забелязваме плитчиците на Седна – деликатна проява на женственост. Упованието им е, че са заедно. Но тъгуват за дъщеря си Áга, напуснала ги, за да отиде в цивилизацията. Когато Седна я споменава, Нанук й казва: „Попей ми”. Всекидневието им е застрашено от зловещи петна на проказа – и по тялото на Седна, които тя упорито маже, и по белите тела на мъртви животни. Нанук пори снега или лежи върху него, а в небето се стрелват далечни самолети. Седна и Нанук не говорят много, но казват важни неща. Така разбираме, че в миналото са имали елени. И еленът е силен акцент във филма. Както и небето – лазурно или тревожно. Неизменно живописно. След смъртта на Седна Нанук оставя кучето в юртата и мълчаливо се отправя към Áга (Галина Тихонова), към прошката, към нищото. Последният кадър с огромната дупка в диамантената мина и величествената музика на Малер е като свредел.
„Отчуждение“ е безкомпромисен и минималистичен – заснет на лента (16 мм), той не прилича нито на телевизионен филм, нито на български. „Áга” е също безкомпромисен, заснет на лента (35 мм) и е направо световен филм – философска притча, която в това озъбено време се занимава с кротки хора с ценности на края на света. Внушителни крупни планове се сменят с изумителни панорами, ритъмът е медитативен, какъвто беше и в „Отчуждение”, но този филм е по-комуникативен и буквално те всмуква. Разбира се, за уникалната му атмосфера допринасят и естественото поведение на изпълнителите, и деликатната, но въздействаща музика на Пенка Кунева. Ослепително красив, нежен и тревожен, „Áга” е бистро, кристално, универсално кино. А заснемането му в Якутия върху замръзналата река Лена на -30 градуса е подвиг. Щастлив човек е Милко Лазаров – мечтаеше да заснеме филм за ескимоси и успя да създаде вълшебство със северни хора. Сега вече няма как хората от българското кино да се оплакват, че не могат това или онова заради обстоятелствата. Естествено, „Áга” препраща към класическия „Нанук от Севера“ (1921) на Робърт Флаерти, но в друга стилистика и с нова, трагична тоналност.
След като закри състезателната програма на Берлинале 2018 (извън конкурса), откри миналогодишния София филм фест, обиколи света и получи десетки награди, вторият филм на Милко Лазаров вече е пред българските зрители. Той така вдига летвата на киното ни, че трябва да се гледа от всички. „Áга” е повод за гордост. Без преувеличение.
