В семейния архив на Пацеви се съхраняват 94 номерирани тетрадки със среден обем 80 листа, изписани с труден за разчитане почерк. Първата започва от юни 1980 г., последната е от март 1998 г.[1] Дневниците не са публикувани. Песъчинки от тях можаха да видят посетителите на изложбата Атанас Пацев – творби и размишления в СГХГ (декември 2018 – януари 2019). В книгата на Калин Николов Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното, чиято премиера се състоя по време на изложбата, има негови 248 цитата, почти всички от дневниците. Въпреки това, представеното дотук е нещо като надзъртане към върха на айсберга.
Когато се четат Дневниците на Пацев, е необходимо да се имат предвид няколко обстоятелства:
– на петнайсетгодишна възраст той е запленен от комунистическата идеология и се присъединява към нелегалната младежка организация РМС, а през лятото на 1944 г. се включва в редиците на Радомирския партизански отряд. Свидетел е на съветския модел за налагане на еднопартийна диктатура и на драстичните промени в Художествената академия между 1944 и 1950 г., но вижда тези процеси, както и всичко, случващо се в България, през розовите очила на партийните си пристрастия или по-точно, вярва със страстта на исихаст в непогрешимостта на марксическата теория за класовата борба, която ще доведе до всеобщото социално равенство. Това е една от основните причини творчеството, както и размислите му, да са крайно не равнозначни. Изумителни постижения (особено в портрета и автопортрета) се редуват с невероятни провали (предимно в тематичната композиция), проникновени мисли се редуват с наивни съждения;
– по-голямата част от съзнателния му живот протича във времена на повече или по-малко свирепа цензура, която ражда уродливото отроче, наречено автоцензура. Това неизбежно влияе на неговата изповедност и понякога трябва да четем между редовете, за да разберем какво всъщност споделя;
-оформянето на неговия специфичен пластичен стил става късно – в началото на 70-те, когато той е прехвърлил 40-ата си година. След средата на 80-те г. се наблюдава упадък в неговото творчество. Вероятната причина е в публикуваните документи в съветските списания по това време, които разрушиха изгражданата с десетилетни усилия на пропагандата маска на добрия „вожд на пролетариата” Ленин като опозиция на извратилия „ленинските принципи” Сталин. Свръхчувствителната натура на художника, изпълнена с копнеж за достигане до фундаментални истини за развитието на човечеството и неговата бъдеща съдба, неизбежно преживя драматично катастрофата на идеологията, в която той вярваше с религиозна страст.
Независимо от горепосоченото, неговите дневници са безценно свидетелство за една изпълнена със съмнения душа в търсене на смисъла на творчеството и на човешкото съществуване. Пацев безкомпромисно прави дисекция както на изплували в пяната на времето художници, така и на значими за историята творци, а също на себе си и своята ситуация в Съюза на българските художници от времето на прехваленото управление на Светлин Русев.
К. И.
*
Всяка дълбока и страстна представа за света, за обществото, за изкуството, за човека е сама по себе си истински документ за човешкото мислене и обект за изследване на психологическата категория и нейните механизми за развитие, за осъзнаване, за самоосъзнаване и саморегулиране.
Религиите, художествените школи, космогоничните и философски системи са концентрирани духовни и психологични структури, които трябва да се изследват като общо взаимодействие, като единни, макар и противоречиви. (30 ноември 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Триизмерността на времето и пространството и четвъртото измерение на движението
Пространството има три измерения, когато се наблюдава от статично място или когато се мери с обект в статично място. Когато се движи субектът и обектът, взаимните движения добиват значение на някакво ново, особено, като че ли четвърто измерение, но става дума за визуално пространство, а не за Айнщайновото четвърто измерение. В картината изобщо няма никакво буквално движение и естествено не може да има измерване от скоростта. Тук пространството добива някакво издължаване, тласкано от мисловността. Движението съединява времето с пространството. Движението е общото четвърто измерение на времето и пространството.
Като че ли се създават странни пробиви, едни психологически хралупи, пещери и тунели в триизмерността на пространството. То едновременно се пробива и се разтварят нови, вътрешни пространства; и същевременно тя, триизмерността, някак ги обобщава в сферична цялостност.
Времето сякаш също има три измерения. Да, те са други и все пак три. Минало, Настояще и Бъдеще. Интересно е, че и те имат своето категорично проявление в един условен покой. Ако ги поставим, по-точно, ако ги мислим в сложното движение, в течението на многобройни равнища от потоци време, ще се стигне също до някакво превключване едно в друго и отново до странна сферичност от минало, настояще и бъдеще. Пак ще се получи […][2] сфера от времето. Тече там някъде, има процес. Там, където няма процес, няма поток, няма конкретно време. А конкретният […], т. е. конкретният процес е непременно и част или момент от друг, по-обширен процес. И ако първият процес има своето минало, настояще и бъдеще, то тези измерения на времето се променят спрямо по-общия процес. Така миналото, настоящето и бъдещото на малкия процес някак си се обединяват, сцепляват и се свиват, за да се включат в обема на един миг на големия процес. Така миналото и бъдещето на малкия процес се претворяват в настоящето на големия процес. (14 януари 1981) Дневници. Тетрадка № 4
*
Движението. Динамически конфликти
Движението в живописта е най-съществената и най-цялостната задача. В никой друг пластически жанр не може да се постигне движение така пълно и сложно, както в живописта. Защо ли? Защото тук може да се използва цялата гама на речниковия фонд от пластически конфликти. Конфликтът е зарядът на движението. В живописта, освен конфликтните регистри на формата, на обекта, на идеята, на представата, могат да се използват в конфликтен възел мазката*, линията, цветът, петното, щрихът, пространството, структурата, мащабът. Линията може да бъде яростна, рязка и търсеща-лъкатушеща; цветът може да бъде светъл до бял и тъмен до черен; цветът може да бъде топъл, студен, плътен, прозрачен; петното може да бъде експлозивно или […], раздробено или цялостно; пространството може да бъде […] и неспокойно; свиващо се или разпускащо се; пространството може да се извива, да се изкривява, да се разтегля. Разбира се, пространството се реализира чрез формите. Основна роля в динамизиране на пространството играят формите в различни проекции. Фигурите в ракурс, когато се вклинят като посоки на движение, създават възел от пространствени конфликти. Ракурсът създава потоци движение, когато е в една посока. Тези потоци могат да лъкатушат, да пулсират, да изригват. Двойката противоположни ракурси на фигурите са заредени с експлозив, както и двойката светли и тъмни цветове, двойката топли и студени тонове или структурите гладко и грапаво.
Движението е необятна спирала от […], особено като съединиш видимото с невидимото, обектите на зримата обкръжаемост с процесите на усещанията, на мисълта, на представата, на въображението.
Художникът може ли да използва едновременно всички носители на движение? Не, защото движението за възприемащото съзнание е свързано с неговата противоположност – покоя. Движението има зрими опорни точки. За пластическата реалност на движението е необходима съпоставката с носителите на покоя, със статичните категории.
* Мазката може да бъде нежна, милваща платното, тя може да бъде удар, тревожен, отчаян или волев.
(27 март 1982) Дневници. Тетрадка № 9
*
Личността се нуждае от личности, на които да се противопоставя, и от личности, на които да се опира.
Този, който има власт, без да е личност, най-много се нуждае от клоуни, които да му внушават, че е личност.
Тежко на това дете, което няма родител, а мащеха. Мащехата търси непрестанно доказателства, че е майка, и не й остават време и сили да бъде майка.
Човек прави това, от което се нуждае. Творецът се нуждае да проникне, да разбере и да създаде. Консуматорът се нуждае от средства, за да консумира. Той е формирал нюх и ловкост, за да намира реални средства за своята цел. За тези средства са нужни всичките възможни усилия […], така, както и творецът трябва да изтръгне от себе си всичко, на което е способен. И двете […] са наситени с напрежение, воля, изобретателност, но са подчинени на различни цели. Едната цел служи на големия живот на хората, другата – на малкия живот на един затворен в себе си екземпляр. (10 април 1981) Дневници. Тетрадка № 4
*
Гората в тези дни е със своите най-нежни зеленини. Толкова буйно се е разгърнал животът. Гледайки тази изпръскваща се жизненост, смъртта е някак невъзможна. Човек не може да погледне от гледна точка на смъртта нещата. Тук чертата е толкова тънка, но не можеш да я преминеш и да видиш едновременно оттатък и отсам. В мига на умирането навярно спира и възможността да се гледа и да се мисли. На нас са ни дадени само минутки на депресия и отчаяние, когато можем да си представяме смъртта, но тези представи са чисто наши […], на нашето живо съзнание. Дори да желаеш смъртта, тя е пак жизнено проявление във вид на твои чувства, на […] на мозъка, на негови действия. Кога ли човек може да желае смъртта, навярно, когато е обезумял, а може би още преди да обезумее. Човек винаги в историческия си път е мислил и е искал да надникне зад смъртта, но винаги е съчинявал литература, създавал е образи за сенки, за преизподен ад. Идеята за някакъв вид живот след смъртта е, може би, свързана с нашето чувство за единство на нещата. Щом почувстваме живота, то смъртта не е възможно да бъде […] нищо. Разбира се, ние сме убедени в нищото, но не можем да го преживяваме в себе си, да го имаме в съзнанието. Как ще имаш това, което е нищо. А ние мислим само с тези неща, които са наше притежание. (23 май 1981) Дневници. Тетрадка № 4
*
Трудно е за човека да балансира, когато върви по ръба на пропастта. Не само е трудно, но е уморително. Трябва много внимание, много напрежение, което може да се спести, ако вървиш на един-два метра по-далеч. И най-важното все пак си остава опасността. До ръба е опасно, случва се, и то често, който върви до ръба на пропастта, да падне в нея. И това е жалко и излишно, и безполезно.
А нима са малко тези, които се стремят да взимат всичко, което е възможно, да взимат от обществото, заемайки една обществена позиция. И именно това всичко се оказва в един момент едно подхлъзване и (безвъзвратно) пропадане в пропастта.
Ако се откажем от съблазните на консумацията, от биологическото и физическо пресищане, от триумфа на тщеславието, от позора да властваш и от страстта да доминираш над други хора, ти ще намериш пътя на пет метра от пропастта, пътя, от който ще наблюдаваш и изучаваш пропастта, без да поемаш риска да пропаднеш в нея. За това е нужно да се справиш с лакомията в храна и в надмощие, да предпочетеш радостите на действието, на целта, смисъла, на функциите на обществото пред личния апетит. (21 септември 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Има ли трагедия?
Редица художници пострадаха в един или друг период в своя живот от неразбиране, от обществено подценяване или отхвърляне. Схемите са различни, но можем да изброим много български художници и скулптори. Минава време, величините натежават. И сега вече се приемат като солидни стожери на нашата култура. И дали всичко вече е наред. Дали нещата се свеждат до отхвърляне на заблудите или предразсъдъците. Остава една трагическа загуба, която не се възстановява. Това са отрязаните криле и непостигнатите височини. Тези, които сега приемат като безспорни авторитети, по-рано бяха лишени от важна част от силите си, от проектите си, от някои от най-добрите си творби. Някои от тях може би щяха да надхвърлят своя ръст, ръста, който ние познаваме. И нашето изкуство можеше да има творци от по-висок ранг. Нашата вина никой не може да я отнеме, нито посмъртно дадените звания, нито посмъртно направените изложби, нито хубавите и верни думи, казани със закъснение. Творецът се нуждае от разбирането и справедливостта на тези, които благославят и оценяват изкуството своевременно, не за себе си, не за свое удоволствие или за наслаждение на материални блага и престиж, а заради самите творби. Творбите се нуждаят от стимули, от съпричастие, от благодарност, за да изтръгнат по-високите, възможните по-високи стойности от чувствителността на твореца, от неговото общуване с публиката, от взаимността, която дава чувството, че си потребен на хората. Само своевременната помощ може да продължи живота и дори да тласне твореца нагоре.
За кои художници става дума?
За всички, които имат талант и се съмняват в него. За всички, които имат силни чувства и слаби социални мишци. За всички онези творци, които стават мишена за спекулации, с които обърсват нечистите си ръце ловките и хитрите полу-творци със сатанинските амбиции. (10 април 1982) Дневници. Тетрадка № 9
*
Как да се обособим като национално изкуство? Какво е нужно? Кой може да го направи? А кой му пречи? А изобщо възможно ли е? Да, възможно е. Разбира се, на първо място е нужна свобода. Но кой се нуждае от свобода? И каква свобода? Свободата е нужна на реалния процес. Свободата значи да няма унищожително насилие на противоположни сили в противоположни посоки. Свободата значи да няма насилие отвън, за да може вътрешният закон да доведе до реализация. Вътрешният закон в случая значи твореца, чиито вътрешни сетива възприемат определени […] тенденции, превръщат ги в цели и стремежи. Всичко това става процес. Ето, един Кирил Петров. Той усеща самия свят дълбоко и силно. Селския свят на България, онзи, който доминираше и който все повече изчезва. Той го усеща като селянин, като мислител с всичката широта на твореца, който няма други интереси, освен да материализира своите усещания. Той се оглежда в световните процеси, но неизменно е живял сред своите селяни, там ражда образи, цели, там се стреми да проникне в психологията на селянина във […] на отношенията между човека и земята, в социалните процеси, които разкриват общата природа на човека, желанието му да властва над природата и над ближния. Той чувства тази действителност и е избрал страната на човека, който се бори с природата сам със семейството си. От […][…] наблюдател, Кирил Петров си създава и своя философия, и свой начин на живот, своя нравственост, вкус към цветовете, към психологичния начин да вижда пространството, начин да композира. Той има отношение към формата. Той предпочита затвореното пространство на иконата, добротата цени най-високо от човешките добродетели, обича притихналите конфликти на топли и студени багри. В колорита преобладават цветовете на октомврийската шума. Живя като отшелник, не понасяше насилието върху себе си, имаше отвращение към мисълта да го упражнява. Това са вътрешни тласъци, които го тласкат към творчество. Към тези вътрешни импулси той може да прибави още нещо само ако материализира своите импулси свободно, но и ако усети, че нещо липсва; и ако разбере какво е това. Следователно, всичките тези процеси са интимни, негови, от елементи, от които е съставен неговият дух и живот. Ето затова е толкова естествена и нужна свободата за твореца. Кое е насилието за него? Те го отричаха, обвиняваха във формализъм. През 1947-8 година неговите картини не ги приемаха в изложби, не ги репродуцираха, не ги публикуваха в печата. През 1965 на журито (в което участваха) Н. [Никола] Мирчев, Дечко Узунов, [Атанас] Божков, Владо [Владимир] Гоев, [Димитър] Остоич и т.н., аз предложих да бъде награден един пейзаж, който беше отпечатан в календара на СБХ от тази година (поради това, че го бях редактирал в издателството). Всички участници в журито мълчаха и гледаха в различни страни, без да отронят една дума като коментар.
В дъното на насилието върху Кирил Петров действаха вкусовете на полу-художници, комплекси и предубеждения на полу-политици, убедени, че защитават някаква висша кауза, която се свеждаше до това да нямат неприятности. Кирил Петров доживя своето признание, но никой не знае как би повлияло неговото изкуство, пратено в изгнание двадесет и шест години от нашето развитие, нито какво би направил той, ако участваше пълноценно в художествения живот и ако имаше свободата да се бори с художествените проблеми, вместо с проблемите да остане жив, да се върне от заточението. (3 август 1980) Дневници. Тетрадка № 2
*
Иван Милев (фонда на градската галерия) пространството
Това пространство е напрегнато, действа фронтално. То не си служи с имитационно трето измерение, но то не е декоративно. То е триизмерна мисъл за пространството. Или мисъл за триизмерното пространство. Има своята особеност. Това пространство излъчва едновременно своите три измерения от всички части на картината. Нейният екран към мислена реалност, който отразява един фрагмент в движение, и всички квадратни сантиметри са равностойни. В другите картини от тази епоха има център и околност, който дава някакво напомняне за овалност, но тя е елементарна – резултат на академични догми, които се повтарят, а не живо усещане за овалност, която би била, ако е реална, различна за всеки автор. Друга картина на И.М. е Пепеляшка. Тя е построена на същите принципи. Тези принципи са на Иван Милев. Те го разкриват като жив носител на старинната българска стенопис, който живее в XX век и диша напрегнатата атмосфера на нашата истинна православна пластичност. Милев има силен рефлекс към динамични пространства, към изблика на многогласието. Неговите картини са източно православен хор, а не пеене с орган. Тези акорди са чисти, мелодични и звучат по-топло, по-човешки от тръбите на органа. (15 октомври 1982) Дневници. Тетрадка № 11
*
Майстора, Кирил Петров, Злати Бояджиев пият от извора на традицията и странно ли е защо тази течност ги поддържа така чисти, така нравствено чисти. Замърсителите в творчеството идват от тайната мисъл да ограбиш изкуството, да спечелиш от него. Ала [на] изкуството се служи, както се служи на една идея, и винаги само се дава. Да, художниците, които отдават целия си живот и всичките си чувства и сили, все някак преживяват, но те преживяват, както и професионалните революционери. Изкуството, както и революцията, умее да даде необходимото на своя служител, но не, за да живее личен живот, а да служи пълноценно. Обратните принципи са пошли грабежи. Нравствената хигиена е едно от условията за творчеството. (5 март 1982) Дневници. Тетрадка № 8
*
[За Никола Мирчев] Живописните [му] платна бяха чисти илюстрации без пластични търсения, без пластично преживяване, без духовност. Политичността в неговите карикатури беше обикновената карикатурна илюстрация – лозунг, а политичността в обществения живот той разбираше като обединение на онези художници, които се стремят към успеха на всяка цена, които имат усет за социална ситуация, които умеят да я използват, които са решени да заимстват или казано другояче, да се учат от всеки, който предвещава успех. Той покровителстваше онези, които се учеха от умерените на буржоазното изкуство. (24 септември 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Хитрите побеждават трагически, а мъдрите – комически.
Хитрецът се упойва от своите успехи, без да разбира, че това е от миризмата на труповете, които той е повалил.
Мъдрият предизвиква смях със своята победа, защото тя оптически прилича досущ на поражение. (25 септември 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
От Дечко си спомням, че винаги е бил чаровен, и всичко, което е казвал, е било между другото, разсеян и неангажиран. Но в общата композиция на неговите прояви, социални и художествени, има желязна последователност и праволинейност. Той не се ангажира нито със становища в обществените отношения, нито с ясни сюжети в картините, нито с точни контури в интерпретацията на формата. У него преобладават безформените петна, съблазняващи окото, нахвърляни сякаш спонтанно. Но спонтанното нахвърляне на петна, линии, мазки става, когато художникът е екзалтиран от чувства, мисли, открития. А в картините на Дечко няма нито чувства, нито мисли, нито открития, а един артистизъм, който отдавна е станал реалното средство, търсено […] и повтаряно средство, но към каква цел? Целта да бъде ухажван от силните в обществото и да получава всичко, което материализира ухажването. За тази цел Дечко се труди старателно и без скрупули. (22 февруари 1984) Дневници. Тетрадка № 19
*
Светлин [Русев] в поканата и на плаката показва работа с повече настроение и цветове, които са нещо ново за него. Оказа се, че това е една единствена, твърде малка по размер работа, която чуждее на експозицията. Тя не характеризира изложбата. Там са пак белите тежки скулптурно-гипсови етюди с богати фактури, направени с технологическа ловкост. Светлин не прониква във визуалния свят, в пространството и формата, в цветовете, както не прониква в своя душевен свят. Има развитие само в сръчността на полагане на цветовете, на лакиране и разнообразяване на цветните монохромни плоскости. Има грижа за повърхността на картината. Тя има завършеност на направа на мебел. Мъртви лица. Овална обемност без пространство, без трето измерение, безизразни същества в психологичен и визуален вакуум. Вместо пространство – издута обемност, няма завършени характери, а завършеност на повърхността на платното. Картините не се различават по своето състояние, те действат като фрагменти и повторения на един етюд. Няма движение, няма живот, няма конфликт, а само технологична, логична повторяемост на изработката. Някои платна с контур и бели петна са потърсили мига на непосредственото преживяване, но не са го намерили. Тук няма поток от пластично преживяване с проникновение, с докосване, с грешки, а една алхимия с невярното чувство за притежание на магическия камък.
Тези картини не разкриват чувства, нито идеи, а амбиции за значимост, една маниакална увереност в мащабите не на образа, а на социалния […], обработван най-активно от безспорния организаторски-административен талант и неуморна активност на автора. (18 юли 1982) Дневници. Тетрадка № 10
*
Който владее майсторството да намери конфекцията на вкусовете, извлича благата на успеха, но не участва в развитието на изкуството и моделирането на вкуса. Моделирането на вкуса започва с отричането на съществуващите вкусови норми. Но това не е самоцелно, а само непреодолим резултат от появата на една нова концепция, от намиране на нова гледна точка. (21 октомври 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Художникът не може да направи нищо повече от отчаяни усилия, ако не получи духовната и материалната подкрепа на обществото. При капиталистическата система има различни начини за това – едни се издържат от бащи, други от братя, трети от меценати. При нас единствената подкрепа и стимул може да дойде от държавата, а нейните съвети и комитети се ръководят от художници. Следователно, художникът може да бъде подкрепян единствено от художници – съперници. А художникът, който борави с административната технология, знае как да се избави от своя съперник, особено от онзи съперник, който е по-значителен творец и, следователно, опасен съперник. Така мнозина таланти остават в глуха улица, като се правят достатъчно много жестове да се създаде впечатление, че се подкрепят, и в същото време да ги тласкат към пълна изолация от моралните стимули; и като не им осигуряват повече от 10-20% от необходимите материали за работа и когато ги превръщат в прозрачни призраци, през които погледите преминават, без да ги забелязват. Така нервите им не издържат и те изсъхват, съсухрят се и постепенно умират. (21 октомври 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Отново в ателието. Отново трябва да изтърпя призраците – призраците на унижението, на подчинението, на безизходицата. И най-ужасяващите сенки на смъртта. Тук – в ателието, тези сенки са се спотаили и през последните месеци лудуват. Нямат мира. Смъртта виси, дебне, шава. Да, не съм сам, но предпочитам да съм сам, без нея. Не мога да я изпъдя. (7 октомври 1981) Дневници. Тетрадка № 7
*
Страданието
е обект на изкуството и път към изкуството. За обекта се мисли и говори, а за пътя – пътят се изминава. За пътя е нужно просто увереност, че води до целта, устойчивост и понякога глътка вода. (22 февруари 1984) Дневници. Тетрадка № 19
Коментира и подготви за печат Красимир Илиев
–-
[1] Татяна Вучева твърди, че е виждала в ателието на Пацев голямоформатни тетрадки-дневници още в края на 60-те години. Възможно е, защото понякога в тези дневници той вмъква свои по-ранни размишления.
[2] Неразчетена дума.
