Катя Кузмова-Зографова. „Световете на Яворов”. София: Изида, 2019. Цена 15 лв.
Утвърдени специалисти като проф. Михаил Неделчев и проф. Димитър Михайлов определят изследването на проникновената литературоведка Катя Зографова като „важен принос в яворознанието”. На 21 февруари т.г. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше софийската премиера на тази книга-събитие. Самият Яворов е бил библиотекар в Народната библиотека в първото десетилетие на ХХ век.
Катя Зографова, изграждайки глава след глава на своята монументална композиция, сама влиза успешно в различни интелектуални роли: архивист, историк, биограф, анализатор, реконструктор, разследващ журналист. Навсякъде се усеща безкрайната любов към личността и творчеството на Яворов. Писателката е построила културен калейдоскоп на епохата, в която са живели Яворов и съвременниците му д-р Кръстев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Боян Пенев, Владимир Василев, Пенчо Славейков, Гео Милев, Михаил Кремен, Константин Мутафов. Разбира се, музите-вдъхновителки, с които имат споделени творчески пориви – Дора Габе, Екатерина Ненчева. Тук трябва да добавя и Санда Йовчева, която е била близка с Ненчева и години по-късно споделя спомени за поета. Ангелическата Мина Тодорова. Страстната Лора Каравелова. Загадъчните Весела Олзомер и Дора Грозева-Конова.
Особен е акцентът върху четническите години и дейността на Яворов като деец на Македонското въстание и като участник в Балканската война. Важен епизод в сюжета на разказа, който извайва писателката, е покоряването на Кавала. Следващи по важност са творческите жестове, доближаващи или изграждащи култа към Яворов – критическите статии и очерци на златорожеца Владимир Василев. Ала и грандиозната Панихида, която сътворява 20-годишният гений Гео Милев, научавайки в Германия за злощастната кончина на войводата Този лирически текст на българския експресионист дълго време очакваше своя достоен аналитичен прочит и го намира именно в майсторското тълкувание на Зографова.
Друг важен сюжетен ход е опазването на Музея Яворов в сърцето на столицата. Същинско разследване е предприела Катя Зографова. В рамките на няколко странички авторката убедително и затрогващо разказва трагичната съдба на този „прокълнат дом”. Истинска одисея е тази битка за запазването на парче свещена земя, съхранила духа на оная епоха, приютила ония вещи, които наричаме и определяме като яворови. Да се надяваме, че с общите усилия на Националния литературен музей, на личности като самата Катя Зографова, проф. Михаил Неделчев, Деян Енев, Йордан Каменов, Румяна Пашалийска, Александър Капралов, Иво Милтенов и, разбира се, покойната вече Ганка Найденова Стоилова, софийският музей на най-големия ни поет ще оцелее и ще се превърне отново в културна институция, каквато някога е бил.
Биографичното, документалното великолепно се преплита със самия текстов анализ на знакови творби като „Нощ” и „Арменци”. Точно в тези части от „Световете на Яворов” Катя Зографова разгръща своя критически дар. Дано просветните ни дейци от МОН се сетят и върнат назованите вечни текстове на световния поет отново в учебните програми, защото в настоящия момент те липсват.
Понеже вече споменах за културния облик и строежа на книгата, трябва да подчертая изобилието от снимков материал, от ръкописи, от графики, изображения на картини. Ала и присъствието на големите национални художници: Васил Стоилов (сроден с Яворов покрай съпругата си – неуморната племенница на поета), Дечко Узунов, Иван Блажев, Райко Алексиев, Цено Тодоров, Григор Ахаронян (не може без арменец!). Дизайнът на корицата – един от най-хубавите фотоси на Яворов, преплетен с изображение на Лора и героико-фронтовата сюжетика, е дело на Козма Зографов, син на изследователката. В този смисъл, книгата е и заветна – от майка към сина, като наследството е самият култ към Яворов.
Яворов има своето присъствие и в българската музикална класика – Петко Стайнов пише великолепната песен „Сън сънувах”, а легендарният ни бас Николай Гяуров пееше творбата на Добри Христов „Ден денувам” почти до края на кариерата и живота си. Тодор Попов също успя да напише затрогваща музика по стиховете на харамията. Има някои произведения, които обаче, за жалост, остават неизпълнени – каквато е операта на проф. Михаил Пеков „В полите на Витоша” (по едноименната драма). Преди четири десетилетия друг хоров композитор – Добри Добрев, написа ораторията „Градушка”. Александър Райчев създава естрадния шлагер „Теменуги”, изпълняван от Камелия Тодорова. Александър Кипров в началото на 90-те на ХХ век създава един от по-късните хитове на поп примата Лили Иванова по едноименното стихотворение-емблема „Две хубави очи”. Та, действително Яворов е оставил своя могъщ отпечатък във всички области на нашето изкуство. Именно търсещ, откривателски, истински е текстът, който Катя Зографова вълнуващо, заразяващо, магически дори успява да представи в своята книга.
