Строителната компания „Артекс” рязко привлече широкото обществено внимание сякаш едва в края на март 2019 – с крупния битово-политически апартаментен скандал около водещи фигури в управляващата партия ГЕРБ. А това е жалко. Строителната компания “Артекс” отдавна се опитва да привлече широкото обществено внимание с ред не строителни инициативи – от организираното през 2017 посещение в България на британския милиардер и собственик на “Върджин груп” Ричард Брансън (който даже полетя над София със специално брандиран “Артекс” балон) през дългогодишните родолюбиви инициативи “Нашият дом е България!”, свързани с полети на същия този балон, и производство на изложби и филми с изобилие от кръшни моми, левенти на коне и красотите на родината на килограм. Да не забравяме и 300-метровото българско знаме, което строителната компания притежава и току развее лятно време на Рожен или до/в някое от Седемте рилски езера.
Но съдба. Всички научиха името “Артекс” не толкова покрай знамето, не защото от 25 години компанията едновременно проектира, строи и продава жилища в успешен затворен цикъл и дори не защото логото й гордо стои като спонсор на основната страница на Народен театър “Иван Вазов”, а именно покрай битовата драма “Апартаментгейт”. Хубавото на цялата тази архитектурна трагикомедия е, че неочаквано оголи както рисковете от флирта на архитектурата с властта по принцип, така и по-конкретно реалните проблеми около последните инвестиционни намерения на компанията. Става дума, разбира се, за 34-етажния небостъргач “Златен век”, който “Артекс” строи срещу бившия хотел “Кемпински” на хълма в софийския квартал “Лозенец”.
Той се намира на апетитен парцел, чиито собственици получават виза за строителството на „първия небостъргач в София” още през 2004. Както показаха разследвания на “Свободна Европа” и вестник “Капитал”, първите собственици са близки до групировката СИК и през онези тъмни години получават разрешение за строеж на „административна сграда на 34 етажа с покривна площадка и 6 подземни нива“ с височина около 130 метра, издадено през 2007 от бившия главен архитект на София Петър Диков. Кризата от 2010 блокира намерението, а през 2015 парцелът, заедно с вече откритата строителна площадка, с (май) изтеклото строително разрешение и с още няколко съседни имота, е купен от “Артекс” с намерението да строи там жилищен небостъргач. След ред бюрократични хватки, писма от МРРБ и съмнения за лобистки поправки в Закона за устройство на територията, строителството на новия небостъргач с “ателиета” (не точно жилища) и с височина малко под 100 метра (все пак) започва в края на 2017 въпреки протестите на граждани и създадения инициативен комитет срещу сградата. В началото на 2018 Столична община дори сериозно обмисляше изграждането на кръгово кръстовище на 2 нива на булевардите “Черни връх” и “Джеймс Баучер”, за да “улесни трафика в района”, който би се увеличил след завършването на предвидените няколко много високи сгради там.
Новият небостъргач е с обтекаем дубайски силует и е поръсен със сладникавото родолюбие, характерно за “Артекс” през последните години. Името “Златен век” не било случайно, оказва се. То било вдъхновено от стремежа за постигане на разцвет на българската архитектура, култура и писменост, както е било по времето на онзи достоен ученик на Магнаурската школа – цар Симеон Велики, пише в сайтове и рекламни постери, изобразяващи сградата, обляна от златистата светлина на залеза под обсипаното със звезди софийско небе.
В наше време родолюбието често помага, разбира се, а обсесията на “Артекс” от българската писменост не е от вчера. Все пак, и онази прословута кооперация “Летера” в квартал “Изток” се заиграва с глаголицата, а в интервю пред “OffNews” през 2016 по повод спонсорирания от “Артекс” документален филм “Свещената азбука”, Пламен Пламенов Мирянов обяснява: Глаголицата е древно и много специално наследство, тя е дадена отгоре, създадена е от Св. Кирил Философ. Според мен, това наследство има много големи сила, смисъл и вселенска символика и може само да обогатява изкуството и архитектурата, когато бъде интегрирана в тях.
Небостъргачът “Златен век” също има амбициите да обогатява новата архитектура на София. Но той има и редица сериозни архитектурно-градоустройствени проблеми, освен видните законови такива:
– Доскоро горен Лозенец беше просто жилищен квартал. Новите проекти за високи сгради там ще променят сериозно характера на квартала и ще блокират напълно и без това затруднения трафик в района. А кръговите кръстовища на няколко нива със сигурност не са разрешение. Те само ще доставят още трафик и ще превърнат улиците в непреодолими за пешеходците препятствия.
– “Златен век” ще промени силуета на града завинаги. Това по принцип правят всички високи сгради, зависи обаче как го правят. “Златен век” ще бъде значително по-висок от бившия хотел “Кемпински”, а освен това е в непосредствена близост до него. В момента недовършеният строеж на новия небостъргач вече засенчва хотела на Кишо Курокава – единствената сграда, проектирана от световноизвестен архитект в София с мисъл и отношение към детайла, която отдавна трябваше да има статут на недвижимо културно наследство. Изисква се голяма доза проектантска самоувереност, за да дадеш чисто нова перспектива на всички пътуващи по бул. “Черни връх” към центъра и да посмееш да закриеш сграда на Курокава със собственото си обтекаемо творение. За Витоша да не говорим.
– И накрая. София е град със собствен характер и, да си го признаем, без особена култура на високите сгради. А сгради като “Златен век”, които опасно гравитират около архитектурния патриотичен кич, никак не помагат за успешното изграждане на такава култура.
След големия политически скандал, в момента съдбата на сградата е в ръцете на ДНСK. Въпросът е, ако „Златен век” се окаже законен, това по-малко вреден за градската среда ли ще го направи? Не знам доколко политически пречистващи ще бъдат строително-битовите драми, в които живеем от няколко седмици. За едно съм сигурна. София само ще спечели, ако небостъргачът “Златен век” бъде спрян.
Бел. ред. Текстът е писан на 1 април 2019 г.
