Визия’2020: Защо трябва да очакваме пика в добива на изкопаеми горива. Доклад на Кингсмил Бонд, 41 стр., септември 2018, достъпен на www.carbontracker.org
Нов свят: геополитиката на енергийната трансформация. Доклад на Световната комисия по геополитика на енергийната трансформация, 88 стр., януари 2019 г., достъпен на www.irena.org
„Кингсмил Бонд“ звучи съвсем като име на финансов анализатор от Лондонското сити. И начинът, по който изглежда, отговаря на професията му: красиво подстригана посребрена коса, елегантен костюм. Живял е в Москва и в Хонконг, работил е за „Дойче банк“, за руската финансова компания „Тройка Диалог“ и за „Ситибанк“. В момента Кингсмил Бонд е „новият енергиен стратег” в един малък британски мозъчен тръст Carbon Tracker, а миналата есен публикува кратка статия, озаглавена Визия’2020: Защо трябва да очакваме пика в добива на изкопаеми горива. В нея се поставя любопитен въпрос: в каква степен новите технологии подкопават значението на съществуващата индустрия?
Това може да се окаже най-важният икономически и политически въпрос от първата половина на този век и отговорът му може да ни даде немалко възможности да преживеем кризата с климатичните промени, без да унищожим напълно планетата. Познавайки по-ранни технологични преходи – от коне към автомобили, от платна към парни котели, от стационарни към мобилни телефони – изглежда възможно индустрията с изкопаеми горива да започне да губи позиции много по-рано, отколкото сме очаквали. Родената във Венецуела британска икономистка Карлота Перес отбелязва, че във Великобритания за период от двадесет години влаковете „пресушават“ гигантска речна мрежа (четири хиляди мили).
Ученият от чешко-канадски произход Вацлав Смил посочва, че макар и през 1776 г. Джеймс Уат да е проектирал парните котли, работещи с въглища, до 1840 г. те са осигурявали по-малко от 5% от енергията на планетата и едва след 1900 г. процентите стават 50. Според Бонд, икономическият ефект от тези преходи е можело да бъде забелязан много по-рано, трябвало само инвеститорите да си дадат сметка, че новите технологии предизвикват ръст в целия сектор.
През последното десетилетие се наблюдава сериозен спад в цената на слънчевата и вятърната енергия, както и на литиево-йонните батерии, съхраняващи енергия. Това доведе до бързо популяризиране на тези технологии, въпреки че те все още се използват много по-малко от изкопаемите горива: през 2017 г. слънцето и вятърът произвеждат едва 6% от енергията, използвана за електроснабдяване, но на тях се дължат 45% от ръста в произведената енергия. Цената на слънчевата и вятърната енергия продължава да намалява с около 20% при всяко удвояване на капацитета. Според анализа на Бонд, през следващите няколко години повишаването на произведената енергия ще се дължи само на слънчевата и вятърната енергия. След това използването на изкопаеми горива ще се задържи на едни и същи стойности, но не защото тези горива са на изчерпване, а защото възобновяемите източници ще станат толкова евтини, че вероятно всеки ще се насочва към слънчева или вятърна енергия.
Според Бонд, през 20-те години на ХХI век, най-вероятно в началото им, търсенето на изкопаеми горива ще спре да нараства. Повратна точка в такъв тип преходи „е моментът, когато промяната се усеща на финансовите пазари“ – тогава, когато цените на акциите падат и предишните стойности повече не се възстановяват. Кой би инвестирал в индустрия, която предстои да се свие? Въпреки че все още използваме много нефт, цената му ще трябва да падне, ако трябва да се конкурира с тази на слънцето. Следователно, огромните инвестиции в тръбопроводи и танкери, и подводни проучвания няма да могат да бъдат върнати. Да се предскаже колко точно ще продължи този преход е невъзможно, но резултатът изглежда ясен.
Виждаме го на пазарите на въглища.
Така разбираме защо Peabody, най-голямата частна компания за добив на въглища, през 2008 г. е в списъка на Fortune с бизнесите, за които се очаква, че през 2016 г. ще фалират. Тя преживява сериозни трудности в разширяването на пазара си. Доскоро се очакваше, че в Индия ще се увеличи търсенето на енергия от въглища.
В края на 2015 г. се очакваше, че използването на въглища до 2030 г. ще се утрои; Индия не приемаше международните усилия за ограничаване на въглеродните емисии, като Парижките споразумения, например. Но цената на енергията от възобновяеми източници започна рязко да пада и тъй като Индия имаше проблеми със замърсяването на въздуха, а в същото време разполагаше с неизчерпаеми източници на слънчева светлина, тя се пренасочи към соларните панели.
„През 2017 г. цената на вятърната и слънчевата енергия в Индия пада с 50% до 35–40 долара за мегават час“, казва Тим Бъкли, анализиращ ситуацията в Австралия и Южна Азия за Института за икономика на енергийните ресурси и финансов анализ. „Петдесет процента за една година. И нулева инфлация за следващите 25 години. Невероятно!“ Намалението на цените не се дължи на факта, че Индия субсидира възобновяемата енергия (тя няма такава политика), а е свързано с работата на инженерите – благодарение на тях слънчевите панели започнаха да функционират по-ефективно. За сравнение: цената на електроенергията от новопостроена въглищна централа, използваща индийски въглища, е около 60 долара за мегават час. Ако трябва да внасяте въглища, цената става 70 долара. В същото време има гаранции, че цената на слънчевата енергия – $ 40 за мегават час – няма да се повиши в следващите 30 години, защото така е записано в договора с доставчиците, който ще бъде в сила още три десетилетия. Ето защо не е изненада, че от януари до септември 2018 г. Индия изгради 40 пъти повече съоръжения за възобновяема енергия, отколкото въглищни електроцентрали.
Подобни процеси се наблюдават и в останалия свят. Президентът Тръмп положи неимоверни усилия, за да помогне на въгледобивната промишленост, но само през първите две години от мандата му фалираха повече въглищни електроцентрали, отколкото през целия първи мандат на президента Обама. През 2018 г. потреблението на въглища в САЩ отбеляза спад с 4%, а година по-рано на покрива на Музея на въгледобива в Кентъки инсталираха слънчеви панели с цел да спестят 10 000 долара годишно.
Но не само въглища се търсят по-малко. Предполага се, че следващият голям енергиен източник, който ще бъде засегнат от прехода, ще бъде природният газ. В сравнение с въглищата, при него има по-малко въглеводороди (въпреки че при производството му се освобождава голямо количество метан, друг мощен парников газ). В същото време, фракингът, технологията за извличане на природен газ, в чието прилагане САЩ бяха пионери, търпи загуби – кладенците пресъхват бързо и въпреки огромните инвестиции, от Международната агенция по енергетика са изчислили, че между 2010 г. и 2014 г. шистовата промишленост оперира с отрицателни парични потоци в размер на над 200 милиарда долара.
Дори „евтиният“ природен газ започва да изглежда скъп в сравнение с комбинацията от слънце, вятър и батерии. В статия за Vox репортерът Дейвид Робъртс, отговарящ за енергийния сектор, изброява всички заводи за природен газ, чието строителство е било отменено през последните месеци – много от тях са имали за цел да осигурят бърз прилив на „върхови мощности“ в дни на високо енергийно потребление. Банките обаче са се отказали да инвестират в тях, осъзнавайки, че има голям риск през планирания 40-годишен период на експлоатация новостроящият се завод да се окаже неконкурентоспособен и безсмислено скъп източник на електроенергия. Изпълнителен директор на американска компания за слънчева енергия обявява през януари: „Със соларните панели можем да бием всяка американска компания, добиваща природен газ. Нашата технология е два пъти по-евтина“.
Наблюдавайки шеметния крах на General Electric, започваш да си даваш сметка за случващото се. „Те бяха световен лидер – лидер на идеи, финансов лидер, лидер в информационните технологии“, казва Бъкли. „Но през последните две години и половина на един разраснал се с 50% пазар цената на акциите им е паднала със 70%.”
Това в голяма степен се дължи на факта, че значителна част от бизнеса на компанията се състои в производството на турбини за електроцентрали, работещи на въглища и газ. През 2015 г. компанията значително разширява капацитета си, като купува най-големия си европейски конкурент Alstom. Малко след това General Electric започва да затъва, тъй като не може да намери финансиране за новите си съоръжения.
GE произвежда и вятърни турбини, но този неин бизнес е с по-ниски печалби и с много повече конкуренти. В крайна сметка, заради загубите в милиарди долари, миналия юни, след повече от век, General Electric отпада от Dow Industrial Index, като мястото й заема верига дрогерии.
Смята се, че петролните компании са в по-изгодна ситуация в сравнение с тези, търгуващи с въглища и газ, тъй като автомобилите се движат на бензин. Но не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че електрическите автомобили ще стават все по-достъпни. През 2017 г. само три милиона от общо 800 милиона автомобили по света са електрически, но те представляват 22% от ръста в продажбите на автомобили в световен мащаб. В началото на следващото десетилетие се очаква, че ще има бум в търсенето на електрически превозни средства. Ето защо до януари 2018 г. най-големите автомобилни компании са вложили 90 млрд. долара в производството на електрически коли. На всяка електрическа кола на Tesla китайските производители вадят по пет. А всеки, който реши да си купи автомобил, е предупреждаван внимателно да си помисли дали да спре избора си на кола с бензинов двигател при положение, че в близките три години цената й при препродажба ще падне драстично.
Петролните компании успокояват инвеститорите да не се притесняват. В средата на февруари от Exxon обявяват, че са открили огромни нефтени находища в дълбоководните зони край бреговете на Гвиана и че през 2025 г. планират да изпомпват 25% повече петрол и газ, отколкото през 2017 г., като така ще утроят печалбите си. През септември ОПЕК публикува доклад, в който се предвижда по-голямо търсене на петрол заради увеличения брой пътувания със самолет и производството на пластмаси от петрохимикали. Но анализатори като Бонд възприемат скептично подобен род твърдения.
Въпреки че повече от век петролната индустрия е най-жизнено важната в света, през последните пет години на фондовите пазари тя е секторът, който бележи най-бавен ръст. Факт е, че петрохимикалите и керосинът трудно ще бъдат заменени от възобновяема енергия, но те представляват малък дял от пазара на петрол – и дори ако търсенето за тях се увеличи, то няма да може да компенсира загубите от електрическите коли.
Ако погледнем какво се случва с комуналните услуги в Европа в последно време, може би ще имаме по-реалистична представа за бъдещето в останалия свят. В началото на века германското правителство увеличи темповете на декарбонизация на енергийния сектор, субсидирайки компаниите, произвеждащи слънчева и вятърна енергия. Тъй като възобновяемите източници на енергия започнаха да стават все по-достъпни, цената на електроенергията започна да пада. По този начин направените инвестиции в сектора на конвенционалната енергетика не могат да бъдат възвърнати и, образно казано, европейските комунални услуги са „закопали“ около 150 милиарда долара в инсталации за изкопаеми горива, които вече не са необходими. „В Холандия в момента, в който пуснаха в експлоатация последните три въглищни централи, собствениците им си записаха 70% загуби“ – казва Бъкли. Очаква се до 2030 г. да ги закрият.
Възниква въпросът защо компаниите, работещи с изкопаеми горива, не се преструктурират и не започнат да работят с източници на възобновяема енергия, възползвайки се от шанса да контролират бъдещите пазари. „Те влагат под десет процента от капиталовите разходи във възобновяеми източници“, казва Бонд, което се изразява в около един процент от балансите им. Изпълнителният директор на Exxon наскоро обявява пред „Икономист“: „Имаме много по-високи очаквания за възвръщаемостта на капитала, който инвестираме, и те не могат да бъдат удовлетворени при слънчевата и вятърната енергия“. За него пари могат да се изкарат единствено при монтирането на слънчевите панели на покрива, след това слънчевата светлина е безплатна. Такъв бизнес модел не е привлекателен за компания, реализирала огромни печалби, продавайки гориво всеки ден в продължение на век.
Друг важен въпрос е дали този преход ще разбие световната икономика. На риск са изложени редица инвеститори и то не само в сферата на изкопаемите горива: промяната ще засегне и автомобилните компании, и редица други индустрии. Но както милиардерът Том Стайър твърди: „Повечето технологични преходи нанасят щети на съществуващите индустрии, но без да разрушават икономиката. Причината е, че те създават добавена стойност, макар и в други сектори да я унищожават… Погледнете комуникационната индустрия през последните две десетилетия, когато интернет стана пълнолетен. Някои от най-ценните бизнеси на планетата, които бяха на повече от век, бяха унищожени. Спомнете си за „Нюзуик“, който бе продаден за един долар. Но бяха създадени много нови предприятия, които струваха повече“.
Банките поне са предупредени да се подготвят за огромната промяна. През 2015 г. Марк Карни, управител на Английската централна банка, започва да предупреждава за хипотетично неизползваемите активи от бизнеса с изкопаеми горива, като призовава регулираните от него банки да бъдат внимателни. Той държи запомняща се реч в „Лойдс“ в Лондон, като изтъква, че ако отделните държави положат сериозни усилия в борбата с климатичните промени, огромни суми пари ще трябва да бъдат отписани, „закопани“ в петролни кладенци, тръбопроводи, въглищни мини и танкери. Той обяснява, че предупреждава колегите си, защото времевият хоризонт, с който финансистите му ще трябва да работят, ще бъде твърде къс.
„Трябва да сме предварително подготвени, защото когато климатичните промени станат от ключово значение за финансовата стабилност, може да е твърде късно за каквито и да било мерки“, отбелязва Карни, имайки предвид, че всички, включително и застрахователните компании, трябва да се подготвят за един по-нисковъглероден свят. Карни призовава компаниите да „разкрият не само размера на днешните си въглеродни емисии, но и начина, по който планират да ги сведат до нула в бъдеще“.
Предупреждението на Карни води до преоценка на бизнеса с изкопаеми горива от страна на големите финансови институции. „Сега големите банки се справят с този риск, докато преди три години го проспиваха“, казва Бъкли. „Днес в Австралия, за разлика от предишните три години, всички наши банки имат политика спрямо климатичните промени. А преди ние дори не разполагахме с данни.” В края на февруари Институтът за икономика на енергийните ресурси и финансов анализ публикува доклад, според който от 2013 г. насам сто големи банки в света са ограничили кредитирането на добива на въглища или са излезли изцяло от този бизнес.
Разбира се, далеч по-важен е въпросът дали извършваните в момента промени ще доведат до достатъчно бърз ефект, който да промени мрачното бъдеще в резултат на климатичните промени. Тук отговорите не са особено положителни. Учените, които по своята същност са консервативни, са подценявали скоростта, с която се руши планетата: очакванията са били, че чак към края на ХХI век ледовете на полюса ще се топят така, както се топят днес, а нарастващото окисляване на океана изобщо не се е смятало за заплаха преди две десетилетия. Това означава, че разполагаме с твърде малко време за действие – и то не е достатъчно, за да може бизнесът сам да се справи.
Последният доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата, публикуван миналата есен, съдържа стриктен график: в рамките на десетина години трябва ефективно да намалим наполовина използването на изкопаеми горива, за да предотвратим най-страшните щети, заради които и екоактивисти, и политици призовават управляващите активно да се намесят – като например със „Зеленият нов курс“, предложен от Александрия Окасио-Кортес от Камарата на представителите и колегите й от Демократическата партия.
Необходими са действия от страна на правителствата, защото секторът енергетика в голяма степен работи по инерция. Съоръженията са изградени преди десетилетия, но банките настояват те да работят още дълго, за да изплатят направените в тях инвестиции. В някои части на света разширяването на енергийния сектор с изкопаеми горива продължава: Китай, например, се опитва да затвори собствените си електроцентрали, работещи на въглища, тъй като градовете му са задушени от смог, но същевременно китайски компании използват опита си в изграждане на въглищни електроцентрали в чужбина. Бъкли отбелязва, че корупционните възможности при подобни гигантски проекти отварят пътя пред енергетиката с изкопаеми горива в редица развиващи се страни.
В страни като САЩ и Канада индустрията на изкопаеми горива все още има значително политическо влияние. Миналата година Барак Обама се похвали пред аудитория в Тексас, че по време на неговата администрация САЩ са надминали Русия и Саудитска Арабия като производител на въглеводороди; дори прогресивният канадски премиер Джъстин Трюдо наскоро похарчи милиарди долари, за да финансира тръбопровод, с който да увеличи износа на изключително замърсяващите катранни пясъци.
Ето защо най-важният момент в ограничаване дейността на компаниите, работещи с изкопаеми горива, е намаляването на политическото им влияние. Индустриите, свързани с въгледобива, петрола и газта, са архитектите на дезинформационните кампании, попречили ни по-рано да отговорим на предупрежденията на учените за климатичните промени. Те използват всеки трик, за който знаят, че ще ни отдалечи от предстоящия преход. Историята показва, че „големите петролни компании и тези, които инвестират в тях, биха подкупили и финансирали всякакви ала Тръмп кандидати“ само и само за да забавят промяната, казва Карлота Перес.
Но промяната вече е настъпила. И докато инженерите работят с цел да направят енергията от възобновяеми източници по-евтина, екоактивистите се стремят да намалят влиянието на големите компании. И техният натиск дава резултат. Кампанията, за чието начало помогнах през 2012 г. и която убеждава университети и църкви да се откажат от използването на енергия от изкопаеми горива и от всякакви контакти с този тип индустрия, се разпространи бързо и се превърна в най-голямата кампания от подобен род. През последните пет години към нея се присъединяват както застрахователни дружества, така и държавни инвестиционни фондове, увеличавайки общата стойност на даренията до над 8 трилиона долара. Това принуждава Shell да обяви, че кампанията представлява съществен риск за бъдещия й бизнес. (В началото на миналата година властите в Ню Йорк и Лондон обещаха да „освободят“ пенсионните си фондове от взаимоотношения с индустрията на изкопаемите горива; през лятото към нашата кампания се присъедини и целият ирландски народ.) Конкретни инициативи се подемат и спрямо банките Wells Fargo и JP Morgan Chase, като целта е те да престанат да финансират няколко тръбопровода.
Крайната цел е ясна: шансовете за сериозна промяна растат с увеличаване натиска върху индустрията на изкопаеми горива в комбинация с технологични промени и яростен екоактивизъм. Ако енергийни барони като Koch Brothers и Exxon продължат да разполагат с пари в кеш, те вероятно ще забавят или подкопаят инициативи като „Зеленият нов курс“. Но ако техният бизнес е под силен натиск заради бързо променящата се енергийна икономика, политиците по света биха се чувствали по-свободни да предприемат необходимите стъпки, за които настояват учените.
„Нов свят“, януарският доклад върху геополитиката на енергийната трансформация, изработен от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), е един от най-обнадеждаващите документи, които съм чел в последно време: в него се посочва, че за 80% от населението на света, което живее в страни, вносители на изкопаеми горива, преходът към възобновяема енергия означава край на смазващия внос. „Дългосрочните последици от преминаването към възобновяеми енергийни източници са много положителни“, казва Бонд, участвал в изготвянето на доклада. „Изкопаемите горива се произвеждат от малък брой компании и страни и ползите са за ограничен кръг хора. При слънчевата и вятърната енергия получавате много повече местни инвестиции и много повече свободни позиции за местните хора. Получавате изцяло нова геополитика“.
Да вземем, например, Индия, най-бедната страна в света с толкова голямо население. Тя внася 80% от петрола, 40% от газта, както и над 50% от въглищата, които използва. Този внос годишно й струва 240 млрд. долара. А ако постигне икономически ръст от 7% годишно – така, както се надяват лидерите й, тези 240 млрд. ще скочат двойно само за десетилетие. Това не са икономически устойчиви политики. „Възобновяемите енергийни източници дават възможност на развиващите се икономики не само да „прескочат“ изкопаемите горива, но и в някакъв смисъл да избегнат централизираната електрическа мрежа“, се казва в заключение в доклада на IRENA.
Страните в Африка и Южна Азия имат шанса да избегнат скъпите инвестиции в изкопаеми горива и в централизирани мрежи, като развиват децентрализирани мини-мрежи за слънчева и вятърна енергия по същия начин, по който директно преминаха към употребата на мобилни телефони, без да им се налага да прокарват скъпи телефонни мрежи.
Промяната, разбира се, няма да бъде лека. Страни като Русия и Саудитска Арабия (а и някои части от САЩ) представляват сами по себе си петролни компании. Тъй като тези петродържави ще трябва да се изправят пред предизвикателството да видят как се обезценява единственият им реален актив, с който разполагат, рискът от мащабна дестабилизация не може да бъде подценен. В действителност, днес е напълно възможно вече да живеем в ранните етапи на този процес – ставаме свидетели на все по-големи световни жестокости, тъй като тези страни се борят да задържат печалбите си колкото се може по-дълго. Най-пострадали от всички са най-бедните производители на петрол: и докато Кувейт вероятно ще успее да направлява прехода, то това едва ли може да се каже за Ангола…
Но като цяло преходът ще ни донесе неизмерими ползи. Представете си свят, в който ужасяващите политики в Близкия изток няма да зависят от цената на петрола, заровен в пясъците му. Представете си свят, в който най-големият двигател за промените в климата – неумолимото влияние на индустрията на изкопаемите горива върху политиката – започне да се свива. Но най-важният въпрос, разбира се, е дали ще успеем да влезем в този свят навреме.
Бил Маккибън
Ню Йорк Ривю ъф букс, 04.04.2019
Превод от английски Нина Велкова
