Имало едно време един ловец и един елен. Приказка за началото на света, съществуваща в представите на Нанук (Михаил Апросимов) и съпругата му Седна (Феодосия Иванова), които, въпреки че вече са на възраст, отказват да се сбогуват с традиционния си начин на живот и продължават ежедневната си битка за оцеляване от грижливо поддържаната юрта. Действието се развива някъде в Якутия, там, където белият сняг в далечината и избледняващата синева на небето се претопяват в една и съща точка, за да станат неразличими. След проникновения „Отчуждение“, режисьорът Милко Лазаров изправя зрителите на новия си филм „Áга” пред най-старата човешка драма – разрив между родители и деца в рамките на по-голямото противопоставяне между старото и новото, пустошта и цивилизацията.
Първата част на филма разкрива по изключително деликатен начин взаимоотношенията на двамата главни герои. Нанук и Седна отдавна са се научили как да разпределят задачите си – докато той е на лов или пък майстори различни пособия, които да го улеснят, тя е заета да поддържа дома им, като от време на време му помага да се справи с по-тежките предизвикателства на живота в тундрата. Битовото е естетизирано, пресъздадено е по-скоро като ритуал или символ, което, от своя страна, поражда усещането, че ставаме свидетели на някаква странна смесица от документалност и фикция. Разговорите на застаряващата двойка най-често са кратки, като дори под най-семплите и обикновени изречения прозира цял един споделен живот, несъмнено оставил своя отпечатък и върху двамата. Без каквото и да е усилие, диалозите им преминават от проблемите на ежедневието към по-мистичните теми за семейството, смисъла, любовта.
Така неусетно преминаваме и към втората част на „Áга”, където постепенно започваме да разбираме сърцевината на проблема. Нанук и Седна изпитват огромна липса в иначе установения си живот – преди време дъщеря им (епоним на филма) ги напуска, за да работи в диамантената мина в града. Родителите са дълбоко наранени, чувстват се предадени, но и едновременно с това таят желание отново да видят детето си. Единият от двамата все пак осъществява тази тайна надежда. Цената, която плаща, обаче не е никак ниска: сбогува се и с последния си другар, и с, както поне на него му се струва – последния елен. Нима всъщност това не е приказка за края на света, какъвто Нанук го познава? Последната сцена е разтърсващ катарзисен миг на болка и опрощение, който се разгръща на границата между всепоглъщащата природа и разрастващия се град.
Филмът е визуално разкошен – обхванати са различните нюанси на бялото, като всеки кадър е завършен сам по себе си и може да се разглежда отделно. Хармонията на образите е съчетана с поразително въздействаща музика, чийто композитор е Пенка Кунева. Повечето изпълнители не са професионалисти, но въпреки това, съумяват да се държат естествено и напълно правдоподобно. Зрителят се потапя докрай в реалност, способна да породи сънища, в които е събрана цялата вселена. Магичното преживяване на име „Áга” е постижение не само за българското, но и за световното кино.
