Режисьорът Кирил Серебренников, художествен ръководител на „Гогол център” и създател на „Седма студия” и проекта „Платформа”, през август 2017 г. бе арестуван по наказателно дела „Седма студия”. Изкара 594 дни под домашен арест. Той и още петима души са обвинени в разхищение на 133.2 милиона рубли, отпуснати от Министерството на културата за проекта „Платформа”. Всички обвиняеми, с изключение на бившата счетоводителка Нина Масляева, не признават вината си.
На 8 април Московският градски съди отмени решението на Мешчанския районен съд и промени мярката за неотклонение от домашен арест на подписка без право на напускане на страната. Освободени са от домашен арест още двама от обвиняемите: директора на Руския академичен младежки театър София Апфелбаум и бившия генерален директор на „Седма студия” Юрий Итин.
Първата реакция на Кирил Серебренников бе: Това още не е победа, но вече почти, близко сме. Сега ще отбележа събитието. Веднага ще се върна в театъра. Не е много леко психологически, но има много работа. Спектакли, репетиции. Благодаря на всички, които ни поддържаха. И благодаря на всички хора, които, когато се разхождах по два часа в Хамовническия район, ми казваха: „Дръжте се, с вас сме”. Това е невероятно трогателно, тази поддръжка ни е нужна. Но повтарям – нищо още не е свършило, продължаваме да доказваме невинността си в съда. Ще бъда доволен, когато всичко приключи.
Кирил Серебренников се върна към работата си в Център „Гогол”. Занимава се и с подготовката на концерта в чест на Алла Пугачове по случай нейната 70-годишнина. „Нашата Алла” ще има премиера на 24 и 25 април”.
К
Процесът по делото „Седма студия”, освен всичко, демонстрира изключителният професионализъм на подсъдимите и тоталния непрофесионализъм на следствието/обвинението. Екипът на Серебренников за нищожни пари създаде невероятен обем съвременно изкуство на световно равнище, цял национален тренд. И всичко това – благодарение на ентусиазъм, талант, професионализъм. А екипът от следователи и прокурори, по силата на отсъствие дори не на талант, а на елементарни професионални навици, не вижда нищо от това. Възможно е отделни следователи да притежават някакви способности, но те ги потискат, тъй като имат поръчка. Съществуват разни версии за източника на обвинението срещу Серебренников, но никой не се съмнява, че делото „Седма студия” е поръчано. Тоест, за следствието и обвинението изпълнението на поръчката е по-важно от собствените им професионални норми. При подсъдимите всички е обратното – техният абсолютен приоритет са професионалните качества и достойнството.
В делото има още една страна – пострадалата. Това е Министерството на културата. За него и за министър Медински някак малко си спомнят във връзка с процеса. А трябва. Защото и това ведомство, отговорно за т. нар. културна политика, се оказа безусловно некомпетентно, доколкото се съгласи, че Серебренников и неговата престъпна група са пропилели всичко, а това означава, че нищо не са създали. Подозирам, че Медински ненавижда свръхкомпетентния бивш директор на департамента за държавна поддръжка на изкуството и народното творчество в МК на РФ София Апфелбаум много повече, отколкото се предполага. Той я уволни през 2014 г., обвинявайки я, че е с „друга ценностна система”. Различният поглед на София Апфелбаум за изкуството, достойно за държавна поддръжка, е не толкова политическа, колкото професионална позиция. Доколкото у професионалиста никога не възникват съмнения кое да се поддържа с държавни пари – международния фестивал на съвременната руска драма „Смотрины”, посветен на творчеството на члена на президиума на президентския съвет за култура Юрий Поляков (октомври 2015) или проекта „Платформа”.
Интересно е, че ден преди прекратяването на домашния арест на участниците в „престъпната група” на Серебренников, следствието предяви обвинение в създаване на престъпна общност на Григорий Пирумов – заместник на Медински. Ключовият зам.-министър, директор на департамента за управление на имуществото на МК – това звучи, разбира се, по-драстично от бохемската група на, макар и знаменит, но все пак режисьор.
Понамирисва на престъпна общност и скандал с назначената от Медински през октомври 2018 г. директор на Държавния музейно-изложбен център РОСИЗО и Държавния център за съвременно изкуство Вера Лагутенкова, успяла само за месец да изплати на себе си, на своя съветник и на директора на финансовия департамент 15 млн. рубли. И всичко това – „пострадалата страна” от действията на групата на Серебренников.
Необозримата некомпетентност и тоталното управленско бездарие всяват хаос. Вече стана дума за обединяването на Александринския и Волковския театри. Големи художници, важни професионалисти безсмислено прекарват дни, месеци и години, обсъждайки несвързаното чиновническо бълнуване. Налага им се да защитават своя професионализъм в неприспособени за това места, каквито са съдебните зали.
Какъвто и да бъде изходът от делото „Седма студия” (разбира се, надяваме се на най-добрия), той не може да не стане начало на твърда кампания на професионалното (четете гражданското) непокорство срещу невежите и бездарни бюрократи. Това не се отнася само за „пострадалата страна”. И не само за театъра. Руската държава днес унижава достойнството на професионалистите във всички сфери и на всички равнища.
Анатолий Голубовски
Эхо Москвы, 9 април 2019 г.
*
На 8 април апелационната колегия на Московския градски съд прие неочаквано решение, за което защитата на обвиняемите по „театралното дело“ настояваше повече от година и половина: съдия Евгения Жигалева промени мярката за неотклонение на Кирил Серебренников, София Апфелбаум и Юрий Итин. По същото време, по сведения на „МБХ медиа“, Мешчанският съд започнал да звъни на експерти от списъка, представен от адвокатите на подсъдимите по „театралното дело“, с предложение да участват в новата експертиза, обещана отдавна от съдия Акуратова.
Серебренников, Апфелбаум и Итин от 8 април са в режим на подписка без право да напускат страната.
Какво означава това? Поне на 12 април, когато в Мешчанския съд ще продължи съдебният процес по „театралното дело“, всички обвиняеми по него ще се придвижат сами, без ескорта на инспектор от ФСИН и без електронна гривна на крака.
Обвинението все още не е приключило с представянето на свои доказателства, макар че ги представя вече пет месеца и е разпитало само 9 свидетели. Като журналист, който внимателно наблюдава този процес, оставам с впечатлението, че обвинителите разтакават разглеждането на делото.
Това впечатление особено се засили, след като на 5 февруари 2019 г., когато бяха разпитани основните свидетели на обвинението и беше огласена икономическата експертиза на Татяна Рафикова – експерт от „Колегията на ревизорите, експертите и специалистите“ (организация, която прави заключенията по разпореждане на следствените органи и ФСБ), съдия Ирина Акуратова неочаквано заяви, че е необходима нова експертиза.
Тя предложи на страните да съставят въпроси за експертите. На следващото заседание своите въпроси заявиха обвинението и защитата. Адвокатите на обвиняемите предоставиха на съда допълнителни свидетелства, потвърждаващи провеждането на мероприятия от „Седма студия“ по проекта „Платформа“.
Но съдия Акуратова сякаш не бързаше с назначаването на експертизата, тя задаваше допълнителни въпроси на подсъдимите. А прокурорите лениво призоваваха своите свидетели.
Във всеки случай, за двата месеца, минали от 5 февруари, се състояха 10 съдебни заседания, а прокурорите разпитаха само четирима свидетели. И всеки път държавният обвинител Олег Лавров като ученик обясняваше на съдията, че не може да осигури явяването на този или онзи свидетел. За пореден път молеше заседанието да се отложи и в никакъв случай да не се назначава нова експертиза, докато не бъдат разпитани всички. Но на следващото заседание отново се оказваше, че свидетелите са ту в чужбина, ту нямат възможност да се явят.
През цялото време ми се искаше да попитам прокурора: защо не е в състояние да осигури явяването на свидетелите? Означава ли това, че те не искат да дойдат в съда или самият прокурор нарочно забавя процеса? Свидетели, вие сте на ход!
Решихме да помогнем на съда. В обвинителния акт по „театралното дело” са назовани имената на свидетелите, които могат да помогнат на съдията. Те могат да предоставят допълнителни свидетелства, потвърждаващи, че мероприятията, за които говориха в своите показания Кирил Серебренников, Алексай Малобродски и София Апфелбаум, наистина са се провели в „Платформа”.
Така, например, в списъка на свидетелите на обвинението е Олег Валентинович Назаров, работил по проекта „Платформа” като технически директор – той навярно е запазил в лаптопа си документи, свидетелстващи за работата на „Седма студия”. Но прокурорът незнайно защо не е призовавал Назаров на разпит. Може би тези документи не са му необходими, защото ще провалят обвинението?
Друг въпрос: защо прокурорът Лавров не извика Алексей Станиславович Кабешев? Той също фигурира в списъка със свидетелите и беше разпитван по време на следствието. Той е бил заместник-художествен ръководител на „Гогол център” и можеше да разкаже кои спектакли, поставени в рамките на проекта „Платформа”, са били играни на сцената на „Център „Гогол”, да разкаже за договорите, сключени от „Гогол център” с проекта „Платформа”.
Още един свидетел – художникът по осветлението Александър Александрович Сиваев, работил по „Платформа” и конкретно в спектакъла „На лов за снарк”. Сиваев познава в детайли много важната, трудоемка и скъпо струваща част от производството на спектакли – осветлението.
И накрая – Роман Генадиевич Шмаков, актьор от „Седма студия”, участник в няколко спектакъла на проекта „Платформа”. Той със сигурност може да свидетелства, че и спектаклите, и мероприятията са се състояли наистина.
Защо прокурорите да не извикат сътрудниците на Министерството на културата, например Алексей Алексеевич Шалапов?
Прочее, според закона, свидетелите могат да дойдат в съда и сами, без да чакат прокурорска призовка. И, пак според закона, съдът е задължен да ги разпита.
Това ще помогне на всички: на съда, на обвиняемите, на адвокатите, дори на прокурорите. Процесът ще тръгне по-бързо.
А след това току виж, съдия Ирина Акуратова изпълни намерението си и назначи нова експертиза.
Между другото, според информацията на нашите източници от Мешчанския съд, на някои от експертите от списъка, предоставен от адвокатите на обвиняемите, вече са им звънели от съда, което косвено потвърждава догадките, че новата експертиза се задава. Арт-директорът на центъра „Майерхолд” Елена Ковалска потвърди пред „МБХ медиа”, че са й звънели от Мешчанския съд, за да я попитат дали е съгласна да участва в експертизата. Със същия въпрос са звънели и на Мария Ревякина – генерален директор на националната театрална награда и фестивала „Златна маска”, директор на държавния Театър на нациите.
Зоя Светова
Эхо Москвы, 10 април 2019 г.
*
Страхотно е, че освободиха не само Серебренников, а и Итин, и Апфелбаум – отлична новина. От друга страна, рано е да се радваме, защото това решение не може да се нарече част от тренда. В момента в Русия няма ситуация, в която да се обсъжда някакво смекчаване. Нали наблюдаваме други дела и други истории. А историята с Кирил е за това, че Путин по някаква причина е решил да го освободи.
Преди година обсъждахме, че през май 2018 френските власти поискаха освобождаването на Серебренников. Тогава в ефир говорехме и прогнозирахме, че Владимир Путин няма да освободи Кирил Серебренников под натиска на прогресивната общественост, още повече западната, а ще го пусне в момента, когато сам сметне за нужно, когато натискът бъде минимален. Защото му е важно да демонстрира, че системата не се огъва, а действа по собствени закони и решава в момент, когато тя сметне за нужно.
Екатерина Котрикадзе
RTVI, 8 април 2019 г.
*
Това е някаква закъсняла полусправедливост. Безумие е в течение на години да доказваш нещо, което е очевидно дори за човек без юридическо образование. Ако имаше вина, бързо щяха да я докажат. Това е позорна, неприлична история за руското правосъдие. Това правосъдие за пореден път доказа своята пълна неправосъдност. Слава Богу, че направиха малко по-удобен живота на Кирил Серебренников, големия художник, майстора на руския театър. Отдавна е време да се изостави тази недоказуема глупост, да се извинят, да се плати компенсация за годините безумие, да се остави на мира и да се направят изводи. Засега безобразието продължава: вместо домашен арест – подписка без право да напуска страната. Това ще се влачи и влачи. Аз също много пъти се изказвах – Кирил Серебренников е човек, който винаги носи в театъра и киното, а не изнася от театъра и киното. Той денонощно е зает със своята професия, създава художествени ценности, които прославят страната ни в твърде сложна ситуация, когато в резултат от действията на други нейни представители по света престават да уважават Русия.
Йосиф Райхелгауз,
художествен ръководител на театър „Школа современной пьесы”
Московский комсомолец, 8 април 2019
