Въпреки всичко, аз все още вярвам, че дълбоко в душата си хората са добри.
Анна Франк
Какво от това, че на земята ще има един човек по-малко?
Тед Бънди[1]
Чрез изследвания на тъмната триада на личността американски учени се стремят да разберат проявленията й във всекидневието. Но какви са изследванията за светлата триада? Психолози събират групи доброволци от цяла Америка и ги подлагат на различни личностни тестове. Целта е да се изследва как великодушието, способността да се прощава, както и други „светли” качества, влияят на другите.
Защо хората от тъмната триада са толкова магнетични? Защо цялото внимание на учените е насочено към тях, попитах колегата си Дейвид Ядън, докато седях в кабинета му. Той веднага прояви интерес към темата и ме помоли да му изпратя статии за тъмната триада, като отбеляза, че не е чувал нищо по въпроса, но го намира за много интересен (с което потвърди моето мнение).
Когато се върнах в офиса си, изпратих по електронната поща няколко статии на Дейвид и на колегата му Елизабет Хайд. Дейвид веднага ми отговори с въпрос: „А светлата триада?”. Ето тук вече и аз се заинтригувах. Има ли изобщо такава триада? Изучена ли е?
Тъмната триада е добре изучена. За първи път за нея започва да се говори през 2002 г., когато авторите на идеята за нейното изследване – Делрой Паулхус и Кевин Уилямс – обединяват в това понятие три личностни качества: нарцисизъм (самовлюбеност), макиавелизъм (манипулиране на другите и лъжливост) и психопатия (лишеност от каквото и да е чувство за емпатия). Макар че тези три личностни черти традиционно се изучават главно сред групи с аномално поведение (например престъпници), Паулхус и Уилямс показват, че всяка от тези черти се среща у всеки един от нас, тоест, ние всички сме (макар и в незначителна степен) „нарциси”, макиавелисти, психопати. Откакто Паулхус и Уилямс публикуват първата си статия, броят на научните изследвания по темата с всяка година забележимо се увеличава, при това само за 2014-2015 са публикувани две трети от проучванията върху тъмната триада. Макар че всяко от личностните качества, съставляващи тъмната триада, притежава уникални особености и корелати, между тези „социално отблъскващи черти” има много общо, затова Паулхус твърди, че те „трябва да се изучават не една по една, а в съвкупност”. Съдейки по всичко, личността действително има „тъмна страна”.
Без съмнение, тези изследвания ни помагат да разкрием „тъмната страна” на човешката природа и да разберем различията помежду си. Но все пак, как стоят нещата със светлата страна на човешката природа?
„Несветите” светци
Разбира се, освен социално отблъскващи хора, съществуват и обикновени, „несвети” светци. Говоря не за онези хора, които правят публично солидни дарения. И на които обществото оказва множество почести. Имам предвид не онзи човек, който дарява заради лични интереси и цели, а онзи, на когото някак „отвътре му идва” да излъчва безкористна любов просто защото си е такъв. И ето какво ние с Дейвид и Елизабет, като изследователи, решихме да си изясним. По време на активното ни общуване по електронната поща и личните ни срещи изучихме съществуващите тестове за оценка на личните качества от тъмната триада и подбрахме различни въпроси, засягащи противоположните им признаци. Но в съставения от нас списък имаше не само въпроси – „антоними” на въпросите за оценката на тъмната триада. Първоначалният подбор от питания включваше черти като великодушие, способност да се прощава, оправдаване на доверие, честност, грижовност, доброжелателност, способност да се вижда у хората най-доброто и да се изпитва неподправено удоволствие от общуването с други хора (а не от използването им като средство за постигане на конкретни цели).
За наше учудване, в резултат на изследванията си открихме три различни съставляващи фактора (ние не очаквахме, че те ще бъдат непременно три). Дадохме им следните названия: кантианизъм (отношение към хората не просто като към средство, а като към цел), хуманизъм (признаване на достойнствата и ценността на всеки човек) и вяра в човечността (вяра в природната доброта на хората). След някои уточнения на първоначалните ни въпроси (и сложни статистически анализи, направени от Ели Цукаяма), се спряхме на 12 въпроса, които отразяват същността на „светлата триада”. Вие също можете да отговорите на теста за оценка на вашите лични качества и също да получите информация за съотношението на „светлата” и „тъмната” страна на личността ви. Адресът, на който можете да попълните отговорите на английски език, е https://scottbarrykaufman.com/lighttriadscale/.
За оценката на личностните качества на светлата триада ние тествахме хиляди хора от различни възрасти, пол, раса и етнически групи, като резултатите не са никак за пренебрегване. Първо, стана ясно, че светлата триада не е просто противоположност на тъмната триада. Макар че триадите се намират в обратнопропорционална зависимост, корелационната зависимост е само около 50%, което потвърждава твърдението, че във всеки от нас има поне по малко светли и тъмни качества. Според мен, най-добре е да подходим към онези хора, при които степента на проява на тъмната триада е висока, не като към отделна група (в края на краищата, да имаш „тъмна” страна, значи да си човек), а да ги възприемаме като личности, при които потенциалните „тъмни” качества (заложени във всекиго от нас) са по-ярко изразени и се проявяват в по-голяма степен.
Като имаме предвид това, изглежда, че Анна Франк, която цитирах в началото, е уцелила в десетката. Ние пресмятахме съотношението на светлата и тъмната триада за всеки участник в текста, изваждайки броя на точките, показващи степента на проява на качествата на тъмната триада от броя на точките, показващи степента на проява на качествата на светлата триада. Средният резултат от цялата извадка беше 1,3. Това свидетелства, че във всекидневието си – поведение, емоции, мисли, средностатистическият човек е склонен да демонстрира светлата страна на личността си. От проучването става ясно, че масово хората много рядко проявяват крайна недоброжелателност.
Обобщени характеристики на светлата и тъмната триада
Ако сравним общите данни, получени при оценката на проявите на светлата и тъмната триада, установяваме следното: тъмната триада положително корелира с младостта, принадлежността към мъжкия пол, мотивацията за власт, секса като средство за постигане на цел, успеха и афилиацията[2] (но не близостта), ценностите за самоусъвършенстване, незрелостта в избора на начините на психологическа защита, демонстративното потребление, егоизма, отношението към собствената творческа дейност и към религиозното безсмъртие като към начин за надскачане на смъртта. Тъмната триада е свързана и с неудовлетвореността от живота, с недоброжелателността, с липсата на вяра в доброто у човека и с отсъствието на оптимизъм по отношение на собственото „аз”.
Също така регистрирахме положителна корелация на тъмната триада с различни променливи, които биха могли да облекчат постигането на агентно ориентирани цели. Например, тъмната триада корелира положително с утилитарни морални съждения и с такива качества, като креативност, смелост и лидерски способности, а също така и с настойчивост, амбициозност наред с мотивацията за власт, успех и самоусъвършенстване. Освен това, регистрирахме неочаквана връзка между тъмната триада и любознателността. На първо място, тя е свързана с такива форми на любознателност като пасивното приемане на информация („обичам да правя това, което малко ме плаши”, „предпочитам работа, която е вълнуващо непредсказуема”) и неспокойното психическо състояние, изразяващо се в: „тревожа се, когато не разбирам решението” или „тревожа се, ако не знам думата”.
Интересното е, че след като разгледахме по-антагонистичните елементи на тъмната триада, ние открихме положителни асоциации на личностните качества от тъмната триада с редица резултати, ориентирани към развитието. Тези изводи дават основание да се предположи, че такива основни качества на тъмната триада, като липсата на емпатия и склонността към манипулиране, не носят особена полза на хората с тези качества. Напълно вероятно е отклонението от недоброжелателността да се обяснява именно с онзи аспект на екстравертността, свързан с настойчивостта, която е напълно възможно да е защитен фактор за онези, у които личностните качества на тъмната триада се проявяват в по-голяма степен.
Това рязко се различава от общата картина, създавана от модела, свързан с личностните качества от светлата триада. Личностните черти на светлата триада се асоциират с по-голяма възраст, принадлежност към женския пол, по-слабо изразена инфантилна непредсказуемост, а също и с по-високо равнище на религиозност, духовност, удовлетвореност от живота, благосклонност, убеденост, че другите хора са добри, увереност в собствените положителни качества, способност на състрадание, емпатия, откритост, съвестност, позитивен ентусиазъм, увереност, че след собствената смърт животът намира продължение в природата и в децата.
Хората, у които, според резултатите от теста, по-ярко се проявяват качествата от светлата триада, съобщават по време на анкетата, че изпитват по-голяма удовлетвореност от личните отношения, компетентност и самодостатъчност, а също и по-здрава привързаност и по-силна чувствена любов. Като цяло, личностните качества на хората от светлата триада се асоциират с онова, което на първо място е обусловено от близостта в отношенията и универсалните ценности. С тези качества са свързани много силни страни на характера, включително любознателност, оптимизъм, жизнелюбие, умение да се обича, доброта, способност за работа в екип, великодушие и умение да се изпитва благодарност.
Трябва да се обърне внимание, че видът на любознателността, свързан със светлата триада – стремежът към разширяване на кръгозора („в нови ситуации аз се старая да намеря колкото се може повече информация”, „смятам, че сложните ситуации са възможност да се развивам и да се уча”) – се различава от любознателността, която асоциираме с личните качества на тъмната триада (на първо място, приемане на информация, а на второ – изпитване на чувство за тревога). Личностните качества също така се асоциират с по-зрели форми на психологическа защита (например, хумор, сублимация[3], алтруизъм, прогнозиране на действията на другите), а също с оптимистична представа за себе си, света и личното бъдеще. Хората с по-изразени личностни качества от светлата триада са с по-висока самооценка, искреност и по-изразено чувство за собственото „аз”.
Оказва се, че, общо взето, личностните качества, отнасящи се до светлата триада, не са свързани с някакви явни недостатъци, разбира се, с някои възможни изключения в зависимост от конкретната ситуация. Тези качества корелират отрицателно с мотивацията за успех и със самоусъвършенстването (макар че те положително корелират с производителността и компетентността). Говоря за положителните черти на характера – личностните качества на светлата триада (за разлика от тъмната) не се асоциират със смелост или настойчивост. Може би тези черти на характера са важни за постигането на по-сложни цели или за пълната самореализация.
Освен това, в съответствие с нашите прогнози, светлата триада се асоциира с по-изразено чувство за вина в междуличностните отношения. Всъщност, става дума за такива комплекси за вина, като синдрома на „оцелелия” („понякога имам чувството, че не заслужавам щастието, което постигнах”), комплекса на раздялата („не ми дава мира, че твърде дълго няма да си бъда у дома”) и чувството за отговорност за всички („много се безпокоя за хората, които обичам, дори когато на пръв поглед с тях всичко е наред”). Макар че преживяването на подобни комплекси за вина в междуличностните отношения може да бъде адаптивно за облекчаване на отношенията и отстраняване на проблеми в отношенията, тези комплекси за вина могат да възпират амбициите от страх да се постигне успех тогава, когято други са по-малко успешни.
Освен това, личностните качества от светлата триада корелират с „формирането на по-силна реакция”, която някои психолози смятат за невротичен защитен механизъм (но който аз определям като една от проявите на зрял алтруизъм). При оценката на формирането на тази защитна реакция участниците в теста трябва да изберат отговор на въпрос от предложените варианти: „Ако някой ме е ограбил и ми е откраднал парите, бих предпочел да му помогнат, а не да го накажат” и „Аз често съм много добър с хората, на които, ако трябва да се отсъди справедливо, би трябвало да съм ядосан”.
Такава „сърдечна доброта” и милосърдие дори спрямо личните врагове помагат на човек да съхрани собственото си емоционално равновесие и да изпитва щастие. Но заради такова отношение в съчетание с по-изразено чувство за вина в междуличностните отношения хората, у които са по-ярко изразени личностните качества от светлата триада, могат да станат обект на експлоатация и емоционални манипулации от страна на онези, у които по-ярко са изразени личностните качества от тъмната триада.
Извод
Без съмнение, в научната ни работа има недостатъци и има още много сфери за бъдещи изследвания, които ще ни позволят да я разширим и усъвършенстваме. Тестът за определяне на личностните качества на светлата триада, състоящ се от 12 въпроса, трябва да се възприема като първи проект, а резултатите от четирите ни изследвания следва да бъдат смятани по-скоро за експериментални, отколкото за окончателни.
Надяваме се, че нашите изследвания ще помогнат за осигуряването на „баланс на силите” в психологията на личността. Да, съществуват обикновени психопати. Но също така съществуват и обикновени „не свети” светци. Те също са достойни за вниманието на учените. И те също трябва да бъдат подкрепяни в обществото, което понякога забравя, че добро има не само в света, но и във всекиго от нас.
Скот Бари Кауфман
Сайънтифик Американ, 31.03.2019
Превод Виржиния Томова
–-
[1] Тед Бънди (1946-1989) – Тиодор Робърт Коуел, е американски сериен убиец, изнасилвач, некрофил. Ликвидира голям брой млади жени и момичета през 70-те години на миналия век. В продължение на повече от десет години Тед Бънди, който е завършил психология във Вашингтонския университет, отрича да е замесен в убийствата, но накрая признава, че е убил 36 жени.
[2] Афилиация – условие за принадлежност към група.
[3] Сублимация – трансформиране на либидото в „социално полезни“ дейности, основно в създаването на изкуство.
