Петър Денчев (театрален режисьор и писател):
С нетърпение очаквам следващата книга на Лана Басташич. Романът й „Хвани заек“, който беше номиниран за „НИН“-овата награда в Сърбия, ме развълнува наскоро. История за порастването на две момичета по време на войната в Босна, а заекът от Алиса наднича зад всеки ъгъл.
Доц. д-р Людмила Миндова (поет, преводач и балканист):
Чета въпроса и веднага се сещам за „Предстоящата книга“ на Морис Бланшо, автор, на когото дължа много от представите си за духа и материята на литературното пространство.
Случва се така, че разсъждавам за това днес, на Цветница, денят, в който след възкресението на Лазар, Божият Син Иисус Христос влиза Йерусалим, възседнал не кон като велик завоевател, а кротко младо осле – което е и най-яркият жест на неговата неподправена божественост. Само Синът на Господа може да скрие величието Си под такъв скромен и мил жест, покланяйки се на самото битие с избора си да се представи на града точно по такъв, а не друг начин.
Та коя бъдеща книга ме интересува?
Тази, която не крещи и не ме ослепява с лъщящия блясък на своето величие. Тази, която ме вълнува до степен, че потръпвам така, сякаш не аз, а тя ме държи в ръцете си.
Да, добрата книга наистина има такава сила – да обгръща човек и да го понася над самия него, над собствените му мисли, чувства и възможности. Добрата книга ни прави други и най-вече – по-добри.
Винаги чакам с нетърпелив и радостен трепет новата книга – като Цветница и Великден. Като Любовта. И я посрещам така – с леко колебание (откъде такава милост към мен?) и вълнение.
Ако не се влюбя истински в една книга, не мога от сърце да я прочета. Само влюбена до дъното на душата си във всяка нейна дума мога да я преведа.
Чакам с вълнение книгите на своите български и чуждестранни приятели и любими автори – поети, писатели, музиканти, художници, учени, лекари, духовници. Йосип Ости, Ненад Величкович, Ферида Дуракович, Яница Радева, Калоян Игнатовски, Иглика Дионисиева, Екатерина Григорова, Роберт Леви, Даниел Пенев, Георги Господинов, Георги Борисов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Иван Цанев, Борис Христов, Ани Бурова, Стефан Иванов, Иван Димитров, Катерина Стойкова, Цветанка Еленкова, Деян Енев, Александър Лашков, Гойко Божович, Горан Петрович, Иван Херцег, Ервин Яхич, Тодора Радева, Радослав Чичев, Ришард Криницки, Гьокченур Ч., Ефе Дуян…
Чакам и онези книги, с чиито автори тепърва ни предстои да се запознаем. Ако не е прекалено, бих казала, че чакам тази бъдеща книга като „възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век“… Защото, да… Чакам книгите и на онези автори, които, за жалост, вече не са тук сред нас. Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Симо Мраович, Игор Исаковски, Георги Рупчев, Константин Павлов, Малина Томова…
Чакам бъдещата книга! И благодаря на това очакване, защото не ми се иска да си представям живота без него.
Петър Чухов (пише, свири, пие бира и работи в Столична библиотека):
Издателство „Хермес“ пуска новия роман на Владимир Зарев „Чудовището“ на 14 май. Авторът прочете откъс от него при представянето си като разказвач на месеца в Столична библиотека през ноември миналата година и текстът ме впечатли. Очаквам го с нетърпение.
Иглика Дионисиева (поетеса и разказвачка, последната й книга е „Приказки от високосната година“, 2018):
Очаквам книгата на Людмила Миндова „Дървото на спомена“. Защото представя сонета по неочакван начин и е разграничима от пълноводния поток на съвременната българска поезия. Също липсата на нова поезия от Федя Филкова и нова проза от Георги Милев ме смущава, затова очаквам и техните бъдещи книги.
Надежда Тричкова (автор на „Лентата е почти изснимана“, ИК „Жанет 45“):
Вълнувам се да открия докъде се простира талантът на Мартин Илиев, чиято дебютна поетична книга очакваме наесен. Думите му атакуват първо интелекта, после – чувствата, като този удар на мисълта се случва органично, без капка неискреност. Интересни са и образите на Мартин – жегват, увличат, разказват.
Мирослав Христов (поет и драматург. В края на месец май ще се състои софийската премиера на новата му пиеса „Цикадите“, реж. Александра Петрова):
Не чакам определена книга. Представям си бъдещата книга като неоткрит остров с листа, открехнати от вечерния читателски бриз, например. Ако читателят проговори на нейния, „местния“ език, ще разшири и представите си за света. (Може да открие и ново растение, насекомо, представител на човешкия вид?)
Анкетата подготви М.Б.
