Съветът на ЕС одобри реформата в областта на авторското право. Колко време ще е необходимо, преди да започне да се прилага Директивата за авторското право? Представляват ли заплаха така наречените „ъплоуд” филтри[1]? Ето най-важните отговори.
Една от най-противоречивите европейски законодателни процедури прескочи последното препятствие: след години наред ожесточени лобистки битки, нагнетени напрежения и сложни договаряния, Съветът на ЕС най-накрая одобри Директивата за авторското право в цифровия единен пазар. „За” гласуваха 19 държави, включително Германия, шест бяха „против”, а три се въздържаха.
Поддръжниците на директивата казват: реформата ще доведе до справедливо уравновесяване на позициите между авторите и платформите и ще гарантира, че създателите на изкуство ще получават повече пари за работата си. Противниците твърдят, че тя заплашва свободната мрежа, укрепва мощта на големите платформи и от нея ще се възползват преди всичко ползвателите на авторски права – издатели и звукозаписни компании – но не и авторите.
Във всеки случай, интернет няма да умре този понеделник (на 15 април Съветът на ЕС одобри Директивата[2] – бел. ред.), а ще продължи да живее поне още няколко години. В ЕС директивите не влизат в сила веднага, а трябва първо да бъдат пренесени в националните законодателства на държавите членки.?
Защо реформата е толкова спорна?
Критиките са отправени основно към три члена: 15, 16 и 17 (в предишните текстове на Директивата те са съответно членове 11, 12 и 13). Член 15 гласи, че търсачките и агрегаторите на новини трябва да плащат на медийните издатели, когато показват кратки откъси от техните статии. Подобни закони съществуват в Германия и в Испания.
Но се смятат за неуспешни, тъй като заради съдебните разноски по заведените дела медиите са на загуба. Големите издателства години наред се борят не само за авторските, но и за сродните права, като за целта нерядко прибягват до тези, неотговарящи на истината.
Член 16 също така облагодетелства само ползвателите на авторски права, но не и авторите. През 2016 г. Федералният съд на Германия постанови, че дружества за колективно управление на права като VG Wort трябва да разпределят приходите сред авторите, а не сред издателите. Член 16 предвижда отново във въпросния германски закон за авторското право да се включат и местните издатели, което обаче би навредило на журналистите на свободна практика.
Но най-сериозна съпротива имаше срещу член 17. Повече от 100 000 души излязоха на протести срещу тогавашния член 13. Опасенията бяха, че този член ще доведе до инсталиране на така наречените „ъплоуд” филтри, благодарение на които платформите ще могат предварително да прегледат цялото съдържание, което потребителите искат да разпространят в мрежата.
Подобен софтуер може масово да блокира зарежданията на страниците, тъй като машините не са в състояние да разпознават законната употреба на съдържание. При определени условия, например, може да се цитира съдържание, защитено от авторското право. В същото време, задължителното използване на филтри може да засили надмощието на големи платформи като „Ютюб“: по-малките му конкуренти няма да могат да разработят свои собствени филтри и ще им се наложи да купуват софтуер.
Но в директивата не се казва нищо за така наречените„ъплоуд” филтри?
„Понятието „ъплоуд“ филтри изобщо не се споменава в член 17“, заяви канцлерката Ангела Меркел в отговор на въпрос, поставен й в Бундестага. Този аргумент се повтаряше отново и отново през последните няколко месеца: член 17 не принуждава платформите да филтрират. Можете просто да сключите договор с притежателите на права, за да използвате законно тяхното съдържание.
Това, което на теория изглежда възможно, на практика не може последователно да се приложи. Вероятно „Ютюб“ ще се споразумее с германската организация „Гема“, която защитава правата на авторите на музикални произведения, и ще получи накуп лицензи за редица звукозаписи… Но това няма изцяло да гарантира на „Ютюб“, че всичко по отношение на авторските права е изрядно, тъй като „Гема“ не представлява всички автори. По отношение на текстове, снимки и видеоклипове няма сдружение за колективно управление на права, което да представлява свързаните с тях носители на права. Ето защо платформите ще трябва да сключат голям брой договори. За „Ютюб“ това би било трудно, а за по-малките оператори – невъзможно. Във връзка с това има регистрирани близо 500 онлайн форума, които специално предупреждават за последиците от член 17.
Директивата изисква всички търговски платформи, които публикуват съдържание, генерирано от потребители, да положат „всички усилия, спазвайки високите браншови стандарти за професионална грижа“, с цел да предотвратят нарушаването на авторските права. А ако не го направят, да си поемат последствията. Така се оказва, че единственият начин да се реши проблемът, са така наречените „ъплоуд“ филтри.
Какво ще направят сега платформите?
В началото на април в мрежата бяха разпространени изявления на Еммет Шиър, шеф стрийминг платформата[3] „Туич“. В няколко интервюта той предупреждава, че настъпващата реформа ще принуди „Туич“ да въведе „ъплоуд“ филтри. Но само си помислете за едно блокиране на географски принцип или, както казва Шиър: „Когато някой в САЩ използва платформата, за да разпространява видеоматериал, заснеман в реално време, европейските потребители, черпещи от същия видеопоток, ще бъдат филтрирани“.
С думите си Шиър предизвиква бурни реакции. Малко по-късно от „Туич“ обясняват, че той не е имал предвид предприемането на никакви конкретни действия – просто е искал да информира какви са възможните последици от реформата. Но първо държавите членки ще трябва да се потрудят върху прилагането на Директивата. А от „Туич“ ще разработят „интелигентни решения“ за потребителите в Европа.
Тази позиция на „Туич“ е като представителна извадка за поведението на много от платформите – никакви прибързани решения, първо да се изчака. Все още не е ясно как промените ще бъдат пренесени в националните законодателства.
Ще отнеме време преди нещо съществено да се промени за потребителите, но когато това стане, има вероятност промените да не се задържат кой знае колко дълго: редица партии и организации вече имат подадени жалби. Още през 2012 г. Съдът на Европейския съюз обяви, че „ъплоуд“ филтрите са незаконни.
Колко сериозно ще се промени мрежата?
Към момента е трудно да се предвиди. Ефектите могат и да не бъдат толкова сериозни, колкото се опасяват противниците на Директивата. Ясно е, че ЕС не се занимава с целенасочена политическа цензура. Целта на реформата не е да потиска различните мнения, а да преразпределя парите: от платформите към творците, т.е. към създателите на съдържание. Въпреки това има много индикации, че на първо време от промяната ще се възползват музикалната, филмовата и медийната индустрия, т.е. големите издатели, звукозаписните и филмовите компании, дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Реформата в областта на авторското право е реформа за ползвателите на права.
Вече се използват „ъплоуд“ филтри. Технологията, развита от „Майкрософт“, PhotoDNA, разпознава и блокира изображения с насилие над деца. Тази система работи сравнително ефективно, но тук решението е по-просто, отколкото в останалите случаи: детската порнография винаги е била незаконна, докато съдържанието, защитено от авторското право, може да се използва законно. Поради тази причина редовно се случва системата за филтриране на „Ютюб“ Content ID[4] неправилно да изтрива съдържание, качено от потребители, и то въпреки твърденията на „Гугъл“, че са инвестирали във „виновната“ техника повече от 100 милиона долара. Ето защо можем да предположим, че колкото по-широкоспектърни и по-сложни филтри се поставят, толкова по-чести грешки ще се правят.
Но освен тези известни системи, има и други доставчици на софтуер за филтриране. Преди време от „Шпигел онлайн“ интервюираха представители на няколко компании, чиито продукти вече се използват. Те ни информираха, че техният софтуер е „изключително прецизен“, че относителният дял на фалшиво позитивни резултати е „почти нулев“. Това звучи добре, но остават въпроси. Първо, това са само допускания, които не могат да бъдат проверени. Второ, имайки предвид големия брой качвания в мрежата, твърде ниският процент грешки води до много неправомерни блокирания. Трето, софтуерът може ефективно да разпознава отделни произведения, но той не е съобразен с правото на цитиране. Получава се така, че когато някой потребител пародира или пише рецензия, цитирайки съвсем законно определено съдържание, защитено от авторското право, машината го отхвърля.
В такива случаи в Директивата са предвидени изключения, но в нея няма и дума как технически това би трябвало да се направи. Законът не може да усъвършенства софтуера. Всъщност, за да бъдат сигурни, че спазват закона, платформите имат право да филтрират много повече, отколкото би трябвало. В края на краищата се предвиждат глоби за незаконното съдържание, достъпно онлайн, но не и за изтритото законно съдържание.
Какво трябва да направят правителствата на държавите членки на ЕС?
За разлика от регламентите, директивите не влизат незабавно в сила. Германия и другите 27 страни членки на ЕС имат две години, за да пренесат разпоредбите в националното законодателство. Те имат известна свобода, но не трябва да променят основния замисъл, същността на Директивата.
Член 17 предвижда изключения за платформи, които са на по-малко от три години и в същото време работят със съдържание за не повече от 10 милиона евро годишно. Тези разпоредби трябва да бъдат отразени и в националното законодателство. ЕС иска да предотврати смесването на парчета от различни закони. Особено когато става дума за директива, отнасяща се до цифровото пространство, да се правят компилации, е напълно безсмислено: световната уеб мрежа не се интересува от държавни граници.
Какво прави Германия?
В понеделник, на 15 април, Германия одобри Директивата. В коалиционното споразумение Федералното правителство на Германия изрично се обявява против задължителните „ъплоуд“ филтри. Поне на страниците, изготвени от представителите на Християндемократическия съюз (ХДС) и на Християнсоциалния съюз (ХСС), затова почти не става дума. Но депутатите на ХДС гласуваха в подкрепа на реформата в Европейския парламент. В средата на март германският ХДС публикува предложение, за което се предполагаше, че е компромисно, и с което искаше да предотврати използването на „ъплоуд“ филтри в Германия. Но шансовете този документ да промени нещо са нищожни. Еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер, който е от ХДС и е един от бащите, създатели на Директивата, обяви, че не са възможни едностранни национални действия.
В същото време политическо разединение по въпроса за Директивата се наблюдава и в Германската социалдемократическа партия и се олицетворява лично от министъра на правосъдието Катарина Барли. Тя е кандидат за евроизборите, а в лично качество многократно се е обявявала срещу „ъплоуд“ филтрите. Независимо от това, германското Министерство на правосъдието одобри реформата, а мнозинството от членовете на Германската социалдемократическа партия в Европейския парламент гласуваха против.
В началото на април Катарина Барли предизвика допълнително объркване: тя предложи Германия да си „затвори очите и да пусне реформата да мине в Брюксел“, като обаче приеме отделна декларация. Съгласно нея, „при прилагането на член 17 […] Федералното правителство на Германия ще се ръководи от целта да се справи без „ъплоуд“ филтри“.
В резултат на това в заключителния текст се казва: „Федералното правителство на Германия приема, че диалогът [с всички засегнати заинтересовани страни] е в духа на идеята (…), където е възможно „ъплоуд“ филтрите да се избягват, като същевременно се гарантира свободата на изразяване и защита на правата на потребителите. Техническите решения трябва да отговарят на изискванията за защита на данните, според Общия регламент за защита на личните данни (ОРЗД). Нашата цел трябва да бъде да направим „ъплоуд“ филтрите „до голяма степен ненужни“.
Но дори и Федералното правителство на Германия признава, че „вероятно „ъплоуд“ филтрите ще влязат в употреба“. Освен това, в декларацията се дава уверение, че реформата трябва да бъде насочена предимно към „мощните пазарно ориентирани платформи“, като „Ютюб“ и „Фейсбук“. Софтуерът с отворен код[5] трябва да попречи на тези платформи „още повече да увеличат пазарната си мощ чрез създадената технология за филтриране“. Потребителите би трябвало да получат „лесен достъп до механизъм за подаване на оплаквания“, така че да могат да оспорват евентуалните блокирания и забрани за ползване на съдържание.
За разлика от първия вариант на декларацията, в момента Германия не се стреми възможно най-бързо да приложи директивата с идеята да бъде пример за останалите страни членки. Днес Федералното правителство на Германия настоява за уеднаквено прилагане на Директивата във всички страни членки. А до каква степен страни като Франция, обявили се в Брюксел в подкрепа на една особено строга реформа, без каквито и да било изключения, подкрепят позицията на Германия, е все още неясно. Предстои да видим.
Зимон Хуртц
Зюддойче цайтунг, 15.04.2019
Превод от немски Димитрина Константинова
–-
[1] „Ъплоуд“ филтри – филтри за качване на съдържание.
[2] Да припомним: през септември 2016 г. Европейската комисия предлага правилата на ЕС за авторското право да бъдат модернизирани. В резултат на това на 26 март 2019 г. Европейският парламент приема окончателния текст на Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар, а на 15 април Съветът на ЕС го одобрява. На 17 април Директивата е окончателно утвърдена от председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета. Страните членки ще разполагат с 24 месеца, в които да пренесат Директивата в националните си законодателства.
[3] Стрийминг платформа – платформа, на която се разпространява видео материал, заснет в реално време.
[4] Системата Content ID може да се използва от собствениците на авторски права, за да могат те лесно да намират и управляват съдържанието си в „Ютюб“. Качените на сайта видеоклипове се проверяват спрямо база данни с файлове, изпратени от собствениците на съдържание до Content ID. Собствениците на авторски права решават какво да се случи, когато в „Ютюб“ видят видеоклип – произведение, което те притежават, но не са разпространили в платформата. Когато това се случи, собственикът на права „докладва“ за видеоклипа чрез системата Content ID.
[5] Софтуер с отворен код – софтуер, за който притежателят на авторските права на изходния код предоставя правата (за обучение, промяна и разпространение) на всекиго и за всякакви цели.
