Забележки към „Проект на програма за стимулиране на инвестиции във филмовата индустрия в България“
Уважаеми колеги,
Започвам с това обръщение, защото мислите, които искам да споделя, са отправени не толкова към държавните чиновници, които подготвят въпросната Програма, а към всички нас, членовете на филмовата общност. От всякакви професии и специалности, млади и стари. Вие знаете, че голяма част от нашата работа се движи от думите и за всички ни е много важно постоянно да обменяме мисли и разсъждения по повод случващото се в нашата общност. Без значение дали причината е награда за филм, промяна в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) или опитът на държавата да се намеси по много неподходящ начин в нашата работа, както става сега. От документа, който на 23.03.2019 г. ни бе предложен за обсъждане от Министерство на финансите или Министерство на културата, или Министерство на туризма (защото и то е ангажирано в тази дейност), не става ясно от кого излиза тази инициатива. Той няма нищо общо с работата на българските филмови творци. И в този смисъл, ние трябва да кажем, че тази програма не се отнася до нашата пряка дейност и отговорност за нейното провеждане трябва да поеме Министерството на финансите.
Аз лично смятам, че ако правителството иска да подобри положението в българското кино, най-напред трябва да промени статута на ИА НФЦ като самостоятелен разпоредител с бюджета (или да увеличи субсидията за българско кино, за която толкова отдавна и толкова дълго се борим, до 12% от бюджета на МК). И това трябва да залегне в новия ЗФИ като най-важна точка! А парите за култура, отделяни от държавния бюджет, да достигнат 1% от БВП. Ето, това е нашата пряка задача. А какво иска да даде МФ на чуждите инвеститори – това нека го определят министерствата, отговорни за разпределянето на бюджетните средства. Те си правят някакви сметки, прилагат някакви цифри и формират програма, от която ние по никакъв начин няма да бъдем облагодетелствани.
Ако МФ има тези средства (става дума за 25 млн. евро годишно през първата година и постепенно увеличение до 50 млн. евро годишно през 2025 г.) и си е направило добре сметката, нека да ги вложи в посочената програма. Това са инвестиции, които правителството едностранно е приело, че ще бъдат полезни – ние не трябва да приемаме ролята на посредник в тази дейност. В случая ни използват като параван за прикриване на идеята за тези инвестиции.
Годишната субсидия за развитие на българското кино е 13 млн. лв. и ние знаем за какво точно ги получаваме, т.е. колко и какви филми се очакват от нас. В обсъжданата Програма се дават като начало 50 млн. лв. и нямаме никакви ясни представи какво точно ще донесе тази субсидия. Целите, които се посочват от Ню Бояна и НФЦ (те са копирани от един източник!), са общи и пожелателни – например, „да въведе пазарен механизъм на българската филмова индустрия към установения в останалите страни членки на ЕС“. По-неясно и неразбираемо понятие в нашата област не съм срещал! Друго подобно пояснение е, че ако имахме програма, 95 млн. евро са щели да бъдат инвестирани в България! Не мога да повярвам, че в официален документ се използват подобни евтини пропагандни трикове. Цифрите, които използват като доказателство за смисъла на Програмата, са неточни и позволяват спекулации, например, от 760 компании, регистрирани в ИА НФЦ, 90% са малки, разчитащи на един филм; те нямат никаква възможност да участват в програмата, за която става дума. И тъй като колегите спекулират с тревогата на българските продуценти, трябва да напомним, че това, за което алармираха българските продуцентски компании, беше фактът, че през 2018 г. у нас не бяха дадени пари за копродукции, поради което много европейски продукции се насочиха към съседни страни. Но вината за това не е в липсата на стимулираща програма, а в липсата на добра административна дейност от страна на МК, което забави получаването на европейска нотификация. Това е истината, останалото е цифрова еквилибристика!
Ако МФ иска да реализира тази програма, има средства и съответните обяснения за нея, нека я въведе. Както въвежда много други целеви програми. Ако има проверени финансови механизми, които стимулират инвестициите в България, това е прекрасно. Приветствам всяка чужда инвестиция! Но не трябва по никакъв начин ние като общност да се ангажираме с тази дейност. Министърът на финансите трябва сам да реши дали да сложи подписа си под тази програма. Ние не можем да му служим като оправдание. Защо поставям така въпроса? Защото документите на този проект пораждат много и разнообразни неясноти, които се представят като ясни и проверени решения. Ето само някои конкретни въпроси, които подсказват тези разсъждения.
Годишният размер на програмата е 25 млн. евро, като е посочено, че горната граница е 50 млн. евро. Не е ясно кога, как и кой ще допусне увеличаване на началната сума от 25 млн. евро на 50 млн. евро в рамките до 2025 г.?
Защо трябва да се възстановяват 10% от разходите, направени от чуждестранни лица – това означава тези пари директно да заминат за чужбина, с което се променя основната идеята повече пари да останат в България.
Пътни разходи – самолетни билети на всички звезди, които идват в България. Ако в нашите бюджети финансовата комисия види, че сме планирали билети бизнес класа до Лондон и обратно, бъдете сигурни, че ще направят забележка. И ще бъдат прави! А тук няма ограничение в цената на билетите и категорията на полетите, които ще бъдат възстановявани!
Новият ЗФИ (от 11.12.2018) съдържа 29 страници, а обемът на Програмата за стимулиране на инвестициите е 21страници!!! С други думи, тази Програма изисква огромно внимание, огромно уважение и огромен ресурс. На ИА НФЦ се вменява дейност, многократно по-голяма от тази, която извършва. За целите на Програмата към НФЦ ще бъде създаден нов отдел от 5 души, който да отговаря за специфичната дейност. От детайлите се разбира, че това са хора, които ще се занимават само с финансовата страна на въпроса. Моето мнение е, че ако има такава програма, тя трябва да се ръководи директно от МФ. Ако МК трябва да извършва тази дейност, то трябва да създаде отделно звено специално за тази цел. Смесването на тези дейности под шапката на ИА НФЦ може да доведе до тежки финансови изкривявания. И без това сме се нагледали на финансови нарушения в рамките на различни правителствени програми. Представете си колко допълнителни усложнения ще настъпят, ако тази програма се управлява от ИА НФЦ. С този състав и при тези нормативни изисквания имаме непрекъснато напрежение при изпълнение на задачите по сесиите, които са основна дейност на ИА НФЦ. Това ще доведе до промяна на неговата дейност и ще попречи на нормалната работа по оценка и субсидиране на български проекти. Знаем, че основната задача на ИА НФЦ е формулирана в чл. 6 от ЗФИ: „подпомага създаването, разпространението и показа на български филми в страната и в чужбина”. Всяка друга дейност би утежнила и без това претоварената работа на Агенцията.
Едно от изискванията на Програмата е проектът да премине т.нар. „Културен тест“ – това изискване е безсмислено. Каква е тази гавра с понятията? Кому е нужен този културен тест – само за да се опорочи още веднъж понятието в българския език ли? Какъв смисъл има да се поставят такива изисквания, които със своята разтегливост и общоватост могат да пропуснат всеки един филм, в който няма директна порнография и расови обиди? Ако МФ иска да въведе подобна програма от финансови стимули, не трябва да въвежда понятието „културен тест“ – и без това парите ще се дават на базата на документи и финансови отчети, а не на естетически резултати.
И все пак, да видим какво представляват условията на т.нар. „културен тест“. Те са многообразни, но при по-внимателното прочитане се разбира, че ако филмът се снима на един от езиците на ЕС (например, английски, но не знам как ще се оценява английския след Брекзит??), ако 55% от снимките са в България и ако постпродукцията е в България – вие получавате 16 точки. И това е достатъчно, за да минете „културния тест“. От състава на Съвета към Министъра на културата, който ще оценява „културния тест“, се разбира, че там ще има 5 души, от които 2 разбират от кино (евентуално). Останалите са икономисти или туристически експерти, които ще попаднат в клопката на разтегливите определения на „културния тест“, когато, например, трябва да спазят чл.4.3 от Програмата, който определя, че не трябва в сценариите на проектите да има действия, „които приканват към войни“. Мисля, че повечето филми, които се снимат в България с чужди инвестиции, са екшъни, разказващи за участие във военни конфликти – като „Непобедимите“ или „Конан Варваринът“. Те няма ли да се допускат за финансово стимулиране? Интересно тогава какви филми ще снимат в България чуждите компании?
От внимателния прочит на документите се разбира, че Програмата не разчита много на културния тест. Тогава какъв е смисълът тя да се администрира от МК? Не е ли по-добре да премине към Министерството на икономиката – защото това е идея, дефинирана от икономическите ползи. Главното обяснение на колегите, които са я подготвили, е, че от нея се очакват допълнително минимум сто милиона евро приходи всяка година като начало (25 млн. евро годишно са определени като начало за периода и те представляват 25% от бюджета на проекта!). Или може тази програма да премине на управление към Министерството на туризма, защото очевидно някой много разчита, че когато в България дойдат за снимки холивудските звезди, те ще „повлекат крак“, както се казва, и след тях ще нахлуят десетки милионери, които ще купуват терени, ще строят вериги от хотели и ресторанти и България, покрай филмовите продукции, ще се превърне в рай за богатите чуждоземни туристи. Като някои южноазиатски държави, например! Защо не, може би връзката не е толкова далечна, разбрахме, че една от холивудските звезди вече беше в България на почивка, получи явно изключителни услуги, като изпълни профила си във Фейсбук с комплименти към българските сексуални труженички.
Тогава защо трябва да се натоварва ИА НФЦ, която и без това едва се справя със задачата да организира и отчита производството на български филми с нови, много по-големи и по-отговорни задачи, които явно са свързани с дейността на други министерства?! Затова смятам че е по-правилно тестът, който е едно от условията на Програмата, да не се нарича културен, защото става дума за чисто формални показатели, които могат да бъдат наречени технически или административни. Мисля, че терминът „културен“ тук е прибавен, за да може с Програмата да се натовари МК. Но, ако вместо културен, този тест се нарече „информативен“, какъвто всъщност е, защото той само информира, то проектът може да се администрира и от Министерството на информационните технологии.
Въпросите към този Проект са много и толкова разнопосочни, че правят обсъждането им безсмислено тежко. Но, уважаеми колеги, това, което най-силно ми прави впечатление в историята с тази Програма, не е текстът, а увереността, с която някои държавни органи предприемат действия, очевидно убедени, че носят полза за българската филмова индустрия, а оттам – и за българската култура. За съжаление, грешката не е само в държавните чиновници, които сигурно имат добри помисли в главите си, а и у нас, филмовата общност. Защото за последните трийсет години други сигнали, освен скандали и раздори, не подаваме към обществото. И очевидно то, българското общество, е вдигнало от нас ръце и е поверило на държавните чиновници да определят сами кое е добро за българската култура и да вземат решения по тези въпроси. А ние сме поканени (поради липса на авторитет в нашето представителство) само да присъстваме и с присъствието си да оправдаем действията на същите тези чиновници. И ако утре кажем: „Парите за култура са малко!“ (което е истина!), те учудено ще ни отговорят: „Нали вие одобрихте допълнително 50 млн. лева всяка година за кино! Какво повече искате?“ И ще бъдат прави в своето учудване, защото ние нямаме авторитет и ясно представителство, което предварително да обясни нашите идеи, да защитава постоянно нашите потребности и да формулира нашите задължения към българското общество. Както навремето ни представляваше Съюзът на българските филмови дейци, от който днес е останала само абревиатурата. Но, както знаем от поговорката, една абревиатура пролет не прави.
Мисля, че е крайно време да мобилизираме възможностите на СБФД, да обединим разпръснатите си редици, за да покажем на обществото кои сме ние, какво искаме и защо го искаме. В противен случай не трябва да се сърдим, че всеки, който има някакви интереси, се опитва да ги оправдае с нашето съществуване.
А що се отнася до „Проекта на програма за стимулиране на инвестиции във филмовата индустрия в България“, с който започнах тези разсъждения, имам усещането, че Програмата е написана с цел колкото се може по-бързо да се усвоят едни пари. Моето предложение, уважаеми колеги, е ние категорично да откажем да участваме в тази дейност под какъвто и да е предлог. Днес едно правителство приема тази програма, след две години, ако се докаже, че няма нужната ефективност, друго правителство ще каже, че ние сме отговорни, защото по наше настояване е създадена идеята за тази програма.
В същото време, имаме много важни задачи, които трябва да изпълняваме и те касаят, както вече казах, субсидирането на българско кино и производството на повече и по-добри филми. В рамките на българското производство или в успешни копродукции със страните от ЕС, както вече правим през последните години.
Ето, с тези задачи трябва да се ангажира колкото се може повече нашата филмова общност, която създава кино в България.
Бел. ред. Редакцията е готова да публикува и други мнения по поставените тук въпроси.
