„Евита” от Андрю Лойд Уебър на пловдивска сцена
Този спектакъл на Опера Пловдив е така здраво и умно конструиран, че дори когато в премиерното представление се получи акустичен дисбаланс и неприятно изненада част от публиката, това не можа да разруши усещането за сериозна работа, постигната с отношение и професионализъм. И все пак, хармонизирането между отделните компоненти е много важно.
Започва спектакълът с ретрокадри на филм, в който героинята може би се играе от Ева Дуарте, а любовникът прилича едновременно на Рудолф Валентино и на Хуан Перон. После филмовата лента се разпада пред очите ни и звучи вестта за кончината на Ева Перон. Дълга сцена с приближаването на затворен бял ковчег, ритуалът с хвърляне на цветя… Основните функции на разказвач, коментатор, фотограф в мюзикъла са възложени на персонажа Че („човек от народа”), умно избран е актьор, композитор, певец с огромно обаяние върху публиката, какъвто е Стефан Вълдобрев. Понаедрял, но винаги с лека стъпка и характерна мелодика на гласа, той мери сцената в дълбочина и нашироко и е едновременно и център, и разпределител на играта. Той е сякаш Нина Найденова на сцената. Режисьорката – директор на операта в Пловдив, заедно с амбициозния млад диригент Константин Добройков, школуван в САЩ и както се оказа, влюбен в музиката на Андрю Лойд Уебър и в мюзикъла му „Евита”, са гуруто на представлението. Сложен многокомпонентен спектакъл. Оркестърът е качен на тераса/балкон на сцената и това напомня аржентинската практика с оркестрите в танго салоните. Ту го виждаме открит за публиката, ту скрит зад завеса. Тръгна й на Опера Пловдив от началото на сезона с танго-темата: „Мария от Буенос Айрес”, сега „Евита”. В двата състава виждаме едни от най-добрите съвременни изпълнители в жанра у нас, пробват се и някои съвсем млади певци. Преровено е цялото документално наследство – фотографии, филми, речи, изказвания по радиото, поведение, облекло за актрисата от бедно семейство, стигнала до върховете на властта като първа дама и духовен водач на Аржентина в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Архивните материали са от музея на Ева Перон в Буенос Айрес. Киното и видеото, вплетени в сценичното действие, са любим похват на Нина Найденова. В този случай тя работи с Никола Налбантов. Ролята на Ева Перон се изпълнява в първи състав от Рейчъл Роу – сред зрителите в залата беше и нейната майка Камелия Тодорова, във втори – от пловдивчанката Юлия Йорданова. Хуан Перон са Георги Султанов и Атанас Сребрев, Че – Стефан Вълдобрев и Виктор Ибришимов, певецът, с когото Ева Дуарте заминава за Буенос Айрес – Марк Фаулър и Момчил Караиванов. Подходено е с определена деликатност към предишния живот на президентшата – сцената с няколко легла, през които тя преминава, и зачеркнатите любовници/поклонници е иронично елегантна, на финала на представлението леглата ще бъдат едно до друго долепени в болничната стая. Интересен образ. И още един символ. Момичето с куфара, което пътува в търсене на своята реализация и съдба. Момичетата са повече от едно. Напомнянето става в началото, някъде по пътя на бляскавата й кариера, и на финала. Едно от тези момичета е предишна любовница на Перон и в нейната роля видяхме Станислава Момекова. Най-чистото пеене в премиерната вечер.
Високата и миловидна Рейчъл Роу е величествена Ева Перон, актрисата много добре носи костюм, точна е в жеста. Тя имаше своите звездни мигове във втората част на представлението, особено добре прозвуча безсмъртният хит „Don’t Cry For Me, Argentina“. Дубльорка на Рейчъл е непознатата на оперната публика Юлия Йорданова, певица с необикновен глас, работила в Берлин и в Тайван. Атанас Сребрев е по-артистичният и точно намерен като сценично поведение Хуан Перон, но пък Георги Султанов е по-гласовит. Жанрът е специфичен и се изискват други способности от изпълнителите не само на главните роли – ясна дикция, твърди и отчетливи съгласни… В мюзикъла най-добре се чувства Стефан Вълдобрев.Той е изпълнителят, който спечели най-продължителните възторзи на публиката. Образът е изграден не като антипод и саркастичен коментатор, както беше при Антонио Бандерас във филма с Мадона. По-балансиран е в иронията си, но и той събуди социалните симпатии на публиката с монолога срещу притежателите на къщи, апартаменти, асансьори и прочее незаконно придобити блага. Отлично представяне на оркестъра. Специално поканени са китаристи за солата. Балетът е компактен – хореограф е Боряна Сечанова. Пъстрите рокли на танцуващите жени, тоалетите на Ева, черните униформи на военните и сивите одежди на тайната полиция дължим на вкуса на Николина Костова-Богданова. Сценографията на Елица Георгиева се запомня със стълбата нагоре към властта и успеха, със светлинната рамка на рампата, която ни прави непосредствени свидетели, едва ли не участници в шоуто на живота на Ева Перон, както и със старите радиомикрофони (Ева особено, но и Перон са знаели и използвали силата и бързината на въздействие на радиосъобщението), които са поставени от двете страни на авансцената.
Перон, Перон, Перон. Ева, Ева, Ева. Една действително съществувала личност, оставила спомен за социална загриженост и съчувствие към бедните, и прекрасната музика на Андрю Лойд Уебър – как няма да се гледа подобно представление?Спектакълът е финансиран от ОФ „Пловдив 2019” и е част от официалната програма на Европейската столица на културата.
