Ръководство за придобиване на званието „четящ“ през ХХI век в 6 лесни стъпки
- Присъединяваш се към възможно най-много фейсбук групи за четящи;
- Разглеждаш постовете с цел откриване на повтарящи се корици;
- Отиваш в някоя голяма книжарница и се насочваш право към секцията с табелка „най-продавани“, където локализираш и купуваш някоя корица, която ти е направила силно впечатление в стъпка 2;
- Снимаш книгата с кафето/котката/маникюра си и публикуваш фотоса в групите от стъпка 1 с текст „Уникална!!! Сега я почвам“;
- (по желание) Пишеш пост на същото място от типа на: „Какво мислите за Достоевски/Хемингуей/Маркес“, като името може да бъде заменено с всеки, за когото си чул, че е „голям писател“;
- Честито, вече си четящ!
- (бонус стъпка) Запомняш, че Ерих Мария Ремарк е мъж и ако някой някога посмее да оспори твоето знание, веднага изтъкваш, че светът се дели на два типа хора – такива, които знаят, че въпреки името, гореспоменатият писател не е от женски пол, и такива, които нехаят.
Сигурно се чудиш кога настъпва моментът, в който да прочетеш закупената от теб книга – не се притеснявай, това съвсем не е необходимо, но пък имаш чисто нова декорация за холната си секция (още един бонус – сложи я така, че всеки твой гост да я види).
(Разбира се, можеш да станеш четящ и по другия начин – старомодния, но за целта трябва да изчетеш няколко вагона книги, а в XXI век нима време за това! Да не говорим колко е вредно за очите… Пък и кой ще разбере за целия ти труд и саможертва, ако гледаш на четенето като на интимно занимание? Трябва да се надяваш да попаднеш на събеседник интелектуалец (навярно ще е някой безделник, щом има толкова време за четене), пък шансът това да се случи днес вече е все по-малък…)
Именно покрай първия тип четящи (и не без определен интерес и помощ от страна на издателите, но до тях ще стигнем по-късно) се заформя литературният поп, което предопределя и негативното отношение на втория тип четящи към него. Или, ако мога да направя едно сравнение, както почитателите на класическата музика имат отрицателна нагласа към CHR класациите, така и любителите на литературната класика гледат с недоверие на класациите за най-продавани книги на книжарниците. Моля, под „литературен поп“ да се разбират всички онези супер модерни заглавия,които имат следното интересно свойство – демонстрират перфектно стадния принцип: обявѝ една книга за „модерна“ в социалните мрежи и гледай как се изстрелва в класациите сред най-продаваните в книжарниците.
Но „литературният поп“ е силно противоречив. Как той влияе върху четенето на съвременна литература? Нож с две остриета ли е да си моден автор?
От една страна, като се вземе предвид фактът, че модни са преди всичко съвременните автори, това води до следващия сериозен проблем: те биват подложени на стереотипизация и стигматизация от старомодните читатели. И за да не оставям впечатлението, че правя неподплатени твърдения, следва да отбележа, че започнах подготовката за настоящия текст с провеждането на анкета сред студенти на тема „модерни заглавия“. Проучването ми показа, че активно четящите млади хора са по-скоро скептично настроени към литературния поп. Дори студенти в университетската специалност „Книгоиздаване“ споделиха, цитирам: „О-о-о, от съвременна литература бягам като дявол от тамян“. Така модните автори рискуват с високите продажби и бързата слава да бъдат заклеймени преждевременно от голяма част от обществото. А в съвременната литература могат да бъдат открити и изключителни съкровища – стига човек да е готов да ги потърси.
Тук е редно да се отбележи, че не всяка съвременна художествена творба е част от литературния поп, както и да се замислим, че навярно модата не е единствен повод за негативното отношение към новонаписаните творби. Може би причините са комплексни и сред тях е характерното за човешката психика свойство да идеализира миналото. Но не бива да забравяме, че литературата не е вино, та отлежаването да повишава нейното качество. Все пак, с всеки изминал ден хората са по-напред еволюционно, отколкото изобщо някога са били – следователно, днешният гений не би следвало да е по-долу от гения, живял преди няколко века…
„Всяка конфекция в изкуството по презумпция се възприема като вредна, дори паразитираща чрез ниските стандарти и чрез първосигналните нужди на непретенциозната публика. Това важи и за литературата. Само че в надменното и критично отношение на елита към поп буржоазията откриваме повече сляпа и нацупена арогантност, отколкото рационално основание. Хората сякаш не си дават сметка, че високото и ниското изкуство са всъщност в симбиоза и често се мотивират взаимно, за да съществуват и за да се развиват. Понятия като “контракултура” нямаше да се родят без въпросната взаимовръзка. Има и друг важен момент, който пък отговаря на поговорката, че апетитът идва с яденето. Дори менюто в началото да не е висококачествено, да не е интелектуално или естетически “здравословно”, то самото “ядене” ще възпита култура на хранене, която потенциално би имала шанс да еволюира в добър вкус… стига този добър вкус да се възпитава чрез диалог, а не чрез псевдоакадемично назидание от стари моми и прашасали авторитети. В това отношение модерността ни е точно толкова “модерна”, колкото е била и преди сто или двеста години. Винаги двете крайности са били в конфликт, но май нито веднъж не са си давали сметка, че се “бият” за едно и също нещо, което нещо ще се случи, независимо кой победи… защото накрая именно публиката решава, а решението й ще е пряк резултат не само от собствените й капризи, но и от това доколко симпатичен й се струва победителят. Така че бъдете симпатични, независимо от коя страна на барикадата сте. Както няма нищо лошо да си масов, така не е непременно хубаво и да си елитарен. – така коментира темата Благой Д. Иванов, редактор в издателство “Сиела”.
И за да спазя призива на г-н Иванов да не изпадаме в крайности, бих искала да обърна внимание и на онези позитиви на литературния поп, които със сигурност не можем да отречем. Модерните заглавия повишават продажбите на книги, което води до поне два положителни ефекта. Първо – повече хора четат (понякога четящите от първия тип се изкушават все пак да отгърнат корицата, която ги е впечатлила). И, второ: без значение дали книгите биват употребявани по предназначение или не, високите продажби водят със себе си и сериозен паричен поток към издателствата, което разширява книжния пазар.
Какъв е изходът от сблъсъка литературен поп/класическа литература – и как да изберем стойностни четива? Кога и защо социалните мрежи иззеха функциите на критиката и започнаха да диктуват литературния вкус? Нуждаем ли се от нова система за измерване качеството на дадена книга? Въпроси, въпроси…
А може би просто се нуждаем от повече самостоятелни читатели…
Бел. ред. Вестникът е готов да публикува още мнения по повдигнатите от третокурсничката по журналистика въпроси.
