Александър Вълчев, „Как да се държим с обекта“, куратор Яра Бубнова, галерия Кредо Бонум, 16 май – 9 юни 2019 г.
Свикнали сме да виждаме по улиците на големите градове в България бедни хора, които ровят около контейнерите за смет и събират изхвърлените кашони, в които доскоро са били опаковани плазмени телевизори, хладилници, кухненски роботи, перални и т.н., за да ги върнат в пунктовете за вторични суровини срещу скромна сума. Скулпторът Александър Вълчев също събира ненужни кашони от вел папе, но не за да ги върне за вторични сурвини, а за да ги превърне в произведения на изкуството. Използването на най-различни ненужни вече предмети от бита за създаване на произведения на изкуството е практика от зората на модернизма. Достатъчно е да си спомним скулптурите и колажите на Пикасо, в които той използва стари кюнци, детски играчки, части от велосипеди и какво ли още не. Александър Вълчев обаче не следва точно този път. Той не създава скулптури от използвани кашони, нито показва самите кашони като обекти в изложбената зала, както Уорхол правеше с кашоните Brillo. Той превръща играта с тях, колебанието и чуденето какво да се прави с тях, в произведение на изкуството. Може да се каже и така: Александър Вълчев е превърнал кризата и излизането от нея в тема на изложбата си в Кредо Бонум. Криза тук означава поне две неща. Първо, това е безпътицата, в която се намират скулпторите в България, които нямат намерение да леят царе със светещи очи, нито бикове и цвилещи кончета. Те са в пълна изолация от страна на музеите, на държавата, на общините, на пазара. Те нямат средства нито за материали, нито за ателиета и се препитават с всичко друго, но не и със скулптура. Второ, това е кризата в разбирането на това какво може и трябва да бъде една съвременна скулптура. От какви материали да бъде изработена, с каква цел и каква функция? Как да се отнесе към общия социо-културен контекст, в който се намираме. Александър Вълчев се е отнесъл едновременно сериозно и иронично към тези проблеми. Сериозно, защото не ги е подминал и ги е изложил на показ чрез работите си, а иронично, защото си е дал сметка, че тези проблеми не заслужават повече съчувствие и разбиране от проблемите на всички останали хора и културни практики, оказали се излишни в едно общество. Той е излязъл от тази двойна криза като я е превърнал в творчески шанс. Изложбата му е нещо като отговор на въпроса: Как да бъдем скулптори, без да имаме материали, без някой да се интересува от работата ни и без да знаем самите ние какво точно искаме да създадем? Отговорът, който той дава е: можем да ползваме какви ли не отпадъчни материали, да играем с тях, както децата обичат да го правят, и да превърнем тази игра в произведение на изкуството. За него не произведенията са важни, а играта, в която се раждат. Тя е тази, която има съществено значение и е в основата на всяко изкуство, независимо от неговата функция и сериозността на неговите послания. Нещо повече, можем да покажем и на другите как да играят с отпадъците на консуматорската цивилизация, от която и България постепенно става част. Затова кашоните в галерия Кредо Бонум, разгънати и поставени в рамки като абстрактни картини, или сгънати повторно и поставени върху постамент като скулптура, са пълни с рисунки или отпечатани снимки, които, от една страна, показват какво самият скулптор прави с кашоните, а, от друга – могат да се възприемат като инструкции за ползване, за безполезно ползване, за игра. Тези рисунки-инструкции напомнят на същинските рисунки-инструкции, които са отпечатани върху кашоните с битова техника или са пъхнати вътре в тях. По този начин художникът се вмъква в реалността и като че ли имитира някои от най-популярните практики от тази реалност, но го прави със съвсем друга цел и всъщност ни отвежда далеч от тази реалност. Както кашоните се превръщат в картини или скулптури, така и инструкциите за сглобяване се превръщат в инструкции за игра. Нищо от реалността не е забравено и пренебрегнато, но и нищо не е оставено каквото е, а е преобразено. Преобразен е и скулпторът. От някой, който създава патетични монументи за вечността, той се е превърнал в скитник, който събира кашони, за да играе с тях и за да учи другите как да го правят.
