На тържествено заседание на парламента, посветено на инаугурацията на новия президент на Украйна, присъстваха всички предшественици на Зеленски, заемалия този пост, включително Пьотр Порошенко. Единственото изключение бе Янукович, избягал в Москва след Майдана през 2014 г. и осъден задочно от украински съд. В ложата сред почетните гости до първия държавен глава Леонид Кравчук седяха и бащата, и майката, и съпругата на Владимир Зеленски. Част от депутатите умишлено бяха пренебрегнали инаугурацията: в залата се виждаха свободни места, например в сектора, в който обикновено седят членове от блока на Пьотр Порошенко.
В правителствената ложа нямаше свободни места. Сред почетните гости бяха президентите на Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Естония, вицепремиерите на България, Армения и Румъния, външните министри на Полша и Молдова, специални представители на Азербайджан, Казахстан, Чехия, Турция, Франция, Хърватия, Великобритания, Германия, Япония Австрия, Словакия, Беларус и Вселенската патриаршия.
Съединените щати бяха изпратили свои представители в лицето на енергийния министър Рик Пери и на специалния отговарящ по въпросите за Украйна Кърт Волкър, а представител на Канада бе министърът на отбраната Харджит Саджан.
Покани до руските власти не са били изпращани. В навечерието на церемонията във вече познатия видео формат Зеленски се извини на киевчани за причиненото неудобство по време на работния ден (блокирани бяха центърът на столицата, както и мостът и магистралата, свързващи го с международното летище „Бориспол”). Самият Зеленски настояваше инаугурацията да се проведе в неделя. В същото видео Зеленски съобщи, че ще внесе промени в традиционната за такива случаи програма: „без приеми и партита” – само работни и делови срещи.
Но той покани тези граждани, които имат възможност, да дойдат по-рано сутринта на площада пред Радата и Мариинския дворец. Там бяха инсталирани големи екрани, на които тържественото събитие се излъчваше. Входът към зелената зона край Радата бе свободен, т.е. не се правеше задължителна проверка на паспортите, а само се минаваше през метални детектори. Загражденията под формата на символична ограда бяха облечени в жълто-син плат. Те обособяваха на отделни сектори част от площада на Конституцията, който героят на деня пресече, приближавайки се пеша към Радата.
Владимир се държа по същия начин, както когато държи речи: непринудено и весело. До него вървеше шефът на протокола и двама цивилни. Зеленски се ръкуваше със свои поддръжници, правеше знака „дай ми пет”, като с ръката си плясваше дланите на много от хората, дошли да гледат събитието; съгласяваше се да си прави селфи с разни момичета и дори смешно подскачаше, за да прегърне и целуне колеги от „95-и квартал”. Пред входа на Радата нямаше почетен караул (доколкото ни е известно, това се прави по желание на новия президент.) Вярно е обаче, че не бе махнат червеният килим, разпънат за красота точно пред стъпалата. В продължение на няколко минути Зеленски стоя пред килима, самотен, изпаднал сякаш в недоумение. В Радата председателят й Андрий Паруби продължи да представя гостите на церемонията така, както е по протокол.
Начало на официалната процедура даде председателят на Централната избирателна комисия Татяна Слипачук. Тя припомни резултатите от изборите и потвърди: Зеленски е изпълнил всички изисквания, необходими за заклеването му като президент на Украйна.
След това председателят на Конституционния съд Наталия Шаптала обяви Владимир Зеленски за президент. Връчени му бяха съответното удостоверение, а също така и традиционните хетмански скиптър и печат.
Но в този момент стана малък инцидент. Както е по протокол, Владимир Зеленски постави удостоверението на специална възглавничка на трибуната, но тя се плъзна на пода, макар и много бързо да бе вдигната от земята. Когато хорът изпълняваше националния химн, Зеленски едва-едва помръдваше устните си, но не пееше. А след духовния химн „Боже велики, единни, нашата Украйна пази!” той с възторг, като на концерт, се обърна към изпълнителите и ги аплодира.
Всички с голям интерес очакваха речта на Владимир Зеленски, специално подготвена за инаугурацията. Този победител в изборите е несистемен кандидат, който преди това никога не се е занимавал с политика. По време на предизборната кампания Зеленски така организира участията си, че само подклаждаше интригата – почти не се появяваше в публичното пространство, а освен това и отделните клипове, които разпространяваше в мрежата, не даваха възможност да се изгради цялостна картина за възгледите му. Затова обаче първата му реч в качеството на нов държавен глава от трибуната на Радата се оказа новаторска – и по съдържание, и по форма. Ето нейните основни послания.
„… Всеки от нас е президент, това е нашата пълна стопроцентова победа, нашият общ шанс, за който носим отговорност… Всеки от нас е загинал в Донбас, всеки ден там ние губим живота си. Всеки от нас е изгнаник: и тези, които са загубили домовете си, и онези, които са отворили вратите си за другите, споделяйки болката им. Всеки от нас е гурбетчия, който в борбата си с бедността е принуден да загуби достойнството си в чужбина. Но ние ще я спечелим, защото сме украинци – от Ужгород до Луганск, от Чернигов до Симферопол, ние сме в Лвов, Харков, Донецк, Одеса. Ние трябва да сме единни – само тогава сме силни. Може би това е нашата национална идея – да се обединим и да направим невъзможното.”
„… Ние сме 65 милиона (в залата настъпва оживление – б. а.). Да, по цялото земно кълбо има 65 милиона души, които украинската земя е родила. Обръщам се към всички украинци по света: „Вие сте ни много необходими!“ На всеки, готов да изгради нова и успешна Украйна, аз с радост ще дам украинско гражданство. Няма нужда да ни носите сувенири от чужбина. Донесете ни своите знания, опит, интелектуални ценности.”
„… Трябва да станем като исландците с техните успехи във футбола (припомня как в миналото исландският национален отбор, в чийто състав не влизат професионални спортисти, а хора с различни професии, успява да постигне много добри резултати благодарение на любовта към играта, желанието за работа и волята за победа – б.а.), като израелците с постиженията им в отбраната на родината, като японците с върховите им моменти в сферата на технологиите и като швейцарците по отношение способността им да живеят щастливо заедно, независимо от най-различните разногласия.”
„… Не ние започнахме тази война, но на нас се пада честта да я приключим. (Пауза. Залата реагира отрицателно – б. а.) Нашата основна задача е прекратяването на огъня в Донбас. Готов съм на всичко. Определено не ме е страх да взимам трудни решения, да губя популярност. И ако е необходимо, съм готов, без всякакви колебания, да загубя поста си, само и само мирът да настъпи. (Пауза. Залата продължава да реагира отрицателно – б. а.). Но без никога да губим територии! (Ръкопляскания. Докато говори за войната и мира, Зеленски на няколко пъти „превключва” от украински на руски. Но нито веднъж не споменава Русия – б. а.). Сигурен съм, че първата стъпка за започване на този диалог ще бъде завръщането на всички украински пленници. Следващото предизвикателство пред нас ще е възвръщането на изгубените територии, въпреки че тази формулировка ми се струва некоректна: невъзможно е да загубим нещо, което ни принадлежи по право. И Крим, и Донбас – това са украински земи. Ние загубихме най-важното – хората. Днес просто трябва да си върнем тяхното самосъзнание. Те не са чужди – те са наши.”
„… Ние ще изградим страна, където всички имат еднакви възможности, където всички са равни пред закона, а правилата на играта са справедливи, прозрачни и едни за всички.”
„… Разпускам 8-ото събрание на Радата. Обръщам се с молба да приемете закон за сваляне на депутатския имунитет, закон за носене на наказателна отговорност при незаконно забогатяване, избирателен кодекс с открити партийни списъци. Също така моля да бъдат освободени от поста оглавяващият Украинската държавна служба за сигурност, главният прокурор на Украйна, министърът на отбраната на Украйна. За целта ще имате два месеца. Направете го и си окачете медали – това би ви дало не лоша преднина при предсрочните парламентарни избори.”
„… Много бих искал в кабинетите на висшите чиновници да няма мои портрети, защото президентът не е икона, президентът не е портрет. Окачете снимки на децата си и преди всяко решение ги гледайте в очите.
„… През целия си живот правех всичко, само и само да накарам украинците да се усмихнат. Чувствах със сърцето си, че това не е работа, а мисия. През следващите пет години ще направя всичко, за да не плачете. (Взрив от аплодисменти – б. а.) Когато Европа бъде ето тук (почуква се с пръст по слепоочието – б. а.), тя ще бъде и в Украйна.”
Без да скрива известното си объркване, Андрий Паруби, председател на Радата, благодари на всички участници в тържественото събитие и отбелязва: „Беше забавно”.
Олга Мусафирова
Новая газета, 20.05.2019
Превод от руски Виржиния Томова
