В края на април в пресклуба на БТА бяха представени резултати от социологическо проучване върху парадоксите на религиозността в България.
Данните са междинни резултати от мащабно изследване по проект „Европейско социално изследване в България“, финансиран от МОН в рамките на Националната пътна карта за изграждане на научноизследователска инфраструктура 2020.
Зад проекта стои консорциум, в който участват УНСС, Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН, Агенцията за социални анализи, Съюзът на икономистите в България, Българската социологическа асоциация и Националният статистически институт (НСИ).
Доц. Георги Петрунов, представляващ водещата организация по проекта – УНСС, обясни, че Европейското социално изследване е най-мащабният дългосрочен проект на Европейската комисия, който на всеки две години, по единна методика, в повече от 30 държави следи динамиката на развитие на различни социални казуси чрез национални представителни изследвания. Резултатите му дават възможност за разработване на правителствени политики, базирани на конкретни социологически данни.
Проф. Румяна Стоилова от Института за изследване на обществата и знанието при БАН обясни, че в Националната пътна карта участват 12 инфраструктури, от които две са от сферата на социалните науки. Тя допълни, че резултатите от проучванията се използват в обучението на студенти и докторанти, а освен това им дават възможност да участват в международен обмен на опит.
Доц. д-р Лилия Димова от Агенция за социални анализи подчерта, че за участието на България в проекта трябва да се отдаде дължимото на покойния проф. д-р Кръстьо Петков, който години наред се надявал, че страната ни ще бъде включена в европейската мрежа на изследвания, още повече, че тя има участие в тези изследвания още от 1994 година. Това дава възможност актуалните резултати да бъдат сравнявани с данни отпреди 20 години, като и при двата случая те са събирани по една и съща методика.
През 1998 г. са изследвани 1093 пълнолетни от цялата страна, а през 2018 г. – 1023-ма. Интервютата са проведени по домовете на анкетираните.
Според данни на НСИ, 74% от населението на България са православни християни.
През 1998 г. като твърдо вярващи в Бог се обявяват 27% от православните християни, а през 2018 г. – 37% от тях. Увеличението е за сметка на онези, които по-рано са заявявали, че вярват в някаква абстрактна висша сила. При мюсюлманите се наблюдава обратната тенденция – ако през 1998 г. твърдо вярващите в Аллах са над 65%, то днес те са 48%.
На въпрос дали в световен план религията води до повече конфликти или мир, днес 1/3 (около 33%) от анкетираните смятат, че тя води до повече сблъсъци. През 1998 г. подобно мнение са споделяли около 20% от интервюираните.
По отношение на хомосексуалността, през 2018 г. срещу нея се обявяват 90% от определилите себе си като мюсюлмани (за сравнение – през 1998 г. те са 75%) и близо 70% от православните християни, които спрямо 1998 г. бележат лек спад. В същото време, и сред мюсюлмани, и сред християни нараства броят на хората, които не одобряват прекъсването на бременността с аргумента „нисък жизнен стандарт”. С близо 10% и сред двете групи са се увеличили онези, които не одобряват поведението на изневеряващите – и в момента около 50% от анкетираните се изказват отрицателно за кръшкачите.
В същото време, изследването засича няколко парадокса: над 60% от православните християни и около 62% от мюсюлманите у нас твърдят, че никога не се молят. Освен това, 2/3 от определящите себе си като православни християни твърдят, че не вярват нито в рай, нито в ад. Мюсюлманите са малко по-малко, но и сред тях доминират онези, които не вярват в отвъдното.
Прави впечатление, че за разлика отпреди 20 години, когато ислямът у нас е бил обявяван за религия на по-младите – на хората от възрастовата група между 18 г. и 39 г., то днес мюсюлманите, също като православните, са в групата на хората над 60 години. Освен това, ако през 1998 г. жените, изповядващи исляма, са били по-малко от мъжете, то днес, също като при православните, те доминират.
По отношение на големия въпрос на международното изследване, поставен от ръководителя му проф. Том Смит от Чикагския университет, какви са българите – дали само обявяващи себе си като религиозни или дълбоко вярващи, отговорът и през 1998 г., и през 2018 г. е, че у нас да си православен християнин или мюсюлманин е въпрос по-скоро на идентичност, отколкото на истинска вяра.
Накрая представянето на междинните резултати от изследването завърши с констатацията, че религиозните хора смятат себе си за щастливи, което може да се обясни с усещането за общност, което тези хора споделят.
