По повод Architectural guide, Sofia
Издателите DOM Publishers, прочути със своите 100 ръководства за ориентиране в архитектурата на градовете по целия свят, са включили столицата на България в арсенала на заслужаващите внимание места, чиято култура изкушава вечно жадните за нови вълнуващи преживявания глобални архи-туристи. В световния архитектурен гастрол, в който сградите бяха забелязани, „звездите“ на архитектурата на столицата ни намериха своето заслужено присъствие.
София е откроен като град, който си заслужава да бъде видян. Създаден е архитектурен гид, интерпретиращ историята и географията на града чрез неговите сгради – тези от тях, който са построени и запазени до днес в него – стожерите на цивилизацията от няколко хилядолетия до наши дни, съпътствали живота на десетки генерации обитатели. Представени са архитектурни обекти от античността до наши дни – някои от тях, превърнали се в митология за гражданите му, други съвсем нови – над 200 на брой. Обхванатият обем е впечатляващ, описан в повече от 700 илюстрации, 15 карти, обширна библиография, индекс на включените обекти. Текстът е на английски език.
София е особен град – съществува отдавна, орисан на специфичен метаболизъм, захранван с многообразие от дадености и противоречия – исторически, социални, културни, които магически разгражда и преобразува в органичната микстура на собствената си идентичност. Този факт е добре отчетен от редактора Георгий Станишев – структурата на книгата облекчава хаоса от разнородни архитектурни примери, като ги подрежда по две ясно проведени информационни оси – на месторазполагането, изразена в определянето на 12 зони по територията на града, и на периодизацията – изразена в конкретните архитектурни обекти от 7 исторически отрязъка за времето от VI век Пр. Хр. до наши дни. Задълбоченият изследовател би могъл да потърси разнообразни логики на обвързаност на развитие и стилови тенденции при пресичането на тези две класификационни равнини. Те до голяма степен допринасят за едно основно постижение на архитектурния пътеводител на София – внушението, че става дума за проследяването на една урбанистична генеалогия, а не отчитане на хаотично развили се архитектурни явления.
Това е истинско съвременно издание – ярко, смело и привлекателно – брандът „пътеводител на DOM Publishers“ го предполага. Читателят се ориентира лесно – всяка териториална зона е графично определена с отделен цвят и абревиатура и всеки исторически период – също с определения си цвят и знак. След общото указание за разположението на обектите, разпилени по територията на града, идват конкретните описания; всяка една от избраните сгради присъства с уникален номер в съответно оцветено съобразно епохата си поле. Указана е зоната в добавка с геоданни в QR код. Балансът на поднасяне на съдържанието е много приятен – от общото към насищането с детайли от информация, което разширява сегмента от евентуално заинтересовани читатели в зависимост от степента и естеството на ангажираността им по темата.
Подобен подход на достъп до съдържанието създава известно усещане за приключение, за намиране на неща, за откривателство, което винаги работи успешно като част от похватите на поддържане на жив читателския интерес. Което до голяма степен осмисля философията на подобна книга – тя е част от арсенала на пътешественика, на този, който открива света всеки ден, без значение дали е странник отдалеч или местен жител.
Разбира се, истинската същност на това, което предлага Architectural Guide Sofia, е разказаното в отделните статии, представящи обектите на архитектурата на София. Забележителна работа е извършена от авторите, които успешно са резюмирали значително по обем знание от специализираната литература в стегнати резюмета, запазили характера си на архитектурно- теоретичен анализ, без да натоварват прекалено като терминология или обременяваща фактология. Текстовете са премерени и съобразени с предназначението на изданието – да представи софийската архитектура чрез знаковите й екземпляри. Промъкването на любопитни подробности в тъканта на иначе чисто архитектурната материя предполага четивност и умело разтоварва от пресищане с информация.
Внимание заслужава и графичното оформление на този архитектурен пътеводител. Качеството на илюстрациите, шрифтовете, играта в размера на фотографиите, цветово редуване на фона правят впечатление на внимателно осмислена интелигентна работа по композицията и разполагането на всяка една от 320-те страници. Разделянето на съдържанието на глави по географски зони, всяка с индивидуалния си цвят и съответен текстови анонс, е част от общата логика на „водене“ на търсачите на архитектура при конструиране на книжното тяло.
И в общата линия на насищане със съдържание, на градация от общото към конкретното, от урбанизма до детайла – творческа логика, близка до сърцето на всеки архитект, застава завършващата статия на Росица Браткова, добавяща нюанси на архитектурна поетика и кавалетна емоция, толкова присъщи на града ни. Това е логичната поанта, която забавя темпото на като че ли неограничения поток от примери и го успокоява до проблематика в обозримо измерение. Свеждането на „големите разкази“ в монументалните архитектурни внушения до мащаба на отделния човек е до голяма степен заслуга на пиетета към привидно незначителното – едно обяснение в любов към изкуството да се организира пространството за живеене във всичките му превъплъщения.
И накрая – две думи за авторите. Всички изброени по-горе имена са на изявени представители на българската архитектурна колегия, проектанти, теоретици, преподаватели, радетели и познавачи на архитектурната култура, хора, които знаят и могат да говорят за своя град. Не е чудно, че нюанси на архитектурна критика прозират от страниците на пътеводителя без крайност на оценките – не е този жанр. Радостно е, че сред авторите са намерили място хора от различни поколения професионалисти, което обогатява идеята на тяхното колективно усилие, допълнена от многообразието на различието във всевъзможните му измерения.
Моята представа е, че издание от подобен род подлежи на периодична актуализация, включвайки нови архитектурни придобивки на София. Тази отвореност е чудесна възможност за едно постоянство в наблюдението и въобще на отношението към архитектурата като нещо, което има значение. За самата книга, без да съм филолог, това би било добра възможност за изчистване на някои от статиите от буквално преведени на английски термини и фразеология, по-типична за българския език.
Радвам се, че имам тази книга, всъщност, радвам се, че тази книга я има.
д-р арх. Мария Диамандиева
