На 2 юни лидерката на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Андреа Налес обяви намерението си да подаде оставка след катастрофалното представяне на политическата сила на европейските избори. На евровота ГСДП спечели 16% от гласовете, а за сравнение, на предишните евроизбори гласувалите за нея бяха 27.3%.
Налес напусна както поста председател на Германската социалдемократическа партия, така и лидерското място на партийната фракция в парламента – важна позиция, имайки предвид, че ГСДП е част от управляващата коалиция в Германия в момента.
Следващите няколко текста коментират оставката и новите предизвикателства, пред които тя изправя германското правителство.
Те искат цялото време на света
Шокиращият ефект от бурните дискусии и оставки в Германската социалдемократическа партия (ГСДП) стана ясен дни след последвалите среднощни кризисни срещи и партийни събрания. Защото нито във фракцията в парламента, нито в партията като цяло веднага успяха да си изяснят последствията и да видят начините за справяне със ситуацията. Така двата властови центъра – в Бундестага и в берлинска централа на германските социалдемократи „Дом Вили Бранд”, ще трябва тепърва да решават актуалните проблеми, а бъдещите да ги оставят за по-нататъшни обсъждания. В същото време, специализираните комисии продължиха да се срещат в Бундестага така, сякаш нямаше особени промени в коалицията и никой не бе забелязал катастрофалния спад в изборните резултати.
„Можете да разчитате на управлението на ГСДП“ – увери ни в понеделник следобед Мануела Швезиг, член на триумвирата, който ще председателства Социалдемократическата партия по думите на Олаф Шолц, федералният вицеканцлер на Германия.
Партията иска да й се даде време, по-точно казано: цялото време на света. Предварителните решения относно условията за нов избор на председател на партията следва да бъдат взети до 24 юни, а след това, най-рано след три месеца, трябва да се свика специална партийна конференция. Също така, предстои да се реши кога ще се избере временно изпълняващият длъжността министър на правосъдието, докато Катарина Барли участва в евродебатите като водещ кандидат на ГСДП за председател на Европейската комисия. „Решението трябва да бъде взето в близко бъдеще“ – обяви съпредседателят от триумвирата Торстен Шефер-Грюмбел. След това предстои да се реши въпросът дали министърът по семейните въпроси Франциска Гифи ще остане на поста, след като й бе отнета докторската степен в резултат на плагиатство.
Третият съпредседател – Малу Драйер – още преживява оттеглянето на Андреа Налес и отбелязва, че по време на тяхното избиране тя била в залата, ситуацията била много емоционална, а аплодисментите не спирали.
Още в неделя вечерта (02.06.2019) във фракцията на ГСДП в Бундестага бе постигнато единодушие, че след оставката на Андреа Налес няма да се предприемат никакви действия. Временно бе определен председател – специалистът по външна политик Ролф Мюцених от Кьолн.
Но как се стигна дотук?
Миналата сряда Налес искаше да се възползва от събирането на близо 150 депутати социалдемократи, за да изобличи вътрешнопартийните си критици и да обсъди положението на партията както след изборите за Европейски парламент, така и след регионалните избори в Бремен. Налес бе подтикната да се реши на такъв ход след писмо на депутата Михаел Грос от Реклингхаузен, който настояваше за изясняване на лидерския въпрос в светлината на „катастрофалните резултати“ и многото слухове.
Грос не е сред влиятелните народни представители във фракцията на ГСДП, но фактът, че представлява избирателите от район – бастион на социалдемократите – провинция Северен Рейн-Вестфалия – предизвика рязка промяна в тактиката на Налес. Ето защо, вместо да избягва лични нападки и пререкания с критиците си – така, както обещаваше в парламентарните комисии в понеделника след евроизборите, Налес ги постави в центъра на действието. Това раздразни дори някои от нейните поддръжници.
Преди всичко, Налес имаше за цел да спре Мартин Шулц, а също така Ахим Пост и Матиас Мирш – хора, чиито имена се завъртяха в публичното пространство като евентуални нейни наследници. Някои от тях сами пуснаха тези слухове, други станаха жертва на приятели – къде истински, къде фалшиви.
Налес, която след свалянето на Рудолф Шарпинг[1] през 1995 г. е въвличана в многобройни партийни интриги, след евровота надуши мириса на комплот. В действителност, над главата й се бяха сгъстили тъмни буреносни облаци, но тя като че ли до този момент нарочно не ги забелязваше. Вместо да остави бурята да се размине или поне да я отложи за лятната ваканция, Налес позволи върху й да се изсипе бурен порой от критики. Искането й „да се сложи всичко на масата” бе последвано от неочакван брой партийни членове и срещата се проточи с часове. Сред близо осемдесетте души, взели думата, не малко смесиха съдържателната критика с лични нападки и дадоха да се разбере, че прехваленото партийно ядро твърде малко мисли за партията, ако не броим някои старомодни интервюта и статии на някогашни политици от ГСДП.
Жестокият упрек на един от депутатите, че почти всеки член на фракцията би се справил по-добре от Налес, като че ли се споделяше от мнозинството нейни съпартийци – нещо, което Налес едва по-късно успя да осъзнае. Коментарите на бившия председател на ГСДП Мартин Шулц по повод публичните й изяви и политиката й също дадоха ефект. Особено имайки предвид, че когато бе избирана на високия пост преди близо година, Налес не разполагаше с голяма подкрепа – резултатът й бе 66.4% и той бе по-нисък и от най-лошите прогнози. Дори тогава възникна въпросът дали си струва тя да приеме поста при такива не особено благоприятни обстоятелства, но Налес избра властта и придружаващите я страдания.
По време на срещата партийната и парламентарна лидерка реагираше така, сякаш не се интересуваше, че бившият канцлер Герхард Шрьодер я обвини както в прекалена тромавост, вредна за партията, така и в икономическа некомпетентност, а бившият лидер Зигмар Габриел още в нощта на евровота я призова да си подаде оставката. Тя сякаш искаше да забрави, че половината страна й се подиграва заради странните карнавални изяви в провинцията. Искаше да се разграничи от образа си на свръхпретоварена и вечно препускаща нанякъде партийна лидерка. Но в самото й обкръжение, говорителите на партията и фракцията й се постараха още повече да затвърдят образа й на недружелюбен и отблъскващо инатлив политик.
Налес, като никой друг в партията, умееше да държи емоционални речи. Преди тринадесет месеца тъкмо това й качество я издигна на поста партиен председател.
Но дори звездните й мигове – речите за правата на жените или за Ноемврийската революция от 1919 г. – бяха просто повърхностни лекции, при чието представяне тя дори рядко успяваше да постави точния акцент. В политически план – това, че миналата година Налес разпусна комисията, изследваща архивите на ГСДП, разгневи мнозина. Особено във времена на нов разцвет на радикалните движения, партийната история бе важен ориентир и подкрепа. Но в онзи момент Налес се интересуваше само колко пари ще спести от комисията и подцени колко чувствителна може да бъде партията й на тема история и идентичност.
Друг случай – епизодът, в който Налес горещо подкрепяше шефа на германското контраразузнаване (Федерална служба за защита на конституцията) Ханс-Георг Маасен[2], но след неговото оттегляне от поста, тя изведнъж се обърна на 180 градуса и с това раздели на два лагера и без това силно възмутените си съпартийци. Спрямо още един свой колега Фолкер Каудер тя постъпи също толкова безкомпромисно – постоянно настояваше пред него за увеличаване на средствата, отпускани за дигитална грамотност. Всъщност, Налес и дигитално изкушеният й генерален секретар Ларс Клингбайл инвестираха милиони в интернет кампанията за европейските избори с цел тя да достигне най-вече до младите хора. Резултатът бе, че само 9% от гласоподавателите под 30-годишна възраст гласуваха за ГСДП миналата неделя. Всичко това се отрази на имиджа на Налес, също както и многобройните новооткрити позиции за извънредни ситуации, които тя обяви по време на двойното си председателство – начело на партията и на фракцията в Бундестага.
Всичко това от доста време се обсъжда в ГСДП, рядко открито, но винаги с въпроса как да се отървем от Налес. И ето, самата тя даде отговор, събирайки фракцията си на специална среща. Шокиращият резултат бързо стана известен от откъслечни коментари на отделни депутати, доразвити в медиите. Веднага се появиха и слухове – Налес е загубила всякаква подкрепа. Ръководството на партията бе разделено. Някои веднага излязоха с позиция, с която искаха да подкрепят Налес. Сред тях направиха впечатление имената на Олаф Шолц, Малу Драйер и Мануела Швезиг, както и на бившия председател на Бундестага Волфганг Тиерзе.
Другите се въздържаха. Налес осъзна, че една председателка на партия, която се държи на поста само благодарение на подобни загрижени писма, ще загуби достойнството си, ако не подаде оставка. Така се стигна до обявяването на оттеглянето й в неделя сутринта. Налес написа: „Дискусията във фракцията и многото обратни реакции от членове на партията ми показаха, че вече нямам подкрепата, необходима за изпълнението на ангажиментите ми“.
Така Налес изпрати посланието, което от толкова седмици и месеци можеше да се чуе в малки групички, събрали се в някой ъгъл.
Стигна се до момента, в който в берлинска централа на германските социалдемократи „Дом Вили Бранд” бяха определени тримата й заместници: министър-председателката на Рейнланд-Пфалц Малу Драйер, социалдемократът от Хесен Торстен Шефер-Гюмбел и министър-председателката на Мекленбург-Предна Померания Мануела Швезиг.
И докато Драйер и Шефер-Гюмбел, по различни причини, нямат кой знае какви управленски амбиции, Мануела Швезиг се смята за потенциално заинтересована. Тя е доскорошен министър, отговарящ по въпросите за семейството, но напуска поста през лятото на 2017 г., за да смени болния премиер на Мекленбург-Предна Померания Ервин Зелеринг. Следва укрепване на поста, обграждане с колеги, на които се има доверие, и налагане на собствения стил на работа в провинцията. Когато в понеделник бе обявено името й в триумвирата, 45-годишната Швезиг ясно заяви: „Аз съм задължена на страната си“, вероятно мъдро посъветвана, че и за самата нея е по-добре към настоящия етап да не поема изцяло отговорността за ГСДП.
Но кой всъщност за какъв пост се е кандидатирал, остана напълно неизвестно. Вицепредседателят Олаф Шолц обяви, че постовете – партиен председател и председател на фракцията – не могат да бъдат поети от един и същи човек и причините затова са свързани с определени времеви срокове. Зимоне Ланге, която миналата година участваше в надпреварата за поста срещу Андреа Налес, също се изказа – тя не изключи възможността да се кандидатира отново, но настоя всички членове на партията да могат да вземат решение и за председателя на партията, и за бъдещото продължаване на участието в коалицията.
Тепърва парламентарните комисии на ГСДП седмици наред ще се занимават с подобни формални въпроси. Възможно е да се проведат първични избори или в бъдеще начело на ГСДП да застанат двама председатели. Предстои през следващите седмици да се обсъжда дали и при какви обстоятелства ГСДП да остане в коалицията.
Но както каза Швезиг в понеделник: „На нас можете да разчитате“.
Петер Карстенс
Франкфуртер алгемайне цайтунг, 03.06.2019
Демонтажът на Андреа Налес – възмутително недостоeн
Можем да си представим, че Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и Християндемократическият съюз (ХДС) са в състояние в бъдеще да направят всичко, както трябва: да превключат цялата си политика на зелена вълна, да се отнесат по-сериозно към проблема с дигитализацията, да намерят верния тон в комуникацията си с младите. Трудно ни е обаче да си представим, че в отношенията помежду си партийните другари ще претърпят някакво развитие – по-вероятно е те да продължат да се държат така, както и преди. Докато имат сили и енергия, редовите социалдемократи все ще се дърлят с ръководството си. И ще продължат да го правят дори и сега, когато временно начело на партията са трима души: Мануела Шлезвиг – премиер на провинция Мекленбург – Предна Померания, Малу Драйер – премиер на пpовинция Райнланд-Пфалц и Торстен Шефер-Гюмбел –лидеp на ГСДП в провинция Хесен. Когато новата лидерка или новият председател бъде избран, същата игра ще започне отначало.
ХДС са малко по-различни поне в публичните си изяви. Но при закрити врати, особено някои мъже християндемократи, не изпитват ни най-малки притеснения да влизат в груби пререкания с партийната си лидерка Анегрет Крамп-Каренбауер.
Без съмнение, след поражението на изборите популярната политическа фраза „Сега вече става дума за съдържанието (на политиките – бел. пр.)“ започва да звучи все по-уместно.
Но, разбира се, важно е и какви хора застават зад това съдържание, какви хора го въплъщават. Също така от съществено значение за образа на всяка партия е и как тези хора взаимодействат помежду си. Имайки предвид как немалко социалдемократи, включително и добре известни имена сред тях, се отнесоха с вече оттеглилата се председателка, имиджът на ГСДП, а и не само той, ще понесе сериозни щети.
В политиката феноменът на грозните взаимоотношения между партийни другари не е нещо ново. Легенди се разказват за случаите, в които бившият шеф на Християнсоциалния съюз (ХСС) Франц Йозеф Щраус атакува председателя на ХДС Хелмут Кол. Всички са чували за интригите на Хелмут Кол срещу наследника на Щраус Волфганг Шойбле или за демонстративното презрение, с което бившият партиен лидер на ГСДП Херберт Венер удостоява канцлера по онова време – социалдемократа Вили Бранд. Печално известни са както безмилостният тормоз, на който водещи социалдемократи подлагат бившия си председател Курт Бек, така и съвсем целенасочените болезнени удари, които си нанасят реалистите и фундаменталистите в редиците на Зелените.
Разбира се, не всеки сериозен спор и сблъсък в политиката е несправедлив и разрушителен. За да могат гражданите да са наясно накъде ги водят, длъжностните лица и мандатоносителите не трябва да бъдат оставени без надзор и критики. Това, че понякога успяват да минат сякаш между капките, ги прави галеници на съдбата. Но онова, което се случи с Андреа Налес, е наистина възмутително.
Нейните партийни другарите не просто дадоха израз на недоволството си от началничката. Налес бе поредният човек начело на ГСДП, който съвсем закономерно бе сдъвкан и изплют от политиката. А това, че тя е личност с твърд характер, е съвсем друг въпрос. За конкретната ситуация обаче думата „твърд“ далеч не е подходяща. Става дума за дълбоко недостойно поведение от страна на съпартийците й. Подобни действия подриват политическата култура. Те дават отговор на въпросите защо толкова много граждани странят от политическите процеси в страната и защо става все по-трудно да се намерят жени и мъже, които смело да се стремят към висши политически постове.
Фердос Форудастан
Зюддойче цайтунг, 3.06.2019
Политиците не трябва да са хора с нежни сърца
Разговор с Волфганг Меркел
Изследователят на съвременните политически процеси Волфганг Меркел (1952) от Центъра за социални науки в Берлин обяснява обстоятелствата около оставката на Андреа Налес.
– Андреа Налес се сбогува с ръководството на Германската социалдемократическа партия, с лидерското място начело на фракцията в парламента и с политиката като цяло. Всичко това се случи при много грозни обстоятелства – удари под кръста и прояви на изключителна нелоялност. Очаквахте ли тази нейната стъпка?
– Да, след драматичната загуба на европейските избори стана ясно едно: партията трябва да реагира, да действа. И тук не става въпрос само за същностна промяна в партийната програма. Тя е свързана с ръководството на партията, на което също трябва да бъде потърсена отговорност за резултата. И, разбира се, няма как фигурата на върха да бъде подмината.
– Но какви грешки допусна Налес?
– Бихме могли да изброим няколко неща: някои от публичните й изяви бяха смущаващи – например, използваше неподходящи думи, държеше не особено изискани речи в парламента, веднъж дори запя. Но това не е всичко. Налес оглавява партия, чиито показатели от доста отдавна неудържимо падат надолу. Това няма как да не изнервя редовия член на партията. За повече от десет години ГСДП е имала единадесет председатели. И до този момент партията не е намерила рецептата, с която да обърне тенденциите – от низходящи към възходящи. Затова са необходими личности, които да започнат да действат.
– Но това, което описвате, не засяга само Налес. Освен това, и опитът, който преживя Мартин Шулц като лидер на партията, беше унизителен. Как трябва да се държи човек, за да издържи на всичко това?
– Със сигурност, в партийното ръководство не цари солидарност, въпреки че като ценност солидарността е изведена на водещо място в програмата на ГСДП. Но самата Налес култивира такъв стил на политическо поведение: участва в много задкулисни игри, има значителна роля за оставката на Франц Мюнтеферинг[3], тя е мозъкът, планирал маргинализирането на Зигмар Габриел на върха на партията. Сега с нея се отнасят по същия начин, по който тя постъпваше с другите. Политиците не трябва да са хора с нежни сърца, те са макиавелисти. Налес също бе такава, но накрая късметът й изневери. Ако трябва да обобщя – подаването на оставката й е съвсем закономерно.
– Но искаме ли ние такива политици?
– Ние искаме политици, които излъчват доверие. Не желаем те да бъдат мекушави. Трябват ни хора, на които да повярваме, че ще успеят да намерят разумните и полезни решения на основните политически проблеми. Политиката не е детска играчка, същото важи и за управлението на големите корпорации и концерни. Но е факт, че на страничния наблюдател би му се искало, когато се водят спорове по върховете на партиите и фракциите, те да не преминават границите на добрия тон и да не предизвикват сътресения.
– Това нещо типично ли е за ГСДП или подобни обрати трябва да очакваме и при ХДС? Председателката на съюза Анегрет Крамп-Каренбауер също я брулят силни ветрове на върха.
– Спорадичното самобичуване при ГСДП със сигурност не е генетично заложено. А що се отнася до ХДС, и там започват бавно да осъзнават, че партията им е в своя залез. Затова са нервни, особено на върха. По време на криза в сблъсък влизат различни стратегии, търсещи изход от нея. Това именно поражда тежки конфликти, които от доста време насам ХДС не може да разреши с Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя все още не е свършила нищо полезно и значимо за политиката на Съюза. Не ръководи партията, а само се препъва в собствените си формулировки и импровизирани анализи. Тепърва трябва да развива позицията си на председател на ХДС и е твърде далеч от ролята на бъдещ кандидат за канцлерския пост. И колкото по-дълго Меркел остане канцлер, толкова по-невероятна изглежда кандидатурата на АКК за неин наследник на поста.
– А какво помага повече, когато човек е на върха на партията – харизмата или по-скоро умението да балансира така, че да тушира и преодолява разделенията?
– Най-ценното качество е да печелиш доверие, да ти вярват. Това се постига, когато действията отговарят на идентичността и програмата на партията. Ангела Меркел, която на пръв поглед определено е лишена от харизма, през годините успя да наложи спокоен ритъм на водене на политика. Тя нямаше никакви специални претенции и що се отнася до политическата култура, се придържаше плътно до златната среда в партийната система. За съжаление, Меркел не си даде сметка, че времето й е изтекло. Но пак да се върна на въпроса: най-важното е да вдъхваш доверие. Разбира се, и малко харизма не вреди – ако можете да говорите като някогашният канцлер от ГСДП Хелмут Шмит, вие няма как да не сте начело на партията. В същото време, Меркел така се усъвършенства в печеленето на доверие, че можа да се справи и без двете качества, за които ме питате.
– А като цяло дали днес политиката не стана по-брутална?
– Не. Спомнете си за Франц Йозеф Щраус или за Херберт Венер[4]. Начинът, по който се изразяваха, и отношението им към властта със сигурност не бяха по–деликатни от днешните. Но днес публичното говорене е много по-поляризирано. Ние спорим много по-разпалено по големите политически въпроси. Освен това, разполагаме с най-новите дигитални средства за комуникация, където наблюдаваме изключително брутални взаимоотношения. И там понякога неизразимото намира своя „превод“ и става част от голямата дискусия.
– Може би трябва да отчетем тъкмо тази особеност и черпейки опит от нея, да се научим да общуваме помежду си?
– Въпросът е кой ще доминира в процеса на обучение: дали този субект ще идва от дигиталната сфера и дали ще можем да пренесем от аналоговата в цифровата епоха ценности, като здрав разум, благоприличие, уважение. Ако ли не, ситуацията ще стане още по-брутална. И не само в Германия. Доналд Тръмп е praeceptor mundi, що се отнася до този див, бесен и същевременно унижаващ другите стил на водене на политика. За щастие, ние в Германия сме все още далеч от това.
– А вие самият не искате ли да се впуснете в голямата политика?
– Не. В качеството си на наблюдател на политическия живот не бих могъл да го направя. Освен това – вече на години, с посребрена коса – не съм много подходящ за тази работа. Младите интелигентни жени имат доста по-добри перспективи.
Разговора води Томас Кирхнер
Зюддойче цайтунг, 04.06.2019
ГСДП или когато партиите умират
Партиите не възникват и не изчезват за една нощ. Затова социалните задвижващи сили, които те създават, са твърде устойчиви. Но въпреки дълголетието си, дори успешни политически движения могат безвъзвратно да се стопят, да загубят влиянието си, да се маргинализират и накрая да бъдат напълно забравени. Кой днес си спомня за американската Партия на вигите, спечелила президентските избори през 1840 г. с кандидата си Уилям Харисън[5]? Или за британската Либерална партия, която заедно с консервативните тори определя политиката на Острова през целия ХIХ век? Нейният член Уилям Гладстон е министър-председател на страната цели дванадесет години.
Разбираемо е да отвръщаме поглед от губещите и с любопитство да отправяме взор към победителите. Коя стратегия се е оказала работеща? Кои кандидати са въздействали по най-убедителен начин? Коя тема най-успешно се е възприела от избирателите?
На парламентарните избори във вторник (04.06.2019) датските социалдемократи спечелиха убедителна победа. Те успяха да се справят с феномена „мигриране” на традиционни леви гласове в посока десните популисти. Тяхната концепция, донесла им успех, се съдържа в следното: миграционна политика, ясно фокусирана върху сериозни ограничения и интеграция, както социална и икономическа политика – контрапункт на изкривяванията при неолибералните догми.
Но като гледаме победителите, често забравяме: не само победите носят поуки; зад всяко поражение се крие важна истина. И за да допринесем за обновяването на социалдемокрацията в Германия, вероятно би било добре да разгледаме не само успешните примери на международната сцена, но и някои други партийни поражения. Може би тъкмо от загубите бихме могли да извлечем уроците, които да ни помогнат при възраждането на партията?
Американският политолог Чарлз С. Мак прави сравнителен анализ, търсещ отговор на въпроса при какви обстоятелства партиите умират. В книгата си When Political Parties Die[6] („Когато партиите умират”), той идентифицира пет основни фактора за изчезването на политическите субекти: обременено или пренатоварено партийно ръководство; поява на нови социални разцепления; нарастващо отчуждение сред традиционните избиратели; наличие на политически алтернативи; строга мажоритарна избирателна система.
За Мак от особено значение е въпросът за базисната традиционна подкрепа, с която се ползва партията. „Важно е да правим разлика между различните поражения”, пише Мак. Тъй като всички избори създават победители и губещи, тежките разочарования са неизбежни. Обикновено „победените ближат раните си, започват да анализират решението на избирателите и планират следващите избори”, обяснява Чарлз С. Мак. Дори и да сте претърпели няколкократни поражения, бихте могли да ги преодолеете, стига основните поддръжници на партията – ядрото й – да продължава да е на ваша страна. Положението става критично обаче, когато и те ви обърнат гръб. Тогава резултатът е „не поражение, а разрушение”, обобщава Мак резултатите от изследването си.
Анализът звучи логично. Но за германските социалдемократи това не е задължително. Факт е, че по-подробните анализи на изборните резултати показват, че традиционните привърженици на социалдемократите, които доскоро редовно са гласували за тях, вече са преминали или към лагера на десните популисти, или изобщо не гласуват. По време на редица дебати се открои мнението, че подобно развитие може да има благотворен ефект. Една често срещана гледна точка към проблема е: а на кого му трябват прости работници в партията?
Десетилетия наред, като никоя друга политическа сила, Израелската партия на труда оставя отпечатък върху развитието на страната. От основаването на държавата през 1948 г. до 1977 г. тъкмо от нейните редици се излъчва министър-председателят – последният е Ехуд Барак (през 1999 г.), а Шимон Перес е президент на страната чак до 2014 г. Днес от партията не е останало почти нищо: тя е представена едва от шестима депутати в Кнесета, а на предстоящите избори се стреми да влезе в коалиция с по-малките леви партии и да гарантира както на себе си, така и на тях политическо оцеляване.
Големите токсични теми
Какво се обърка? Как е възможно една национална партия за по-малко от поколение да се разпадне до някаква политическа „бележка под линия“? Една от причините е загубата на избиратели от твърдия електорат. В резултат на демографските промени, ядрото на европейските по дух поддръжници на Израелската партия на труда загуби влияние. Обликът на Израел започна все повече да се формира от мигранти от някогашния Съветски съюз и от потомци на евреи от арабските държави. Партията на труда не успя да се справи с променящата се идентичност в страната.
По-специално, тя странеше от някои важни политически въпроси, като че да са токсични за нея. По проблеми, като провала на мирния процес в Осло, повторно надигащият се страх от ескалация на военното напрежение и широкоразпространеният ужас от ядреното превъоръжаване на Иран, партията не успя да постигне нищо съществено – тя не формулира убедителни отговори на ключови въпроси, вълнуващи израелската общественост.
Бъдещето на Йерусалим и на Голанските възвишения, намирането на решение и за Израел, и за Палестина; справянето с проблема с израелските селища и с увеличаващия се брой силно религиозни ортодоксални евреи в страната: на такива трудни политически и идентичностни въпроси Партията на труда отговаря единствено уклончиво, ако изобщо успее да измисли някаква формулировка.
Вместо това, тя се стреми да пренасочи обществения дебат към икономическите въпроси и по този начин към сфера, която й е по-позната и свободно може да коментира. През 2005 г. ръководството на партията пое синдикалният лидер Амир Перец, който се фокусира върху проблема с детската бедност и същевременно вложи много енергия в критики срещу неолиберализма. Резултатът на изборите бе катастрофален: 15 процента. И на следващите избори партията ревностно се занимаваше със социални и икономически проблеми – обсъждаше високите наеми, неравенствата и корупцията.
Катастрофалното намаляване на твърдите привърженици
Новият дневен ред на партията изглеждаше разумен. Не на последно място, през лятото на 2011 г. стотици хиляди израелци протестираха месеци наред срещу увеличаващите се цени на потребителските стоки и услуги. Въпреки това, резултатите на партията продължаваха да бележат спад надолу. Миналата година подкрепата за Партията на труда начело с Ави Габай падна на 4.4%. И това се случи въпреки факта, че, за разлика от други партии, тя изработи подробна програма, в която предложи изчерпателни и убедителни решения на много социални проблеми.
Какви изводи да направим от този крах на партията? На първо място, партиите могат спокойно да се ограничат само до въпросите, които са решаващи за изборите. Опитът общественият дебат да се пренасочи към сфери, които „лежат на сърцето“ на партийното ръководство, има ограничен успех. Освен това, едва ли ще успеете да спечелите избори, изправяйки се срещу президент, който ви говори за опасността от иранските бомби, а вие го критикувате за високите цени на изварата.
Пред себе си имаме партия, която предлага убедителни отговори само на въпроси с второстепенно значение. На основните проблеми тя не може да предложи решение, тъй като е загубила връзката си с обществото.
Разбира се, развитията в Израел не могат да се пренесат едно към едно към положението, в което се намира социалдемокрацията в Германия. Но опитът от краха в Израел предполага да се направи изводът, че свиването на електората не е незначителен проблем, а същинска катастрофа – особено когато става въпрос за избягване на централни социални конфликти.
Положителният датски пример
От примера с Израел може да се извлече още една не особено приятна поука: участието на всяка цена в управлението на страната крие рискове. От 2001 г. до 2013 г. Израелската партия на труда няма нито една изборна победа. Въпреки това, тя влиза в състава на четири различни правителствени коалиции. Парадоксално обаче, това участие във властта не гарантира значението и влиянието й, а по-скоро я принуждава да приема съмнителни компромиси и в крайна сметка ускорява упадъка й. Този факт не трябва да се пренебрегва, когато обсъждаме бъдещето на германската социалдемокрация.
Междувременно датските социалдемократи по безспорен начин доказват, че и такъв тип партии могат да запазят и доразвият връзката си с традиционните избиратели. „За мен става все по-очевидно, че цената на нерегулираната глобализация, масовата имиграция и свободното движение на работна ръка се плаща от най-уязвимите социални групи“, пише лидерката на датската социалдемократическа партия Мете Фредериксен в новата си биография. И това много точно съответства на първите анализи на резултатите от изборите, които постигнаха германските социалдемократи.
Михаел Брьонинг
Цайт, 05.06.2019
Михаел Брьонинг ръководи Секцията за анализи на международната политика на Фондация „Фридрих Еберт“. Той е главен редактор на списание Internationale Politik und Gesellschaft (Международна политика и общество).
Превод от немски Теодора Георгиева
ХДС след оставката на Налес
Ден първи в голямата коалиция след разбунилата духовете оставка на лидера на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Андреа Налес. Висшият партиен орган на Християндемократическия съюз (ХДС) е критикуван в медиите заради липсата на специална декларация. От една страна, журналистите обсъждат грешките в комуникацията на съюза и намаляващата популярност на председателя Анегрет Крамп-Каренбауер, а от друга – скромното представяне на ХДС на европейските избори. Съюзът се представя като фактор за стабилност в коалицията, а капризите на ГСДП му дават възможност да си поеме глътка въздух в дискусията за собствената му посока.
Крамп-Каренбауер повтаря същите думи, които е казала в дома на фондация „Конрад Аденауер“: ХДС е напълно готов да продължи да носи отговорност в правителството и се надява, че „социалдемократите ще вземат такова решение, което и в бъдеще да направи това възможно“.
По подобен начин се изказва и канцлерът Ангела Меркел, докато гостува във Ваймар на среща на председателите на ХДС от различните провинции. Тя споделя, че няма впечатление решенията в ГСДП да дават сигнали, че има риск от нестабилност.
Но лидерът на Християнсоциалния съюз (ХСС) Маркус Зьодер, който също пътува до Ваймар, е по-скептичен. „Имаме интерес да продължим тази коалиция“ – казва министър-председателят на Бавария и продължава: „Но ГСДП трябва да даде ясен сигнал как ще поддържа голямата коалиция. Има още много неща, които да направим заедно. ГСДП не трябва да очаква, че заради трудната ситуация, в която се намира, Съюзът е готов всеки ден да й прави отстъпки. Коалицията не е самоцел, тя трябва да има съдържателен разказ. Мотивацията не трябва да бъде: „Управляваме, защото се страхуваме да се изправим пред избирателя. Да обявяваме за наш общ проект „Очакването на 2021 г.“ не означава нищо. С него няма как да се надяваме, че ще спечелим доверие в бъдеще и ще гарантираме трайни отношения в черно-червената коалиция“.
В действителност, щом става дума за проекти, нека Съюзът пръв определи своите приоритети. Крамп-Каренбауер казва: „ХДС трябва по-категорично да се ориентира към задаването на посоката на бъдещите политики“ и след това изброява важните въпроси на бъдещето: дигитализацията, защитата на климата, мобилността, а също така и осигуряването на еднакво добри условия за живеене и в градовете, и в селата. Но не очаквайте някакви бързи решения на тези проблеми. Първо трябва сериозно да се помисли по въпроса: „Как искаме да живеем в близките десет, двадесет години?“.
Решенията, които Крамп-Каренбауер представя в резултат на срещата на висшите членове на съюза й във Ваймар, не представляват само политически намерения или уговорки. Те за пореден път разкриват промяната в начина на работа, която се наложи в партийната централа след избора на новата председателка. Нито резолюциите, нито декларациите са резултат на сериозно обмисляне и дебатиране. Повечето решения са плод на устни договорки, направени в неделя и понеделник, а впоследствие записани в протокола. След това председателката ги представи под формата на резюмета, а висшият партиен орган постигна съгласие относно процедурите, които следва да доведат до конкретните действия.
По проблема с климатичните промени партийната лидерка обяви, че на федерално ниво е „потвърдена единната позиция“, че ХДС и в бъдеще ще продължи отдадено да работи за постигане целите на Парижкото споразумение за климата. Също така, политическият съвет на ХДС за втори път одобри плана, по който постепенно до 2038 г. ще се прекратят практиките на производство на електроенергия чрез изгаряне на въглища, предложен от специално създадена за целта правителствена комисия. Остава отворен въпросът дали ХДС иска да постигне целите за борба с климатичните промени и ще въведе данък върху въглеродния диоксид. По този повод висшият орган на ХДС взе решение за по-нататъшни действия, но по тях трябва да има обща позиция в управляващата коалиция.
Депутатите Андреас Юнг (ХДС) и Георг Нюслайн (ХСС) бяха натоварени със задачата да председателстват работна група, която да разгледа всички енергийни данъци, налози и такси и да разработи предложение, зад което да застанат и ХДС, и ХСС. Очевидно тази процедура има за цел да попречи на отделните депутати в групата всеки сам да излага идеите си по проблема и така да демонстрира не толкова единството в партията, колкото разделението и фрагментираните позиции по този важен за страната въпрос.
На ръководството на ХДС не му остава време за критична саморефлексия. Председателката Крамп-Каренбауер е изправена пред нови предизвикателства. Един от специално поканените гости на срещата във Ваймар е водещият кандидат (шпиценкандидатът) на Европейската народна партия (ЕНП) за председател на Европейската комисия Манфред Вебер, когото Крамп-Каренбауер продължава да подкрепя. Същата вечер тя искаше да пътува до Париж за кратка среща с президента Еманюел Макрон, за да обсъди кандидатурата на Вебер. Но за тази среща са ясни две неща – първо, Макрон отхвърля принципа, според който най-успешният шпиценкандидат може да претендира да стане председател на Европейската комисия. И второ, той най-вероятно има други планове кого да подкрепи начело на Комисията.
А коалицията? Има ли риск тя преждевременно да се разпадне?
„Ние не сме обсъждали подобен сценарий“ – отговаря Крамп-Каренбауер. В ХДС преобладава мнението, че никой в партията не е готов за предизборна кампания, макар и това да не се споделя публично. По-скоро обратното. Когато в края на представянето Крамп-Каренбауер е попитана дали е готова да последва примера на Ангела Меркел – първо да се кандидатира за канцлер, а после да спечели поста, лидерката на ХДС отговаря: „Има достатъчно основателни причини да не се прекратява лекомислено мандатът на едно правителство“. И за да не оставя впечатление, че това й изречение виси някак недоизказано във въздуха, Крамп-Каренбауер добавя: „Но бъдете спокойни, ХДС е подготвен за всичко – без значение дали ще се случи или не“.
Йоханес Лайтхойзер и Маркус Венер
Франкфуртер алгемайне цайтунг, 03.06.2019
Превод от немски Диана Анева
–-
[1] Рудолф Шарпинг (1947) е лидер на ГСДП от 1993 г. – 1995 г. Той министър на отбраната в правителството на Герхард Шрьодер от 1998 г. – 2002 г. Оттегля се от политиката след поредица скандали.
[2] Маасен е принуден да подаде оставка, след като опровергава Меркел за протестите в Кемниц в началото на септември 2018 г., когато при сблъсъци между неонацисти и десни радикали се стига до смъртта на 35-годишен германец. Според Меркел, случилото се е „лов на вещици“ – в подкрепа на думите й е видео материал, на който се виждат озлобени бели мъже, преследващи мигранти. Маасен отрича тезата й и твърди, че видеото е монтаж.
[3] Докато е вицеканцлер в правителството на Герхард Шрьодер, Франц Мюнтеферинг подава оставка от поста министър на труда. Това става през ноември 2007 г. Официалната причина е влошеното здравословно състояние на жена му, починала година по-късно от рак. Говори се обаче, че Мюнтеферинг бил притиснат от съпартийците си в ГСДП да подаде оставка, тъй като се провалил в определянето на минимална работна заплата.
[4] Херберт Венер (1906–1990) е политик от ГСДП, един от лидерите й, но заради спорното си минало (в периода 1935–1941 живее в Москва и доносничи на тамошния режим за свои сънародници комунисти), винаги остава на втори план в ръководството на партията.
[5] Уилям Харисън (1773 – 1841) е деветият президент на САЩ (4 март 1841 – 4 април 1841), спечелил си национална популярност с победата над индианците в битката при Типекано през 1811 г. и при Таймс през 1812 г. Неговият президентски мандат е най-краткият – умира точно месец след началото в Белия дом.
[6] Книгата е издадена през 2010 г. от Praeger.
