На 30 май в галерия Структура се откри изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива. Колекция на Николай Неделчев“. В прессъобщението, разпратено от галерията, пише, че изложбата „представя почти 100 неизвестни творби на български автори със значителен принос в историята на изкуството. Те са събирани през последните пет години от колекционера Николай Неделчев и обхващат периода предимно между двете световни войни. Включени са произведения на художниците: Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.
Изложбата е придружена от каталог с текстове на проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева, а също и интервю с Николай Неделчев. В изданието за първи път се публикуват биографични данни за някои от авторите.”
Съвсем очаквано, изложбата предизвика сериозен интерес – както сред специалистите, така и сред широката публика и медиите. Много скоро след откриването обаче сред арт средите в София плъзна слухът, че нещо с изложбата не е наред. Изкуствоведи и колекционери шушукаха, че май голяма част от работите са ментета. И така до 12 юни, когато в интервю за сайта Клуб Z доц. Ружа Маринска заяви открито, че „голяма част от показаните творби не са автентични”. Същият ден в Портал Култура излезе статия на изкуствоведа Пламен В. Петров, в която той също потвърждава, че в изложбата има неавтентични произведения. Той е категоричен за работите на Сирак Скитник („става дума за фалшификат“) и добавя, че подобна констатация би си позволил да направи и за работите на Иван Милев, Харалампи Тачев, Иван Пенков. Оттук насетне се отприщи лавина от публикации в медиите за това, че рисунка, приписвана на Сирак Скитник, е прерисувана от корицата на „Кама сутра“, издание на Пенгуин от 2012 г.; че друга рисунка, приписвана на Мирчо Качулев, е прерисувана от рисунка на съвременния художник Кристоф Луи Кибе – Quibe и т.н., и т.н.
На 15 юни в профила си във фейсбук изкуствоведът и управител на галерия Структура Мария Василева излезе със съобщение, че ще бъде създаден независим експертен съвет, който да установи автентичността на творбите. Същевременно в същия пост тя съобщава, че творбите, включени в изложбата, са имали сертификати и реставрационни протоколи.
Колекционерът Николай Неделчев очевидно е станал жертва на измама. Колко голяма е измамата, ще стане ясно след излизането на становището на независимия експертен съвет, но дори и сега е ясно, че измамата е налице. Заблудили са се и експертите, на които той се е доверил. Не само тези, които са работили по изложбата в Структура, но и тези, които са издали сертификатите на произведенията. Това без съмнение е сериозен удар по тяхната професионална репутация, но не бива да бъде повод за зачеркването на техния принос към българското изкуствознание и художествен живот. Случилото се със сигурност ще има негативно отражение върху публичния престиж на цялата експертна общност, на общността на частните колекционери, а ще повлияе и върху пазара на изкуството, доколкото го има у нас.
Скандалът с колекцията на Николай Неделчев не е първият от този род у нас, но е първият, който може да доведе до сериозно преструктуриране на средата. На първо място, защото този път слуховете и експертните мнения не останаха затворени в частни разговори, както многократно се е случвало преди, а се появиха експерти, които огласиха публично мнението си в медиите. Второ, защото колекционерът и екипът на галерия Структура реагираха професионално и са готови да проверят твърденията за неавтентичност, като създадат независим експертен екип, който да анализира всички произведения от изложбата. Това е нормалният механизъм, по който трябва да се случват нещата и в бъдеще, когато има подобни случаи. Само че не бива да се спира дотук. Правоохранителните органи трябва да се намесят решително, защото тук става дума за измама и за злоупотреба с авторско право, при това с международно измерение. Измамниците трябва да бъдат разкрити, заловени и дадени на съд.
Най-голямата полза от този скандал би била, ако той доведе до сериозен дебат върху законодателството, уреждащо частното колекционерство и пазара на изкуство у нас, а също и върху деформираните отношения между колекционери, галеристи и експерти. Отдавна е ясно, че съществуващото законодателство в тази сфера не функционира добре, защото не успява да издърпа на светло колекционерската дейност и пазара с произведения на изкуството. И колекционерите, и галеристите, и изкуствоведите действат полулегално. Продажбите често се извършват „на тъмно“, не се плащат данъци. Трудът на експертите се заплаща зле от галериите и колекционерите. Ниското заплащане и липсата на професионална солидарност сред експертите ги прави твърде зависими. Как да кажеш публично, че в колекцията на еди кой си колекционер има фалшификати, след като чакаш той да ти се обади я за сертификат, я за да му направиш каталог на колекцията.
