Смъртта ни го отнемаше в продължение на 6 месеца – от инсулта преди Коледа до тъжната утрин на 21 юни. През всеки от тези мъчителни дни, между тревогата и надеждата, преосмисляхме забележителното му присъствие в българското кино, за което невинаги си даваме сметка в броеницата на неподреденото всекидневие.
Двайсетгодишен идва от Нова Загора в София, за да учи валдхорна. Но случайността го отпраща в театралното училище и след пет години е дипломиран театровед от ВИТИЗ. И пак случайността го води в сценарната редакция на кинематографията, за да остане там завинаги като един от стълбовете в „драматургичната кухня“ на българското кино. А това вече е съдба! Защото тъкмо като редактор и главен редактор в продължение на три десетилетия той присъства (за милионите кинозрители невидимо, но за стотиците професионалисти безспорно и дори решаващо) в откриването на редица автори, в отглеждането и реализацията на десетки филми, в крайна сметка, в развитието и укрепването на българското кино през най-силния му период на 70-те и 80-те години. Името му е в надписите на 42 игрални филма, 15 от които увенчани с най-високото професионално отличие „Златна роза“! В трудната колективна работа са му се доверявали писатели, като Свобода Бъчварова, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн, Никола Русев, Христо Ганев, Георги Мишев, Боян Папазов, Христо Бойчев; и режисьори, като Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Бинка Желязкова, Зако Хеския, Въло Радев, Иван Терзиев, Георги Стоянов, Иван Ничев и много други. Техните сценарии и филми са минали през ума и сърцето му, той е неразривна чест от успеха и заслужената популярност на забележителни заглавия, като „Момчето си отива“, „Мъже без работа“, „Осъдени души“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Всичко е любов“, „Голямото нощно къпане“, „Търновската царица“ и колко още! В много от тези филми той е практически съсценарист, но много рядко, и то под натиск на авторите, се е съгласявал да прибави името си към тях (например, великолепният филм „Дело № 205/1913. П. К. Яворов“). Под грижовното му крило са „проходили“ много млади сценаристи и режисьори (Киран Коларов, Румяна Петкова, Невелина Попова, Правда Кирова и други). А дълбоките му познания по история на християнството и смисъла на религиозна принадлежност се увенчаха пълноценно в сценария му за прекрасния документален филм „Служение“ (1996, реж. Костадин Бонев).
Тези филми остават в аналите на българското кино. Но винаги ще ни липсва неговото предано и мъдро приятелство.
Бог да го прости!