Галерия „Арте”, 4 юни – 4 юли 2019 г.
За Стоимен Марков се заговори в професионалните среди по повод участието му в най-голямата и представителна изложба на абстрактно изкуство „Неразказаната абстракция“ през месец май 2014 г. в залите на СБХ. Неговите голямоформатни живописни композиции и двете скулптури от метал стояха в изложбата живо, неочаквано, интригуващо в изключителното обкръжение от имена, като Магда Абазова, Григор Бояджиев, Георги Божилов, Георги Янакиев, Иван Кирков. Всички говореха за Стоимен Марков като за откритие. Малкото хора, които го познаваха, разказваха странната му история – за първото му образование като музикант (виолончело), за следването му в Художествената академия, за професионалната реализация в различни музикални формации – включително Бургаския симфоничен оркестър, за единичните му появявания на симпозиума по скулптура в Бургас или за изложбата в столичната галерия „Максим“. Разказваха за живота му в уединение и вътрешна решеност да прави изкуство. Година преди това Емил Попов говореше с присъщото си въодушевление за един странен човек, който обикалял в природата около село Бистрица и река Янчовска и където види голям камък, го превръщал в скулптура. Ей така, заради себе си, заради изкуството и за „публиката“ от горски пилета, пълзящи животинки и някой случайно преминаващ. С представите ни за днешния ден на изкуството като мотивации, реализация, публичност, е трудно да се повярва, че все още могат да се намерят такива хора. Малко по-късно, когато с Петер Цанев тръгнахме да събираме изложбата „Неразказаната абстракция“, отново чрез Емил Попов се озовахме в читалището на град Брезник, за да видим огромната колекция живопис и скулптура, дарена от автора на града. Макар и с предварителна нагласа за среща със странен и непознат художник, се оказахме неподготвени за това, което ни очакваше там. Могъщата енергия на десетки картини и пластики изпълваха цялото пространство. Мощни обеми, експанзивен цвят и контраст, широк и категоричен експресивен жест, завършен синтез на пластическата лексика, личен свят, пропит с виталната сила на природата и озарен от вътрешната духовна мощ на създателя си. Бяхме стъписани, дълбоко респектирани, дори объркани от срещата с истински, автентичен и завършен автор. Днес тази изложба – нови скулптури от керамика на Стоимен Марков, остойностява усилията и прозренията на автора. Доказва резултата на честен и системен труд, на десетки произведения, родени в тишина, вътрешна решеност и концентрация.
Тук трябва да споменем добросъвестната подкрепа на Емил Попов за намирането на материал и изпичането на скулптурите. Тези изключителни пластики са създадени с цел единствено вътре в себе си и като резултат на творческо сублимиране, на духовно качване във високите измерения на изкуството. Създаденото от Стоимен Марков е феномен на вътрешната озареност, на цел и смисъл извън прагматиката на успеха. В неговото огромно по своя емоционален и духовен заряд творчество виталността на природното, органичното се пресичат и вплитат с високия, опияняващ патос на модерното изкуство. Във вътрешните измерения на това изкуство могъщият природен тътен, тъмните води на езически мистицизъм оплождат с първична енергия високия интелектуално-артистичен дух. Тези, които са виждали Стоимен Марков – дребната, леко приведена фигура, тихото говорене, изпълненото с достойнство смирено поведение, което напомня за Кирил Петров, трудно биха допуснали, че в това крехко тяло се активира огромна психична и духовна сила. В житейската и творческа съдба на този човек има нещо дълбоко респектиращо, нещо, което ни превзема със своята отдаденост, стоицизъм, човешки и творчески морал. Днес творчеството на Стоимен Марков ни връща загубеното достойнство и човешка, артистична свобода. Дарява ни с живот в истината…
Благодарим ти, Майсторе!
