Концерт на струнен квартет „Големинов” (Людмил Ненчев, Емил Бошев, Огнян Константинов, Христо Танев). В програмата: Квартет № 4 „Микроквартет” (Големинов), Струнен квартет № 3 – световна премиера (Тъпков), Квартет (Атанас Атанасов), Струнен квартет № 11 (Шостакович). Софийски музикални седмици, 21 юни 2019 г.
Концерт на струнен квартет „Добри Христов” (Красимир Щерев, Евгения Паскова, Румяна Петрова, Ваня Николчева). В програмата: Тебе поем (Добри Христов), Струнен квартет (Владигеров), Две български песни (Румяна Петрова). СМС, 22 юни 2019 г.
В някакъв смисъл, съвременният български фестивален катехизис издигна камерното изкуство в своеобразен култ. Причината е само една – финанси. По-точно – недостатъчни финанси. Не че прокламирам вечност на бедността, но парадоксът е, че нейното гнетящо присъствие извежда на преден план най-елитния музикален жанр, а на реално заинтересования слушател предоставя възможността да се вглъби, да потъне в сложната камерна мисъл, да се вслуша в няколкото инструмента, които водят комплициран, но изискан, внимателен, извисен разговор. Няма заредена с ефекти оркестрова маса, има тембри-личности, които се приплъзват един към друг, отдръпват се, нагнетяват и разреждат взаимното напрежение, подреждат музикалното време, играят, търсейки личните и общи премеждия във формата.
Двете квартетни вечери, които ми осигури фестивалът, бяха пример със своите програми. Квартет „Големинов” бе поканил своята публика с предложението да преживеят заедно творби, създадени в българския и руски ХХ-ХХI век. Започнаха с „Микроквартет” на Големинов – в половинвековното си битие тази композиция постоянно примамва квартетистите. Инспирирана е от квартет „Димов”, всяка негова част „рисува” музикант от състава с хегемонна роля на неговия инструмент. Бяхме свидетели на посветен, мъдър прочит, протекъл в сериозна звукова уравновесеност, един баланс на изказа при преминаването през отделните сегменти на движението, лекота и естественост в редуването на структурните прагове, постигнал характерната големиновска афористичност на изказа.
Третият струнен квартет на Димитър Тъпков за мен бе емоционален център на вечерта. Творбата бе непозната до този момент, всъщност, присъствахме на световната й премиера. Квартетът е едночастен и трае само 5 минути – Тъпков продължи и умножи гъстотата, концентрацията и оттам дълбочината на звукотембровото взаимопроникване след Големинов, който му e учител. Мисълта за някакъв тип веберновска хегемония на концентриран изказ и напрегната интензивност не ме напускаше, мисля, че и съставът я чувстваше в тази посока. Пределна мотивна краткост, майсторски преплетена в полифония на тембрите, създала нагнетено пространство на тъмна оголена лирика, угаснала в тишината. Изключителна музика, еманация на уникален личен почерк, в който всеки тон е субстанция.
До тези две творби струнният квартет на Атанас Атанасов прозвуча в някаква степен като пътеводител из музикалната литература. Не бе подминат Големинов, чуваше се гласът на Стравински, а някъде фактурата подсказваше похвати в струнния вертикал, които напомняха и за стила Шостакович. Не ме напусна усещането за създание на музикант, който не може да се отърве от клопките на музикалната си памет, на избрани сегменти от музикалната култура; и когато е осенен от някаква лична мисъл, тя потъва в позната звукова среда, не може да се лиши от нея. Единайсетият струнен квартет на Шостакович бе финалната за вечерта композиция, майсторски интерпретирана от квартет „Големинов”. В момента те имат нов примариус, което не се отрази на ансамбловото качество. Людмил Ненчев е влязъл в конвенцията на състава, приел е неговия звуков кодекс и в творбата на руския класик бе истинско удоволствие да се следи разказа на четиримата, сдържан, със събран драматизъм, с дисциплина на изказа, без пресилени емоционални движения, с лекота и гъвкавост в смяната на характера на всяка от седемте части на композицията.
Следващата вечер ме срещна с изкуството на варненския квартет „Добри Христов” Отидох тъкмо защото познавам и уважавам стила им на мислене и свирене – слушала съм ги във Варна. Представиха българска програма – с два аранжимента и една оригинална композиция. „Тебе поем” на патрона им звучи особено през звука на струнните – вибрациите се умножават и дори да не се познава химновият характер на творбата, няма как да не се отнесе към този жанр, особено в отдаденото изпълнение на квартета. Това са музиканти, които преподават, свирят в други състави, а квартетът е техният духовен лукс, може би тяхната форма на бягство от специфичната несрета на българското музикално всекидневие. Централната пиеса в концерта бе извънредно проблематичният квартет на Панчо Владигеров – много трудна пиеса, изградена с присъщата владигеровска звукова щедрост, която изисква и пълнокръвие на звукоизвличането, но също така и вкус в разположението на фразите и внимание в общия звуков обем. През много перипетии на формата минава квартетът, изискващ рефлекс, гъвкавост и темброва отзивчивост от артистите – както в изваяните пасажи и звукова плътност между високите и ниските инструменти, така и в полифоничните сегменти от структурата. В известен смисъл, в по-голямата си част квартетът звучи и като концерт за цигулка и струнни и примариусът на квартета Красимир Щерев с лекота и замах проведе тази линия в творбата, без да се наруши равновесието в общата ансамблова звучност, чийто обем се доближаваше до симфоничния с изключение на втората част, в която надделя съкровената интимност във внушението. Завършиха със сполучените варианти за струнен квартет на популярните народни песни „Полегнала е Тудора” и „Седнало е Джоре Дос”, дело на Румяна Петрова.
