Безмилостни към себе си

Б
13 Международен фестивал за съвременен театър и танц „Черната кутия” 2019

„Черната кутия” е бутиков фестивал – артдиректорката Слава Младенова (България-Канада) селекционира камерни спектакли с неголям брой участници, локациите за представяне са винаги в центъра на Пловдив. Това, което отличава фестивала от други негови събратя, е публиката, в основен процент млада. Тя е любопитна да се запознава и забавлява с мостри от световната продукция на съвременен театър и танц. Световна, защото винаги има, освен европейски трупи и артисти от Израел, и някой прилетял примерно от САЩ или Корея. В 13-ото издание акцентът бе върху съвременния танц, куклено-театралното изкуство и интегрирания театър – три на две на две. Другото бе среща с Деян Донков и с Мила Искренова, показ на филм, премиера на книга за Христо Мутафчиев.

Ударно, вихрено, категорично откриване с танцови спектакли на компании от Австрия и Италия. Страните са показател за базата на трупите, иначе те са с пъстър мултинационален състав. И „Маршрути” на Експериментална академия по танци в Залцбург, и „4 Джон” на ESKLAN артистична фактория/фабрика от Италия се изпълняват от 6-членни формации, които се отнасят безмилостно към себе си. Тоест, пълна всеотдайност и безпощадност в това, което ни показват – с изключителна техника и динамика пред нас се творят композиции, които залагат на колективната игра, но винаги има една по-отделяща се изпълнителка – при австрийската компания това е една малка китайка, а при гостите от Италия – една испанка. Постоянно противопоставяне на гравитацията, динамични съзвездия – до пълно изтощение.

Вторият спектакъл във фестивалния афиш „4 Джон” беше по-разбираем за публиката, въпреки че е инспириран от личността и творчеството на Джон Кейдж, чиито разсъждения и музика звучаха в залата. Спектакълът онагледява неговите принципи и открития в изследване на звука, тишината и колаборациите им. По-разбираем, защото имаше наченки на общуване с публиката, имаше стряскащи команди на невидим режисьор. Спектакълът на трите актриси от Белгия – „Хенри” или „Анри”, се очакваше с голям интерес от публиката, но, за зла участ, малка част от нея стигна до Камерната зала на Драматичния театър – беше вечерта и нощта на потопа в Пловдив. Много смях предизвика погребалната фантазия в едно действие без думи. Около урната на починалия се бяха изправили три дами в черно – съпруга, бивша съпруга и любовница. Великолепни изпълнителки, две от които са и авторки на концепцията и реализацията. От 2009 г. тази театрална компания създава визуален театър, търси универсален език, използва клоунадата и буфонадата като основни инструменти.

Пловдивският принос в афиша на 13-ата „черна кутия” е „Принцът на морето и принцът на земята” на кукления театър, създаден върху текста на японска приказка в сътрудничество с японски колеги и с японска финансова помощ. Идеята произлиза от режисьорката Елена Панайотова при сътрудничеството и взаимопомощта на директора на театъра Виктор Бойчев и на Общинска фондация „Пловдив 2019”. Един красив спектакъл за любовта, доверието, дадената дума и смисъла на живота, вдъхновен от традиционния японски куклен театър „Бунраку”; използват се и маски на театър „Но”, ескизи и образи на театър „Кабуки” и един още по-древен стил на кукловодене – „Бунянингьо“. „Горшек” на Горшешкия народен академичен театър от Чехия е с двама актьори и две отлично изработени маски, едната изразяваща страхливост, другата – опасно самовластие. Започва с „Ей, ухнем” на чешки и в продължение на 45 минути ни кара да се смеем, ужасяваме, възхищаваме на майсторството на създателите му. Фарсова история за двама забравени някъде горе на платото Горшек получовеци, полунеандерталци. Паралелите с днешното са очевидни. Следващата вечер беше среща с две уникални Маши – Маша Немировска, която преди години гостуваше на феста със свой спектакъл, и Мария Гуревич – известна художничка-кукларка. Родени в бившия Съветски съюз, те вече 30 години свързват живот и творчество с Израел. В Пловдив показаха премиерно „Майсторите”. Режисьорката, завършила и музикално училище, свиреше на рояла, а Гуревич пред очите ни създаде от нежива материя – хартия, глина, връв, дунапрен – движещи се кукли. От нейните ръце полетя Икар. Час и нещо внимателно взиране в чудото, творено върху капака на рояла. Отлично партньорство.

През 2005 г. основаното М студио става първият официален движенчески театър в Трансилвания – по уникален начин участниците в спектакъла „Лифт/Елеватор” предават своите идеи за света, съчетавайки физическия театър със съвременния танц. Трима мъже в костюми (!) на ограниченото пространство от 9 кв.метра сътворяват такава движенческа вакханалия, каквато не сте си представяли. Пълно освобождаване на инстинктите в едно затворено пространство – комбинациите могат да бъдат до безкрайност. Типажите са едър мъжага, артистичен интелектуалец и невротичен икономист.

Фестивалът завърши, а публиката му вече мечтае за следващото издание.

За автора

Пенка Калинкова

Пенка Калинкова (1946) е журналистка и театровед. Родена е в Пловдив, завършила е руска и българска филология в СУ „Св Климент Охридски” и театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (днес НАТФИЗ). Работи в продължение на много години в Радио „Пловдив”, във вестниците „За и против” и „Марица”. Нейни статии са публикувани в редица издания като вестниците „24 часа Пловдив”, „Дума”, „Стандарт”, в списанията „Театър”, „Тракия”, „Везни” и други. Автор на книгите „Парчета театър, мигове живот” (2000 г.), „100+20 Драматичен театър Пловдив” (2001 г.), „Място за връщане” (2006 г.), „Съзаклятието „Пазарджишки театър” (2009 г.), „Оцеляващата. 60 години Пловдивска опера” (2013 г.), „Познатият непознат Пловдив” (2014 г.), на документални филми за големите български художници Димитър Киров и Кольо Витковски, за Пловдивския куклен театър, за Драматичен театър Пазарджик, „Античното наследство на Пловдив” (2004 г.), „Едно турне в пет действия” (2009 г.), „Истории от Тютюневия град” (2009 г.), „Палимпсестът Пловдив” (2009 г.), „Чучулигите” (2011 г.), трисерийният „Първият театър” (2011 г.), посветен на 130-годишнината на първия български професионален театър – Пловдивския. Прессекретар на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” (до 2012 г.). Носител на награди за театрална критика и журналистика, награда „Пловдив” (1993 г.), Почетен знак на Пловдив (2006 г.), званието „Следовник на народните будители” (2011 г.). Член на управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”.

Категории