13 Международен фестивал за съвременен театър и танц „Черната кутия” 2019
„Черната кутия” е бутиков фестивал – артдиректорката Слава Младенова (България-Канада) селекционира камерни спектакли с неголям брой участници, локациите за представяне са винаги в центъра на Пловдив. Това, което отличава фестивала от други негови събратя, е публиката, в основен процент млада. Тя е любопитна да се запознава и забавлява с мостри от световната продукция на съвременен театър и танц. Световна, защото винаги има, освен европейски трупи и артисти от Израел, и някой прилетял примерно от САЩ или Корея. В 13-ото издание акцентът бе върху съвременния танц, куклено-театралното изкуство и интегрирания театър – три на две на две. Другото бе среща с Деян Донков и с Мила Искренова, показ на филм, премиера на книга за Христо Мутафчиев.
Ударно, вихрено, категорично откриване с танцови спектакли на компании от Австрия и Италия. Страните са показател за базата на трупите, иначе те са с пъстър мултинационален състав. И „Маршрути” на Експериментална академия по танци в Залцбург, и „4 Джон” на ESKLAN артистична фактория/фабрика от Италия се изпълняват от 6-членни формации, които се отнасят безмилостно към себе си. Тоест, пълна всеотдайност и безпощадност в това, което ни показват – с изключителна техника и динамика пред нас се творят композиции, които залагат на колективната игра, но винаги има една по-отделяща се изпълнителка – при австрийската компания това е една малка китайка, а при гостите от Италия – една испанка. Постоянно противопоставяне на гравитацията, динамични съзвездия – до пълно изтощение.
Вторият спектакъл във фестивалния афиш „4 Джон” беше по-разбираем за публиката, въпреки че е инспириран от личността и творчеството на Джон Кейдж, чиито разсъждения и музика звучаха в залата. Спектакълът онагледява неговите принципи и открития в изследване на звука, тишината и колаборациите им. По-разбираем, защото имаше наченки на общуване с публиката, имаше стряскащи команди на невидим режисьор. Спектакълът на трите актриси от Белгия – „Хенри” или „Анри”, се очакваше с голям интерес от публиката, но, за зла участ, малка част от нея стигна до Камерната зала на Драматичния театър – беше вечерта и нощта на потопа в Пловдив. Много смях предизвика погребалната фантазия в едно действие без думи. Около урната на починалия се бяха изправили три дами в черно – съпруга, бивша съпруга и любовница. Великолепни изпълнителки, две от които са и авторки на концепцията и реализацията. От 2009 г. тази театрална компания създава визуален театър, търси универсален език, използва клоунадата и буфонадата като основни инструменти.
Пловдивският принос в афиша на 13-ата „черна кутия” е „Принцът на морето и принцът на земята” на кукления театър, създаден върху текста на японска приказка в сътрудничество с японски колеги и с японска финансова помощ. Идеята произлиза от режисьорката Елена Панайотова при сътрудничеството и взаимопомощта на директора на театъра Виктор Бойчев и на Общинска фондация „Пловдив 2019”. Един красив спектакъл за любовта, доверието, дадената дума и смисъла на живота, вдъхновен от традиционния японски куклен театър „Бунраку”; използват се и маски на театър „Но”, ескизи и образи на театър „Кабуки” и един още по-древен стил на кукловодене – „Бунянингьо“. „Горшек” на Горшешкия народен академичен театър от Чехия е с двама актьори и две отлично изработени маски, едната изразяваща страхливост, другата – опасно самовластие. Започва с „Ей, ухнем” на чешки и в продължение на 45 минути ни кара да се смеем, ужасяваме, възхищаваме на майсторството на създателите му. Фарсова история за двама забравени някъде горе на платото Горшек получовеци, полунеандерталци. Паралелите с днешното са очевидни. Следващата вечер беше среща с две уникални Маши – Маша Немировска, която преди години гостуваше на феста със свой спектакъл, и Мария Гуревич – известна художничка-кукларка. Родени в бившия Съветски съюз, те вече 30 години свързват живот и творчество с Израел. В Пловдив показаха премиерно „Майсторите”. Режисьорката, завършила и музикално училище, свиреше на рояла, а Гуревич пред очите ни създаде от нежива материя – хартия, глина, връв, дунапрен – движещи се кукли. От нейните ръце полетя Икар. Час и нещо внимателно взиране в чудото, творено върху капака на рояла. Отлично партньорство.
През 2005 г. основаното М студио става първият официален движенчески театър в Трансилвания – по уникален начин участниците в спектакъла „Лифт/Елеватор” предават своите идеи за света, съчетавайки физическия театър със съвременния танц. Трима мъже в костюми (!) на ограниченото пространство от 9 кв.метра сътворяват такава движенческа вакханалия, каквато не сте си представяли. Пълно освобождаване на инстинктите в едно затворено пространство – комбинациите могат да бъдат до безкрайност. Типажите са едър мъжага, артистичен интелектуалец и невротичен икономист.
Фестивалът завърши, а публиката му вече мечтае за следващото издание.