На 18 юни bTV съобщава за „скандал“ между майката на едно болно дете и НЗОК. Малката Мими все още в този ден е жива. Майката на онкоболното дете съобщи, че два месеца касата не е взела решение за плащане на противотуморните лекарства. Лекарят от университетската болница обяснява: „и тръгнахме по стария отъпкан път“. А той е – майката да получи фактура за 14 000 лева. Кога го отъпкахме тоя път по толкова грозен начин?
На 18 юни БНТ не знае нищо за Мими.
На 19 юни 10 минути от централната емисия на БНТ са посветени на живота на депутатите. Десет минути депутатите ни занимават с кьорфишека намаляване на ДДС върху лекарствата и хляба. Това е икономически и политически въпрос с ясен край, но трябваше да се изиграе демократичното му обсъждане. Накрая този епос завършва с темата за парите на партиите с едно фундаментално изречение: От ДПС предлагат спестените пари от субсидиите да се използват за създаване на фонд, от който да се отпускат пари за безплатни детски градини. Това не е синхрон от интервю, това е текст на журналистката Вера Александрова.
Първата й грешка е, че не изрече факта, че ДПС няма „спестени пари“. Защото това не е „спестяване”, а въртене на едни пари от държавния бюджет в партийни сметки и връщането им в държавния бюджет (а сега пък във фонд).
Втората е, че липсваше въпросът й към депутатите от ДПС какво е това „безплатни детски градини“. В момента една част от парите се дават от държавния бюджет и родителите плащат приблизително 60 лв. на месец (поне в София). Ако ДПС иска да плати с пари от държавния бюджет (които брои за свои, защото са минали през сметката им), то тогава журналистите трябва да пояснят, че така родителския дял ще бъде платен от всички нас, понеже парите са от бюджета. Ще стане като с учебниците до 4 клас, които всички определят като „безплатни“, защото не ги плащат родителите, а ги плаща държавата. В момента са безплатни електронните варианти на учебниците. Защо за пореден път ДПС се опитва да се рекламира с детските градини? Детските градини в по-голямата си част са финансирани от общинския бюджет. Защо тогава журналистката не ни обясни как една партия иска да прехвърли средства от държавния бюджет в общински институции? И то в онези, които са свързани със задължението на гражданите да имат „постоянна регистрация“, за да влязат децата им в детска градина.
Десет минути от централната емисия, които завършват с възхвала на ДПС, без да се поясни какво значи това.
Следва кратко съобщение за майка, онкоболно дете, някаква фактура за 14 000 лева и смъртта на детето. Не, не. Не беше така. Следва кратко съобщение – изчетено от говорителката – как Здравната каса е сезирала Агенцията за надзор по случая с починалото онкоболно дете, което се лекуваше в университетската болница. Ето това беше новината. В централната емисия новини нямаше нито един журналист, който да е използвал правото си да разбере какво точно се е случило.
Седеше там, в средата на луминисцентната пустош, млада жена, която имаше цялата технологична мощ да пита институциите защо? А тя беше избрала да се взира в аутокюто като човек, който не иска да срещне ничий погледа. Взела е решение да ни съобщи, че институциите си гледат работата и си се самопроверяват до откат. В тези дни БНТ беше имиджов бранител на Здравната каса, да не вземе някой да си помисли, че касата с действията си не е позволила на лекарите да лекуват. На третия ден – на 20.06 – стана ясно, че Мими е починала.
И ако на 20 юни депутатите пълнят 10 минути, в емисията от 21.06 са отделени 7 минути на въпроса защо „чиновниците не познават нормативната уредба“ и искат ненужни документи от гражданите. И чак тогава идва новината за фактурата, пратена до майката на болното дете. 7 минути гледаме как софиянец се оплаква, че нямал място да паркира до община „Оборище“, а парите за онкоболни деца отиват като втора новина. Защо майките на болните деца са принуждавани да правят дарителски сметки, от които да се плаща лечението, а касата да доплаща? Що за сделка ги караме да сключват? Журналистиката в БНТ за това не пита.
Животът на Мими беше политически въпрос. Но в БНТ видимо няма политически журналисти.
