Канадската поетеса Клодин Бертран е „Заслужила Дама на културата“ на Квебек, Канада, и благодарение на активното й участие в много фестивали (Камерун, Сенегал, Бенин, Чехия, Словакия, България, Румъния и др.) е наречена „посланик на канадската поезия“. През 1981 г. основава списанието „Аркада“ в Канада, чийто главен редактор е в продължение на 25 години. Тя е участвала като съставител и съавтор в повече от двадесет антологии и книги, между които „Възхвала и защита на френския език“ (2016) и антологията със 127 поети „Водата между пръстите ни“ (2018). От 2006 г. води ежеседмично радиопредаване за литература в Монреал. Многократно е отличавана за творчеството си с национални и международни награди: „Тристан Цара“, „Френски Ренесанс“, „Награда на американските писатели-франкофони“, „Вергилий“ и др. Бертран е публикувала повече от двадесет книги. Нейната българска преводачка Димана Иванова споделя, че стиховете на Бертран в „Отломки живот”, издание на Пловдивския университет, съдържат синтаксис, който трудно би могъл да се отрази на български. На въпроса ми защо е избрала да посвети живота си на поезията, Бертран е категорична: „Поезията ме избра!“. Тя определя поезията като път към сърцето и споделя, че творчеството й се дели на няколко периода чрез чувството, което я е водило. В първите текстове е търсела идентичността си: като сирак е използвала поезията, за да разбере корените си. Във втория период доминира любовното чувство. Третият период е свързан с нейните пътешествия – последната й книга се нарича „Африкански вълнения“, а неотдавна дори пише стихотворение за Пловдив. Според Бертран, френскоезичната поезия в Квебек се отличава от писаната във Франция по това, че френските поети са по-рационални, докато канадските са склонни да визуализират. Тя смята, че след 2000 г. преживяваме разцвет на поезията. Определя съвременния поет като вестител на случващото се около нас и смята, че абстракцията в поезията вече не е това, което е била. „Поетът вече не е затворен в собствения си кръг“.
Поезията ме избра
П