Скопски пейзаж в мъглата

С

Злото бе формализирано на 12 юни 2018 г. Не че не го предвиждахме седмици, дори месеци по-рано. Сега бе оповестено с тържествени прокламации, изявления и декларации за един проблем, при решаването на който (уж) сме “получили“, а „не сме дали“.

Но това, което “получихме“, са съвършено общоприети неща, установени и прилагани в международната дипломатическа практика по всички краища на света от археолози с безспорен авторитет и качества. “Получихме“, разбира се, и обилна доза обещания, неясни “срокове за изпълнение“ в бъдеще и реки от “поздравления“ от всички реални инженери на “споразумението“.

Това, което “дадохме“ (съставно наименование, несъществуващ “македонски език“ и несъществуващ “македонски етнос“ посредством една произволно определена националност), легитимира в бъдеще иредентизма на нашите съседи с гръцки „печат“.

С други думи, „(съз)дадохме“ една парна машина за иредентизъм (съставно име) и много силно “гориво“ за нея („език“ и „етническа принадлежност“), която да бъде задвижвана от своите вдъхновители.

Освен това, “дадохме“ без бой онова, което бе основната цел на всичките ни международни “приятели“, а именно “карт бланш“ и премахване на всички възражения относно влизането в Европейския съюз и Атлантическия алианс.

Във вътрешен план се представя като огромен успех фактът, че съставното име на държавата на скопяни ще се прилага за всеобща употреба (erga omnes). Човек се пита най-вече защо очевидни неща се представят като “огромен успех“, когато всичко друго би било в тотален разрез с общата логика. И не само това: въпросното erga omnes (за всеобща употреба) всъщност отпада в момента, в който (предполага се) бъде прието, тъй като в самото Скопие (има се предвид държавата – бел. прев.) ще се ползва само втората дума от съставното наименование, тоест, “Македония“ и “македонци“!

Това не е всичко. Пълното прилагане на erga omnes (където е приложимо) ще “зависи“ от постепенното напредване на преговорите за присъединяване, без дори елементарно прогнозиране какво би се случило, ако такъв напредък не се случи!

Всъщност, името “Република Северна Македония“ превръща една провинция на бивша Югославия в страна при положение, че Гърция притежава най-голямата част от “географска“ Македония (и абсолютните 100% от гръцката, тоест, Антична Македония), България – друга нейна част и Албания – една малка част от нея. Защо да е “успех“, когато една страна, притежаваща само малка част от “географска“ Македония, монополизира името (дори и в съставна форма) при положение, че няма абсолютно никаква историческа, етническа и културна връзка с него? Това нормално ли е? Има ли някакви допирни точки с разумното и реалността, за да се счита за успех?

Гърция “припознава“ като “македонци“ исторически несъществуващ (в буквалния смисъл) етнос, в чийто разнороден състав влизат славяни, албанци, цигани и прочее. Също така признава “македонски език“, който никога не е съществувал и не съществува и днес! Един българо-славянски диалект, появил се в региона десет века след епохата на Александър Велики, сега е признат „едно към едно“ от не познаващи историята личности като “македонски език“ – в ущърб на истината и в разрез с историята и реалността!

Здравият разум казва, че гражданите на “Северна Македония“ ще се наричат северномакедонци (не само Македонци) и че езикът на най-голямата етническа група (лично аз смятам, че това са албанците), тоест, на славяните, ще е “славомакедонски“, но в никакъв случай само “македонски“!

Иначе, “изричното разграничаване на гръцките македонци, на древната гръцка култура, езика и региона, в който живеят“, и “приемането“ на всичко това от Скопие въобще не означава, че ще бъде спрян иредентизмът с неговата “парна машина“ и “горивото“, с което сме я снабдили!

Възторгът от “промяната на конституцията“ и “отпадането на иредентистките разпоредби“ също са в реда на нещата, тъй като е невъзможно една страна да промени официално името си, без да промени името си в конституцията, както е невъзможно и да се влее в европейското семейство и НАТО с иредентистки тези в официалната си конституция!

Всички страни, които са признали в рамките на двустранни споразумения държавата на Скопие с нейното конституционно име, изрично упоменават, че това положение е временно и ще се промени автоматично, след като бъде постигнато окончателно споразумение с Гърция относно наименованието на страната. Същото важи и за всички международни организации, които използват временното име “бивша югославска република Македония“. Е, къде е “успехът“ тогава?

Извод: “ликуваме“, защото връчихме на съседите си – скопяни, албанци и цигани – всичко: несъществуващи (исторически и културно) име, език и етнос – чрез признаването на една несъществуваща национална принадлежност. Отворихме пътя за присъединяването им към Европейския съюз и Атлантическия алианс, за което те буквално примират. Анкетни проучвания в съседката ни показват, че повече от 60% от анкетираните заявяват подкрепата си за решаване на спора за името с цел да се ускори присъединяването на страната към ЕС и НАТО. Това значи, че голям процент от населението на съседната държава не би имал нищо против име, не включващо думата “Македония“ – а точно това искаше Гърция!

Решаването на спора за името от Президента на скопяните “по телефона“ очевидно бе резултат от непреодолим натиск. Нашите мощни “приятели“ и “съюзници“ поискаха решение тук и сега – естествено, без да се съобразяват с „формални“ понятия, като “история“, “култура“, “хилядолетна културна традиция“, “историческа реалност“ и други подобни.

Нещастието на Гърция се корени в това, че докато траеше непреодолимият натиск, “политическата ни система“ не оказа очакваната, нужна и силна съпротива.

Нашите политически управници слязоха до нивото да приемат провеждането на референдум в Скопие, като по този начин бъдат одобрени всички “кражби“, но забраниха на гръцките граждани (тоест, на жертвите на тези кражби) да изразят своето мнение чрез референдум!

Това, всъщност, са причините, поради които нашата политическа власт получи буря от международни “ръкопляскания“, потупвания по гърба и номинации за “Нобелова награда“ за своя “реализъм“!

Дали не прибързват всички? Скопският пейзаж все още тъне в абсолютна мъгла. Той има да извърви дълъг път – труден, непредсказуем и проблематичен. Всичко, проектирано върху хартия и приложено до момента, може да се срине като кула от карти заради нещо, което даже не подозираме.

Разбира се, ние изпълнихме своя “дълг“: предадохме и раздадохме всичко. Да видим сега какво, кога и дали ще получим!

Xanthitimes, 18 юни 2018 г.

Заглавието е препратка към филма на Тео Ангелопулос „Τοπίο στην ομίχλη“ – „Пейзаж в мъглата“ – бел. прев.

(Опасните илюзии, че Скопие ще спазва обещанията си в бъдеще в замяна на неща, „осребрявани“ веднага, рискуват да напишат още една черна страница в дългата история на елинизма – от статия на същия автор в „Македонски въпрос: Нула Час“, 17 май 2018 г.)

За автора

Леонидас Кумакис

Леонидас Кумакис е юрист и писател, член на International Hellenic Association (IHA)

Категории