Парадокс до парадокс. Македонски, драги читателю, раздробен на хиляда парчета, както е раздробена в рояци мухи и други гадинки ламята, която я убива Хубавият светец на коня. Онтологически, идентичностен, исторически, морален, етически, естетически, философски, географски, антропологически и какъв ли не още парадокс. Но коя всъщност е ламята, основният македонски парадокс сега, от който се множат кажи-речи всички други? Правилен въпрос. Е, това е шашавият, идиотски, идентичностен парадокс, че се преименуваме на Северна Македония и северномакедонци, а при това си удържаме идентичността, първо онтологическата, а после и историческата, което си е пример на антологическа глупост.
А аз твърдя, драги читателю, че македонците (те ме интересуват във връзка с този проблем), които мислят така, имат не само морален, но в случая – и ментален дефект. Да, ако не са способни, като председателят на МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата – бел. ред.) и някои други „интелектуалци” на една проста логическа операция по тази тема, това, което за разлика от тях знаят нашите селяни със здрав идентичностен инстинкт и нагон за съществуване в своя автентичен онтологически и исторически код. Защото име, на което му се поставя добавка, е деструкция на неговата предходно автентична изворна идентичност…
Иначе защо биха го променяли нашите южни геноцидни съседи и колонизаторска Европа, чиято цел с разните предишни геноцидни подходи към нас е била изтриването на един народ от културно-цивилизационната свяст изобщо на човечеството. Обаче онова, което е най-ужасно в целия този гробарски план, е, че и нашето правителство със Заев и една част отродени Македонци сега участват, конкретно провеждат на дело този план извън всички норми и с най-голяма акрибичност. Ето, такъв е, драги читателю, основният македонски парадокс…
Да. Все пак, за щастие, този народ има здрава идентичностна тъкан, която сега се отделя от гюбрището на предателите и фарисеите, и не е глупав. Има разлика между немощен, потиснат и глупав, въпреки че сега при нас, като исторически миг, глупавите, подкупените и аморалните, а не моралните и умните, са мощни. И това е македонски парадокс. Референдум? Този сега на 30 септември е един от най-големите идиотизми на това правителство. Има аргументи за това мое твърдение. Силни. Тук е преди всичко идиотски композираното три в едно (а съществува в него и четвърти, подло скрит компонент) запитване: „Дали сте за влизане в ЕС и НАТО чрез приемане на спогодбата с Гърция?”. Анализ. Първо, ЕС и НАТО са отделни неща, макар че по моралния си дефект са едно. За тях трябват два референдума!
Геноцидният пък договор с геноцидната за нас Гърция е въпрос за трети референдум. Е, сега за скрития, за подло скрития жокер в този референдумен хазарт на Заев и неговата погребална коалиционна процесия, която води към гробищата, на погребение, завинаги („Боже, прости им, защото не знаят какво правят”) милениумската македонска идентичност. Скритото в това триделно, а всъщност четириделно (но подло с четвъртото) запитване е Името. То, за да не се усетят власите, трябва да бъде ликвидирано с гордото и същевременно глупаво референдумно запитване от нашето/ненашето правителство. Безкрайна перфидност, макар и безкрайно прозрачна, с която здравият македонски народ, който иска вечно да стои във времето със своето от Господ дадено и заслужено автентично Име, се прави на дебилен, глупав, кретенски. А всъщност се прави от тези, които са такива. И това е също така македонски парадокс. Мухите и гадинките от убитата ламя се множат.
Толкова. Току чета серия истерични текстове на тема Русия. Един от тях във връзка с австрийския вестник „Куриер”, според който Великата Матушка демек дала някакви пари на ДПМНЕ и някои други (Македонски манифест е далеч от тези събития), за да минират идиотския референдум, който и така с нищо, както каза геният Заев, не е обвързващ. Тия ще си свършат работата с геноцида институционално, защото за това им е дадена зелена светлина и от Брюксел, и от Вашингтон. И от ООН, чийто председател Гутиериш, който сякаш е внук на фашисткия португалец Салазар, първи поздрави геноцидния договор с Гърция, унищожавайки така онзи славен параграф от законника на неговата организация за правото на всеки народ да стои в своето име и идентичност. Добре. Страх от русите да не са дали някоя пара на някой антиамериканоид. Ами какво става пък с огромните пари на Сорос и USAID, изтресени в Македония за онези типове, които подготвяха акрибично този геноцид на македонския народ? А? Това е наред, а руското – не. А? Неправителствените Соросови типове при нас и насън се мокрят от страх в постелята, само да им донесе на възглавницата техният ангел името Русия. Съжалявам ги. Техният макартизъм е страшно жалък. Добре, аз съм русофил. Откровено съобщавам: Путин ми е симпатичен, но моето русофилство са темели върху руската поезия, от която съм превел над 30000 стиха на техните най-блестящи имена на поети: Пушкин, Лермонтов, Тютчев, Блок, Цветаева, Ахматова, Пастернак, Манделщам, Бродски… Друга работа е, че аз много пъти съм писал за руското негативно отношение към Македония, въпреки че тя е задължила Матушка Русия за вечни времена, преди всичко с нейното християнизиране и описменяване.
Така. Още един от многото глупави македонски парадокси: Заев му се извини на Борисов за това, че нарекъл Илинденското въстание македонско, а то да било, както го дефинира крайно истеричната Екатерина Захариева (която в това отношение носи мозъка на Божидар Димитров) географски македонски, но исторически българско. Българска франкенщайнска представа, за която рядко ще се намери адекватен пример в света. Обаче и сега, по отношение на това, под въпрос е Заев. Той нека му се извинява от свое лично име на Борисов, нека си лиже нечистотиите лично той със си своя език, а не да употребява за тях невинния и чист език на народа. (Македонски, а не северномакедонски.)
Да. Парадокс до парадокс. Кой от кой по-горчив. И накрая, драги читателю, да не забравя и тази т.нар. охридска група (Льо Роа, Карл Билд, Робъртсън, Солана…), дошла повторно при нас като оформено групово тяло на смъртта от страна на Сатаната, да присъства на тържествената церемония, заедно със Заев и правителството, на погребението на Македония и на македонците. На погребението на македонската онтологическа и историческа идентичност. Завинаги. Те са, да употребя едно Юнгово понятие, сянката на несъзнателното, което не умее да се изкачи в съзнанието и надсъзнанието, сянката на субтилно, софистицирано повампирения Трети райх. Възобновеният европейски фашистки вариант. Не прекалявам. Защото нима не е всеки вид геноцид фашизъм, какъвто е и този сега над Македонците – идентичностен, по-страшен от физическия. А тази охридска група на европейските сатрапи именно го подготвяше и сега го поздравява – македонския идентичностен геноцид, драги читателю. Нали? Вижда се и от самолет. Но Исус казваше: „Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе”. А такива като тях не само очи и уши, но и сърце, и душа нямат. Па и ум, тъй като мислят, размислят и чувстват единствено с червата и с това, което е малко по-долу от тях.
А Европа. Тя не поумня даже и след двете големи катастрофи, Първата и Втората световна война, която сама си ги подготви садистично не само за свое, а и за страдание на света. Не знам дали съм пророк или не, но сигурен съм, че за това, което прави на Македония и Македонците, също така ще плати с нова голяма катастрофа, от която, както след Втората война, пак ще излезем преродени. Ние сме витални не само за смърт, но и за нови раждания. Винаги. Толкова…
П.П. Забравих, драги читателю, Ако правителството с премиера има право, което не му е дал народът, на един мръсен референдум, имаме право и ние. Аз и Ти. Бойкотираме! Не позволяваме да ни правят на малоумни.
„Нова Македония”, 05.09.2018
Адаптация на книжовната българска норма Георги Георгиев
