XIX национална среща на младите балетни изпълнители
Сякаш беше вчера, когато през 1982 година в Добрич изгряващата звезда на Националния ни балет Ясен Вълчанов грабна голямата награда „Анастас Петров” на Първата национална среща на младите балетни изпълнители. Много вода изтече и много неща се промениха през тези тридесет и седем години, но едно остана неизменно. В поколенията таланти, съизмерващи грация и виртуозност, вливащи силите и младостта си в любимото изкуство, се оглежда безсмъртното дело на Анастас Петров – първосъздателя на българския балетен театър. На 120-годишнината от неговото рождение (1.09.1899 г) бе посветена тазгодишната национална среща. По този повод, за първи път в историята на конкурса, Софийска опера и балет предостави сцената си на бъдещите ни надежди. Така символично Националният ни балет – творението на родения в Добрич Анастас Петров – оказа почит на безсмъртното му дело. Председател на журито, оценяващо младите дарования, бе Ясен Вълчанов – днес репетитор и педагог, предаващ тайните в изкуството на настоящите ни звезди. Сред членовете на журито бяха Сара Нора Кръстева – художествен ръководител на балета на Софийската опера, Силвия Томова – прима балерина, педагог, директор на балета на Старозагорската опера, Любомир Кацаров – дългогодишен премиер-солист на Варненската опера и педагог в НУИ „Добри Христов” и Веса Тонова – една от най-големите прими на Националния ни балет, понастоящем главен репетитор в Държавна опера – Бургас. Организацията на срещата е дело на фондация „Международен балетен конкурс – Варна”, чийто председател е Димитър Димитров. Конкурсът е под патронажа на кмета на община Добрич Йордан Йорданов и е осъществен с подкрепата на Министерството на културата.
XIX национална среща на младите балетни изпълнители се проведе в два тура в рамките на два дни (17 и 18 юни). В първия тур изпълнителите се представиха с по две класически вариации или едно па де дьо, а във втория – с една класическа вариация и една съвременна хореография. От заявените двайсет и девет, явилите се състезатели бяха двайсет и пет и това е обичайната численост за последните две десетилетия.
От създаването си досега всяка една среща има три основни функции – стимулиране на бъдещите артисти, равносметка за работата на педагозите и училищата в страната и селекция за Варна. Една от тенденциите, които се наблюдава от много време, е почти символичното присъствие на състезатели от групата на старшата възраст. Тази година представителите на тази група бяха трима, като само един от тях е българин – Даниел Тичков. Реа Галамбош е унгарка, а Франческо Конджусти е италианец. Двамата от този сезон са артисти в Софийска национална опера и балет. Като компенсация за ограниченото количество, и тримата представители от старша възраст бяха много качествени изпълнители. Даниел Тичков е израснал видимо като артист в последните няколко години. Младият солист на Бургаската опера демонстрира елегантен маниер, завършеност на танца и техническа убедителност в па де дьо от балета „Дон Кихот” и завладяващ драматизъм в модерната хореография („Серенадата на шута” – хореография Хикмет Мехмедов, музика Равел). Изключително нежна, подобна на изваяна порцеланова фигура, бе Реа Галамбош. Макар и не еднакво устойчива във всичките си изпълнения, младата унгарка определено е балерина с аура, способна да въздейства. Франческо Конджусти грабна не само златото, но и сърцата на публиката. Завършен артист, универсален във владеенето и на класическия, и на модерния репертоар, отличаващ се с великолепна координация, по южняшки сърдечен и темпераментен, двадесет и три годишният възпитаник на Националната танцова академия в Рим ще е сред безспорните украшения в състава на първия ни балетен театър… Ако се задържи.
Докато участниците от групата на старша възраст представяха себе си, то при състезателите от младша възраст се виждаше отчетливо както педагогическата работа, така и тенденциите като цяло в балетното ни обучение. Доскоро възпитаниците на Националното училище за танцово изкуство решително превъзхождаха тези от извънстоличните центрове, но в настоящото издание на Националната среща на младите балетни изпълнители превъзходството на столицата бе силно разколебано. Млади педагози, работещи сърцато и всеотдайно, отличен контакт между преподавател и ученик, доверие и усещане за общи цели – това се виждаше при работата на представителите от Варна и Бургас. Наградените представители на балетните класове в морските ни градове се отличаваха със забележителна танцувалност, свобода и лекота на движенията. Музикалност, завършеност, овладяност на движенията, впечатляващи за тринайсетгодишно момиче пируетна техника и контрол над тялото притежаваше Теодора Гълъбова (педагог Нина Иванова). Иванина Иванова (педагог Диляна Бахматова – Игнатова) представи учудващо зряло и осмислено изпълнение на Одилия от III действие на „Лебедово езеро”. Полина Иванова заедно с Даниел Тичков (педагог Недко Георгиев) бяха единственият дует в деветнайсетото издание на срещата. Току-що напусналата ученическата скамейка балерина изпълни сложното и пълно с технически предизвикателства па де дьо от балета „Дон Кихот” на един дъх със смайваща лекота. Зад сценичната увереност и свобода в интерпретацията на младите дарования от Варна и Бургас си пролича работата не само на добре професионално обучени, но и на мислещи, търсещи и творящи педагози. Освен танцувалността, видимо високата мотивация и двигателни способности, преобладаващото количество от децата, представящи извънстоличните центрове, се отличаваха и с изваяни балетни фигури, което е знак не само за добър подбор, но и за правилна работа.
Учениците, представящи Националното училище за танцово изкуство, демонстрираха както достойнствата, така и недостатъците в подготовката на столичната ковачница на кадри. Наред със стремеж към академичност и правилност, се забелязваше скованост и неувереност, дължащи се както на неизразителните корпуси, така и на недостатъчната устойчивост на краката. Когато танцът отсъства, техническите несъвършенства изпъкват по-силно, и обратното. Основателите на Държавното балетно училище, ученици и продължители на делото на Анастас Петров, никога не са забравяли, че балетът е танц – класически, академичен, следващ строги правила, но танц. Това и сегашните педагози не трябва да го забравят.
От цялата група на младша възраст, от всички участващи училища имаше само един представител на мъжкия пол, който не премина на втори тур. Отсъствието на момчета във време, когато мъжкият танц е достигнал космически върхове, е проблем… и то много сериозен.
Явлението на XIX среща на млади балетни изпълнители се казва Емона Георгиева, която е ученичка в Националното училище за танцово изкуство, но не от специалност „Класически танц”, а от „Модерен танц”. Постъпила преди три години в класа на Галина Сребрева, Емона проявява силен интерес към класическия балет. Среща доверие и подадена ръка от страна на педагога си, на което тя отговаря с пословично трудолюбие и пълна всеотдайност. Резултатът е налице. В танца на Емона класически и модерен танц си взаимодействат хармонично. Силни крака, устойчива техника, отлична координация, свободно дихание на ръцете, гъвкав и изразителен корпус, не само красиви и въздействащи, но и осмислени движения – все качества, които дават надежди за в бъдеще. Само за няколко години прохождащото в балета момиче постига резултати, които други не могат да стигнат за целия период на обучение в специалност „Класически танц”. Историята на Емона е поредният пример, че талантът е не само физически дадености, но и постоянство, смелост и способност да променяш стереотипите.
Не само Емона Георгиева, всички участници в националния ни конкурс са примери, за които трябва и заслужава да се говори и пише. В атмосферата на вулгарен материализъм и консуматорска истерия, тези деца са намерили смисъл в самоусъвършенстването, в служенето на изкуството, в отстояване на красотата, в търсене на щастието в пространствата на духа. Всички те са различни и много красиви, защото са одухотворени.
Възхищение и респект будеше четиринайсетгодишната Дея Цонева (педагог Фани Чернева), чието участие съвпадна с датите за изпитите след седми клас. Сутрин тя се явяваше на тежкия четиричасов изпит, а вечер бе под светлината на прожекторите пред строгия поглед на взискателното жури. Макар и не получила награда, Деа притежава отлични данни плюс характер, издръжливост и способност за мобилизация, които са сериозна заявка за върхове в изкуството.
Невена Халваджиева (педагог Яна Маринова) също бе сред достойно представилите се възпитаници на Националното училище за танцово изкуство. Освен чистота на изпълнението и чувство за стил в класическите вариации, в модерната хореография тя демонстрира проникновен артистизъм, точно премерена емоционалност, способност да изгражда танцов образ и да въздейства на публиката.
XIX Национална среща представи немалко запомнящи се, майсторски и различни като тематика и похвати съвременни хореографии. Настоящото издание бе истинска среща на поколенията български хореографи. Голяма естетическа наслада бе срещата с изкуството на Хикмет Мехмедов. Двете миниатюри („Лакме” по музика на Делиб и „Серенадата на шута” по музика на Равел) представиха различни страни от богатата хореографска палитра на изтъкнатия ни творец. Сякаш оживяла фреска на източен майстор бе Лакме в изпълнението на Полина Иванова, пресъздаваща с лекота и тънка чувствителност изящната плетеница на хореографското въображение. Полюсно противоположна бе интерпретацията на Равел в изпълнение на Даниел Тичков. Истинска драма на разпада бе пресъздадена на сцената в рамките на няколко минути. Задълбочен музикален прочит, умение да разказва в движения, оригинален хореографски език и не на последно място – умение да извлича максимума от потенциала на артистите – това са все качества, благодарение на които Хикмет Махмедов е сред класиците в съвременната българска хореография.
Антония Докева бе сред звездите на Балет „Арабеск” в близкото минало. След приключването на изпълнителската си дейност се прояви като талантлив хореограф, успешно търсещ синтез между фолклор и модернизъм. В последните години името й изчезна от танцовия афиш, а появата й на настоящото издание на конкурса бе повече от убедителна. Капричио по музика на Франсиско Тарега е творба, въздействаща, запомняща се и представяща качествата на изпълнителя (Невена Халваджиева) по най-добър начин. Танцовият монолог, вплитащ в модерната пластика елементи на фламенко и танго, рисува тъжната женска съдба с проникновена емоционалност и тънък усет. Великолепен подбор на хореограф от страна на педагога Яна Маринова, чиято миниатюра не само представя по най-добър начин ученичката й, но и развива артистичните й способности. Дано наградата на Антония Докева даде тласък за нов творчески възход на тази определено талантлива жена.
Почти няма конкурс в последните години, на който младата ни хореографка и педагожка Галина Сребрева да не вземе награда, но„Птицата” по музика на Шопен безспорно ще се нареди сред шедьоврите в творчеството й. Пълно сливане на движения и мелодия, танц, превърнал се в зрима поезия, в материализация на вътрешния копнеж по съвършенство, плач на обречената красота. А спиращото дъха изпълнение на Емона Георгиева създаде пред стихналата публика онова усещане, което се определя като магия.
Настоящият национален конкурс се отличи с точна и прецизна работа на журито, което с добронамереност и отговорност за новото поколение определи напълно справедливи награди – плод на професионална и обективна преценка. Така тази среща излъчи новите надежди на българския балет, а те на свой ред ще продължат безсмъртното дело на Анастас Петров.
Мария Русанова
*
Награди
Старша възраст
Първа награда:
– Франческо Конджусти (Софийска национална опера и балет)
Трета награда:
– Реа Галамбош (Софийска национална опера и балет)
– Даниел Тичков (Държавна опера – Бургас)
Младша възраст
Отличие I степен:
– Емона Георгиева (Национално училище за танцово изкуство)
– Теодора Гълъбова (Национално училище по изкуствата „Добри Христов” – Варна)
Отличие II степен:
– Иванина Иванова (Национално училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров” – Бургас)
Отличие III степен:
– Полина Иванова (Национално училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров” – Бургас)
Поощрение за съвременна хореография: Галина Сребрева и Антония Докева
Поощрение за резултатна педагогическа работа:
– Нина Иванова (НУИ „Д. Христов” – Варна)
– Диляна Бахматова – Игнатова (НУМСИ „Панчо Владигеров” – Бургас)
