(Рефлексия с характер на репортаж)
Гала концерт 90 години Николай Гяуров. С участието на Долора Заджик (мецосопран), Даниела Мадзукато (сопран), Макс Рене Козоти (тенор), Калуди Калудов (тенор) Орлин Анастасов (бас), Светозар Рангелов (бас), Петър Бучков (бас), Бисер Георгиев (баритон), Димитър Станчев (бас), Радостина Николаева (сопран), Цветелина Василева (сопран), Костадин Андреев (тенор), Давиде Риу (тенор) и др. Модератор Андреа Мерли. Хор и оркестър на Софийската опера, диригент Елио Бонкомпани. Зала на Софийската опера – 20 септември 2019 г.
Темата за вечността на неговото изкуство доминираше в тържественото откриване на сезона на Софийската опера и балет. Концертът бе многосъставен и продължителен. На видеостена бяха излъчени кадри, които припомниха знакови роли на Гяуров, откъси от пресконференции с големия артист го върнаха на хората, изпълнили залата на операта. Върнаха го и чрез програмата на концерта, в която бяха включени екстракти от репертоара му – „Борис Годунов” и „Хованщина” на Мусоргски, „Дон Кихот” (Масне), „Дон Карлос” (Верди).
Тонът на любовната носталгия бе зададен още преди началото на концерта с откриването на бюст на Николай Гяуров, дело на скулптора Искрен Арабаджиев, подарък на Софийската опера от семейство Воденичарови, които са били близки с Гяуров и Френи, както и с дъщерята на певеца – Елена.
Спирам се на изключително разнообразната, разнопосочна и словесно натоварена първа част на концерта, която продължи два часа и половина. Сполучлив монтаж бе направен в първия музикален блок от концерта с музика от „Борис Годунов” – с началото на коронацията, изпълнено от хора и оркестъра на операта и тенора Даниел Острецов, и видео с първия монолог на Борис с мощното и същевременно силно нюансирано изпълнение на Гяуров. „Смелост се изисква да пееш след Гяуров”, каза на публиката по-късно Орлин Анастасов, като поздрави Светозар Рангелов за това, че се е наел в този концерт да пее Борис, а във втората част и Филип. Рангелов направи „Смъртта на Борис” – отдаден, театрално екзалтиран с известен мелодраматичен оттенък. Първата поява на Долора Заджик на софийска сцена ще се запомни с арията на Марфа от „Хованщина” – за съжаление, тя изпя само нея, но се вписа съвсем органично в стила и класата на Гяуров, чийто видеозапис на арията на Княз Ховански накара публиката съвсем да притихне. Независимо от компромисното качество на записа, силата на превъплъщението бе изключително въздействаща. Гяуров използва възможностите на текста със средствата на една съвършена артикулация, в която се вплитат неговите лични цезури, светлосенките в много красивия негов глас, нюансирането на музикалния текст и, разбира се, невероятният му усет за театър. На сцената той е уникален и с вкуса, и със стиловата дисциплина на своя артистизъм. Специфичната пластика за всеки негов персонаж е част от личната му аргументация в скулптирането, както той се изразяваше, на образа. Всичко е във веригата от детайли, без излишък, без преиграване.
„Приятели за приятеля” бе следващият блок в концерта, който Пламен Карталов бе поверил за модериране на италианския музикален критик и журналист Андреа Мерли – рискова идея по отношение на времето и формата, доколкото всяка дума на Мерли трябваше да се превежда. А той бе усърден и словоохотлив модератор с много спомени и познания. Разказа на българската публика голяма част от биографията на Гяуров, случки, според него любопитни от собствената му практика, представяше и певците, които следваха в програмата. Запознахме се със сопрана Даниела Мадзукато чрез културното й изпълнение на арията на Сузана от Сватбата на Фигаро” (Моцарт), а съпругът й, тенорът Макс Рене Козоти, кой знае защо изпя валса на лагуната от „Една нощ във Венеция” (Й. Щраус). Оказа се, че те също са пели с Гяуров в Рим – повод да бъдат поканени. Анна Томова-Синтова, записана на видео, и Ренато Брузон в писмо също емоционално маркираха значението на Гяуров за оперното изкуство, а Калуди Калудов изпълни забележително арията на Каварадоси, като припомни за най-добрите си години. Припомни на публиката и свои срещи с великия бас. След което на сцената излезе Орлин Анастасов, когото отдавна не бяхме слушали. Неговата изповед за това какво означава за него да пее репертоара, който е пял Гяуров, бе искрена и подготви публиката към прочувственото му изпълнение на смъртта на Дон Кихот заедно с Бисер Георгиев и Цвета Сарамбелиева, гъвкаво партниран от италианския диригент Елио Бонкомпани, свързан дълготрайно с операта.
Райна Кабаиванска бе в залата, която я аплодира. След изпълнението на своя ученик, корееца Давиде (Йонгхюн) Риу (Алваро от „Силата на съдбата”), Кабаиванска също говори за Гяуров, след което директорът на операта Пламен Карталов обяви за почетни членове на Софийска опера Кабаиванска, Заджик, Калудов и Анастасов. Така тържественият гала концерт в памет на Гяуров събра в едно и почит към певеца, и показване на певци, ориентирани в бъдещето на оперното изкуство, и признание за големи фигури в него. В общата еуфория, обединила сцена и публика, констатацията ми, че центърът се поизмести, а формата се разтегли без никакво вглеждане във времевите й параметри, очевидно изглежда претенциозна. Важното е, че вечерта припомни една изключителна фигура без аналог в съвременната световна оперна практика.
