„Биографиите ни“ е мотото на третото издание на Седмицата на скандинавско кино – разнообразна селекция от филми и събития. Фестивалът е наследник на дългогодишния „Северно сияние“ и се стреми да покаже именно светлата страна на скандинавското кино и култура. Реализира се с изключителната подкрепа на дипломатическите представителства – Посолство на Кралство Дания, Посолство на Финландия, Посолство на Кралство Швеция, Посолство на Кралство Норвегия за Румъния, България и Молдова, Генерално почетно консулство на Кралство Норвегия и Почетно консулство на Република Литва в България, и със съдействието на Дома на киното в София (22-30 септември). А от тази година – и с първо издание в Пловдив – в Лъки Дом на киното (20-29 септември).
Формално географски Скандинавия обхваща Дания, Швеция и Норвегия. По-голямата категория северни страни включват Исландия и Финландия. Прибалтийските държави също често се включват в тази по-широка категория. Скандинавското общество демонстрира висока степен на толерантност и взаимно уважение. Извежда напред отстояването на личното пространство и личния избор. Залага на свободата да бъдеш, съответно поставя и границите, които трябва да спазваш, за да уважиш свободата на другите. Ключова е идеята за равенство и общностно доверие. В този смисъл и киното е смело, директно и някак винаги се прокрадва въпросът – в какво общество искаме да живеем?
У нас северното кино има репутация на трудно гледаемо и по-скоро насочено към ценители – тази селекция ще опровергае това твърдение. Биография (от гръцки βίος – живот и γράφω – пиша) е записаната повече или по-малко детайлно история на живота на определена личност. Така тазгодишната подборка филми хвърля светлина върху израстването на няколко големи автори; режисьорски проекти, основани на лични и болезнени истории, и още заглавия, които проследяват как средата ни се отразява, какво се случва в процеса на израстване от възрастен към дете. Пет от филмите (общо 13) са на жени режисьори.
Началото на фестивала вече бе отбелязано на 22 септември с прожекция на филма „Приказка за Астрид“ (по действителната история на шведската писателка Астрид Линдгрен) – малко познатата история около появата на най-непокорното и луничаво момиче в литературата – Пипи Дългото чорапче. Проектът с оригиналното заглавие „Младата Астрид“ започва, когато режисьорката Перниле Фишер Кристенсен прочита статия в шведски вестник за израстването на Астрид Линдгрен (1907-2002) и раждането на първото й дете в Копенхаген, Дания. Филмът проследява Астрид и нейните братя и сестри, които се смятат за щастливи, че са отраснали в семейната ферма на своите родители във Вимерби, Швеция. Въпреки че ежедневието им е в духа на строги религиозни ценности, майка им Хана и бащата Самуел винаги успяват да осигурят на семейството сигурност и усещане за свобода. Родителите на Астрид й позволяват да посещава средно училище, по това време достъпно само за богатите деца на буржоазията. Нищо не успява да попречи на 18-годишната Астрид и идва моментът, когато собственикът на местния вестник й предлага да помага в редакцията. Не само че Райнхолд Бломберг я учи да чете и да пише текстове, но и се влюбва в нея… Когато забременява, Астрид взема важно решение – тя отказва да се омъжи за него и вместо това решава да се грижи сама за себе си и сина си Ласе.
Филмът представя една силна, независима млада жена, която нарушава социалните норми и има куража да се изправи пред трудностите. В ролята на Астрид е великолепната Алба Аугуст – дъщеря на датския режисьор Биле Аугуст и шведската актриса Пернила Аугуст, а гледането ни оставя с превърналото се в клише именно заради болезнената си точност послание: Единственото, от което има нужда едно дете, е любов.
Огледален е сценарият във филма „Какво ще кажат хората“ – едно от двете норвежки заглавия в програмата с прожекция на 26 септември от 19:00 в Дома на киното. Режисьорката Ирам Хак е с пакистански произход, а историята е повлияна от лично преживяното от нея отвличане в Пакистан. Филмът е норвежкото предложение за чуждоезичен филм на наградите Оскар през 2019. Шестнайсетгодишната Ниша живее двойствен живот. У дома със своето семейство тя е порядъчна пакистанска дъщеря, но навън с приятелите си е нормална тийнейджърка в съвременна Норвегия. Когато баща й я заварва в легло с мъж, тези два свята влизат в брутален сблъсък. Така, за да поучат дъщеря си, родителите решават да я отвлекат и да я изпратят в Пакистан при роднини, където тя трябва да се приспособи към порядките на местното общество. Искам най-доброто за теб, казва бащата във филма.
В програмата присъстват и две български копродукции – сред тях е последният успех на режисьора Тонислав Христов „Тайният живот на Вера“, селектиран в Сънданс и Берлин. На границата между документалното и игралното кино филмът разказва за младата Вера, травмирана от алкохолизирания си баща и грижовна към умствено изостаналия си брат. Спасението за нея е в т. нар. LARP-инг (от англ. Live Action Role Playing), където тя се представя като „В“, влиза в измислените светове на Хари Потър и се бие с изкуствени оръжия. ЛАРП игрите за главната героиня Вера са възможна терапия след домашното насилие, което е преживяла. Според мен, българските зрители трябва да го гледат заради няколко проблема, които се разискват във филма. Единият от тях е проблемът за алкохолизма, тъй като голяма част от живота на Вера е белязан от нейния алкохолизиран баща и как тя се справя с тези проблеми, споделя операторът Александър Станишев. Съсценарист на филма е Любомир Цветков, композитор – Петър Дундаков, а сред продуцентите – Андреа Станоева. Предстоящата прожекция на филма е на 29 септември от 20:00 в кино „Култура” в присъствие на екипа.
Подобна е историята в шведския филм „Градинската алея“ на Олоф Спаак с прожекция в петък, 27 септември, от 20:45 в Дома на киното. Като деца Ерик и Елин живеят за кратко заедно като семейство с наркозависимите си родители. Години по-късно те се срещат отново, за да открият колко силен отпечатък е оставило това време върху тях. Минало и настояще се преплитат, за да разкажат история за пристрастяване и непреодолима зависимост, но и за любов и приемане. Краят е неочакван.
„Шоуто трябва да продължи, но на каква цена?“ – това е въпросът, който задава датската режисьорка Бригите Стармос. Българското заглавие на филма е „Ако ме напуснеш, ще те убия“ – вълнуващата любовна история на една балерина от Кралския балет на Дания. В ролите са Густав Скарсгард и Даника Курчич със специалното участие на все още танцуващата балерина Астрид Елбо.
За втора година специален гост в програмата на фестивала е Литва, а в посветената на прибалтийската държава вечер гледахме първата българо-литовско-полска копродукция – филма „Чудо“. Парадоксалната трагикомедия на режисьорката Егле Вертелите, заснета от оператора Емил Христов, имаше своята световна премиера на 42-рия международен кинофестивал в Торонто в престижната програма “Discovery”. „Геополи“ е българският копродуцент на филма в лицето на Павлина Желева: Става дума за посткомунистическа реалност и отново жена е в центъра, но историята е разказана със сарказъм. Тя е партийна функционерка и директорка на свинеферма. След промените героинята продължава да е грижовна, но всичко се разпада през парадоксални ситуации. И, осъзнавайки, че губи властта си над селото и неговите обитатели, подсъзнателно отива към друга идеология – тази на църквата. Тя става толкова вярваща, че в любовната си история с чужденец започва да се възприема като Дева Мария. Това е сардонично гъбаркане с фанатизма. Две трети от филма е сниман в Литва, всички интериори – в България.
Най-ведрият в селекцията е датският „Историята накратко“ на Май ел-Туки. В осем части разказва за Елън и приятелите й – всичките в 30-те – и техните повече или по-малко самоналожени ограничения в любовта. Абсолютният фаворит на публиката по време на изданието през 2017 г. с участието на Трине Дирхолм и Даника Курчич ще има специална прожекция на 28 септември от 22:00 в Дома на киното. Преди две години същата тази зала не успя да побере всички желаещи да го гледат, затова организаторите предлагат втори шанс да му се насладим.
Официалното откриване на „Седмица на скандинавското кино“ в присъствието на дипломатически представители и гости бе на 24 септември със специална финландска вечер (от 1 юли Финландия пое функциите на ротационен председател на Съвета на ЕС). Филмът е „Айло: Одисея из Лапландия“ на Гийом Майдачевски (Франция/Финландия) – прекрасно приключение за цялото семейство по следите на един малък див елен, неговото порастване и събуждането му към дивия свят. Заснет в удивителната и непокътната арктическа Лапландия, филмът предлага поглед, невиждан досега.
Съвместно с издателство „Колибри“ и фестивала Master of Art на 28 септември от 16:30 гледаме документалния „Да сънуваш Мураками“ на датския режисьор Нитеш Анджаан, разказващ за преводачката му на датски език Мете Холм. Филмът е и своеобразна подготовка и преход към предстоящата премиера на корейския „Изпепеляване“ („Burning”) в рамките на фестивала CineLibri по мотиви от разказа „Горящият хамбар“ на Харуки Мураками.
В оставащите дни от фестивала предстои още една норвежка вечер с филма „Изборът на краля“ (28 септември, 18:00), който бе норвежкото предложение за Оскар за чуждоезичен филм през 2017 година и е най-касовият филм в родината си за предишната година. Режисьор е Ерик Попе (познат на българската публика с филма „Хиляда пъти лека нощ“), който дълги години работи като фотограф (включително и за „Ройтерс“), но след инцидент в Колумбия се отказва от работата си на фотожурналист и започва да учи кино. Всичките ми действия бяха провокирани от необходимостта да привлека вниманието върху ужаса от войната. Исках създадените от мен кадри да те хванат за гърлото, докато закусваш в някоя съботна утрин, споделя режисьорът. Трябва да бъдеш честен, защото единствено тогава публиката ще може да се свърже с темата и героите на филма. Моята роля като творец е да създам текст с отворени въпроси и да скрия факта, че имам отговорите. Въпросите предизвикват публиката да дискутира върху филма и да търси нови и различни гледни точки. Киното трябва да променя света, в който живеем… а понякога може би да предлага и терапевтичен ефект.
Следите от войната са в ядрото и на филма „Толкин“ – първият англоезичен филм на финския режисьор Доме Карукоски (миналогодишното издание на фестивала показа предишния му “Том от Финландия“) – амбициозен и по американски привлекателен проект за огромната фигура на писателя Дж. Р. Р. Толкин. За посветените е ясно, че времето на фронта по време на Първата световна война оказва силно въздействие върху живота на автора и вдъхновява основните теми на всички негови книги, а именно борбата между добро и зло. В навечерието на войната Толкин е един от членовете на литературното общество TCBS заедно с трима от най-близките си приятели. Той служи като офицер в кошмарната битка при Сома през 1916 г., където двама от приятелите му са убити. Скоро след това Толкин заболява от окопна треска и е изпратен обратно в Англия. Филмът, разбира се, не пропуска да разкаже и красивата любовна история, белязала живота на писателя. Прожекцията е на 29 септември от 16:15 в Дома на киното, а за тези, които ще го пропуснат, има още една възможност по време на CineLibri на 20 октомври отново на същото място.
Закриването на Седмицата на скандинавското кино ще бъде на 29 септември от 20:45 с датска вечер с исландския филм „Зимни братя“, носител на Награда за най-добра мъжка роля за Елиот Кросет Хове от фестивала в Локарно ’17. Младият режисьор на филма Хлинур Палмасон е само на 34 г. Вторият му пълнометражен филм „Един бял, бял ден“ е сред селектираните в рамките на 50-ата Седмица на критиката в Кан тази година.
Седмицата дава старт на есенните кинофестивали. Предстоят Sofia Biting Docs (от 27 септември), CineLibri (от 5 октомври), тематични филмови панорами на Япония и Корея и силна Киномания.
