Как можем да очакваме, че младите хора ще пораснат и ще се превърнат в щастливи, процъфтяващи членове на свободното ни общество, ако прекарват толкова голяма част от детството си в изпълнение на наложени им ученически задължения? Става дума за ключово напрежение между принудата, на която се крепи огромна част от образователната система в САЩ, и ценностите – свободен дух и отговорност, от които, в крайна сметка, черпим свободата си. Голяма част от принудителните форми на обучение, задължителни за учителите, са предписани от началото на XIX век. Тогава да ходиш на училище било задължително и който не спазвал закона, търпял на гърба си цялата му строгост.
И тогава, и сега детето е принуждавано да учи. Принудата в образователния процес не присъства само в институцията училище. Има и много родители, предпочели домашното образование и отхвърлили институционализацията, които също продължават и в домашни условия да възпроизвеждат училищната среда, следвайки нейните авторитарни тактики и притъпявайки свободната воля на детето. Както веднъж обяви Джон Тейлър Гато, някогашен носител на титлата „учител на годината на щата Ню Йорк“: „Отнемете ли свободната воля в образованието, вие го превръщате в даскало.” Един от начините да се освободи напрежението между принудата и свободата в процеса на обучение, е да се даде възможност на децата на самоопределение.
Не е необходимо децата да бъдат принуждавани да учат, за да се образоват. В ранна детска възраст всяко дете е изпълнено с мощен, еволюционен стремеж да изследва, открива и събира отделни парчета от света около него. „Този невероятен стремеж и способност за учене далеч не изчезват, когато децата навършат пет или шест години“, казва професорът по психология от Бостънския университет д-р Питър Грей.
По думите му: „Ние ги потискаме с принуждаващата система на училищно образование“. В „Добре образовани деца извън традиционната класна стая“ (Chicago Review Press, 2019) разглеждам философията на израстването без училище или така нареченото „самонасочващо се“ образование, което протича без принуда. В основата си израстването извън училището е свързано с откъсване от образованието в училище и с преход от принуда към зачитане свободната воля в процеса на учене. В този текст описвам теоретичните постановки, върху които почива израстването извън училище, като започвам от историческите му корени и стигам до съвременните практики, като правя допускането, че бъдещето на ученето ще бъде в по-малка степен „даскало” и в по-голяма степен – израстване извън училище.
Какви са философските основания на израстването извън училище?
Питър Грей, който пише предговора към „Добре образовани деца извън традиционната класна стая“, проследява произхода на самонасоченото образование от момента на неговото възникване до XXI век, когато започва да придобива характеристиките на дейност, сходна с тази на ловците събирачи. В книгата си „Свободни да учим“ той твърди, че ние, хората, сме програмирани по такъв начин, че да се образоваме, когато сме в общност с другите. Въпреки че нашите биологични наклонности към самонасочено образование да са отдавна установени, отричането на принудата и самоопределението като философия на образованието могат да бъдат проследени след епохата на Просвещението и по-специално след съчиненията на Джон Лок. През 1693 г. Лок публикува някои свои „Разсъждения за образованието“, в които предупреждава за недостатъците при обучението с принуда. Според Лок: „Едно дете ще научи три пъти повече неща, когато това съответства на неговите желания, отколкото в процес на удвоено време и болка, които то трябва да вложи в процес на обучение, изцяло несъвпадащ с неговите желания и интереси.“
Лок пише, че не трябва да се изненадваме, когато нашите принуждаващи образователни тактики водят до това, че детето спира да харесва процеса на учене и започва да го избягва. Той пише: „И наистина би било смешно, ако очакваме детето по собствено желание да изостави играта си и да изпита удоволствие от възможността да учи при положение, че с принуда и бой го караме да се заеме с тази задача“.
Дръзката идея, че по време на обучение трябва да се запази свободната воля на детето, започва да печели поддръжници в началото на ХХ век, когато някои възпитатели създават нови, не авторитарни модели на обучение. През 1921 г. в Англия Алекзандър Съдърланд Нийл основава училището „Съмърхил“, което няма принудителен характер и в което се предлагат курсове, посещавани по желание. Освен това, в управлението на училището учениците имат централна роля, като предоставяната им свобода се балансира от поемането на лична отговорност и от принципа „свобода, а не удостоверение“, според формулировката на Нийл.
Когато през 1960 г. Нийл публикува книгата си „Училището „Съмърхил“: нов поглед към детството“, той разсъждава върху период от близо четири десетилетия, през които е управлявал училището. Само в първите няколко дни той успява да продаде два милиона екземпляра от книгата, която оказва сериозно влияние върху много автори и социални критици през 60-е и 70-е години. Един от тези хора е учителят Джон Холт, автор на бестселърите „Как децата се провалят“ и „Как децата учат“, публикувани съответно през 1964 г. и през 1967 г. По онова време Холт вярва, че конвенционалното училище може да се реформира в посока на по-малко принуди и повече стимули към учене. Но след като се среща с католическия свещеник Иван Илич, автор на „Общество извън училищната система на образование“ (1970 г.), и започва да води кореспонденция с него, Холт си дава сметка, че свободната воля в образованието може да бъде запазена само извън рамките на принуждаващото училище. Илич пише: „Училището ни подготвя за институционализацията на живота, като ни учи, че има необходимост да бъдем обучавани.“
Търсейки алтернативи на училището, Холт открива малък брой родители, които са престанали да водят децата си на училище и са привърженици на така нареченото „домашно образование“. Те ги обучават в домашни условия въпреки неясните, но често рестриктивни образователни закони, които ограничават подобни практики. Вдъхновен от тези действия на родителите, насочени към повече свобода в образованието, през 1977 г. Холт започва да разпространява първия информационен бюлетин, занимаващ се с проблемите на семействата, посветили се на „домашното образование“. Този бюлетин носи заглавието „Да пораснеш, без да ходиш на училище“. В него е въведен терминът unschooling, обяснен като „махане на децата от училище“ (превеждан в настоящия текст като „израстване извън училище“ – бел. ред.).
Холт е един от пионерите, допринесли за появата на модерното движение на домашно образование, като свързва родители и им осигурява подкрепа в нелеките съдебни битки, които в крайна сметка водят до това, че около средата на 90-е години домашното образование е признато във всички американски щати. Холт също така насърчава родителите да се противопоставят на желанието и в домашни условия да създадат реплика на училището, като им помага да следват формата на едно непринуждаващо образование – образование, за което днес смятаме, че в по-голяма степен отговаря на определението „да израснеш извън училище“.
Да „израснеш извън училище“ днес
Днес принципите на образование извън училище се прилагат по много начини от различни хора и организации. Някои семейства, посветили се на „домашното образование“, възприемат философията на „израстване извън училище“ в собствените си домове, като избягват авторитаризма и стриктното придържане към наложената учебна програма. Вместо това, улесняват детето си в процеса на научаване, като свързват интересите му към наличните ресурси. Изглежда този метод набира популярност сред близо два милиона деца, обучавани в рамките на така нареченото „домашно образование“. Според официални данни, броят на родителите, които твърдят, че са възприели „неформален подход“ в домашното образование, се е увеличил от 13% през 2012 г. на 20% през 2016 г.
По същия начин много предприемачи в сферата на образованието реагират на нарастващия интерес към идеалите на израстването извън училище и откриват самостоятелни учебни центрове и микроучилища, които дава възможност и на семействата, регистрирани като организации, осигуряващи домашно образование, да ги посещават почасово или целодневно. Тези организации допринасят за това т. нар. „самонасочващо се обучение“ да е по-достъпно за повече семейства, а „домашното образование“ да бъде използвано като напълно легален и гъвкав механизъм, който да измести контрола върху образованието от държавата обратно в ръцете на родителите. Известните като неконвенционални училища, работещи на пълен работен ден и следващи модела „Съдбъри“, също се разпространяват на територията на цялата страна, като обявяват за свой приоритет свободната воля и неналагането на принуда. Според предварителни данни децата, преминали подобни форми на обучение, като пораснат, стават прекрасни предприемачи, водещи пълноценен живот, посветен на интересите им, зародили се и развили се в най-ранните им детски години.
Въпреки че са много различни и специфични, семействата и организациите, интересуващи се от „израстване извън училище“, имат една обща черта – те дълбоко вярват, че децата не трябва да бъдат принуждавани да учат. Автономността и индивидуалността са от първостепенно значение. В тези домове, центрове и независими учебни организации интересите и талантите на всеки млад човек се оценяват и подкрепят, като с него се започва целенасочен и продължителен процес на обучение. Това не изключва определена за всички учебна програма, но децата винаги имат свободата да кажат „не, това няма да го уча”. Както Нийл пише: „Задачата на детето е да живее собствения си живот, а не живота, който неговите разтревожени родители смятат, че то трябва да има, още по-малко живота, който възпитателите му смятат, че трябва да води, вярвайки, че именно те знаят кое е най-добро за детето. Цялата тази намеса и насочване от страна на възрастните произвежда единствено поколение от роботи“.
Все пак, сред повечето семейства и организации, привърженици на „израстването без училище“, съществува общо разбиране, че свободата винаги трябва да е в равновесно положение с личната отговорност. Свободата не може да се превърне в диплома, в разрешително. Освен това тя в никакъв случай не трябва да влияе отрицателно върху нечия друга свобода. В повечето училища, следващи модела „Съдбъри“, например, учениците членуват в училищното настоятелство и имат едни и същи права като възрастните при определяне и налагане правилата в общността.
В много домове и учебни центрове, предлагащи „израстване извън училище“, очакванията към децата са, че те ще се държат уважително помежду си, ще почистват след себе си, ще са готови да съдействат на другите и ще демонстрират пред родителите и обучаващата ги общност какво са научили и направили. Родителите също носят отговорност, че децата им не са неграмотни. Свободата и отговорността могат да се тълкуват и възприемат по различен начин в зависимост от ценностите на семейството или от визията на обучаващата организация, но те са ключови компоненти в системата на „израстване извън училище“.
И все пак, най-важният въпрос е: как при подобна система се учи едно дете? За много от нас е трудно да си представим как младите хора ще се образоват, ако не бъдат принудени да го направят. В края на краищата, повечето от нас са преминали през тежки етапи на обучение със сериозни форми на принуди и си спомнят, че са чели Шекспир и са учили алгебра не защото са имали особен интерес към това, а просто защото е било задължително. В същото време, някак не успяваме да признаем пред себе си, че способностите ни да учим не са се развили в пълния си потенциал заради принудите в училище. Ние научихме какво означава да те обучават и като че ли спряхме дотам.
Любопитството и детският ни стремеж към откривателство бяха в някакъв момент попарени и много от нас свикнаха с фалшивото убеждение, че да учиш, това си е тежък, робски труд. Още по-тревожно е, че нашата собствена ценност започна да зависи от това как се представяме в училище. Проблем стана училището, а не толкова процесът на учене. Ако запазим или възстановим отново свободната воля на учещия, образованието отново ще се превърне в радостен акт на себеоткриване.
Ще си позволя да дам пример с 12-годишната ми дъщеря Моли. Тя не е единствен случай – има и много други деца, които, също като нея, никога не са били обучавани в стандартно училище, а следват интересите си и онова, което им е любопитно, като същевременно са подкрепяни от възрастните и ползват ресурсите за обучение на по-големи общности. Преди няколко години в нашия квартал отвори врати ново студио за бойни изкуства. На прозореца му течеше филм, на който се демонстрираха различни бойни техники. Моли прояви интерес, премина пробно обучение, а после започна да тренира по три дни в седмицата.
Година по-късно засилващият й се интерес към бойните изкуства прерасна в любопитство към корейския език, история и култура. Тя записа няколко онлайн курса по корейски език. Интересът й се задълбочаваше и в момента тя си е поставила за цел един ден да пътува из Южна Корея и свободно да си общува с местните. Успях да намеря човек, чийто роден език е корейският, и в момента няколко пъти седмично той обучава Моли в местната библиотека.
Тя следва стандартна учебна програма по корейски език, дават й се домашни като на всички деца в традиционните училища, но Моли е тази, която е в основата на обучителния процес. Не аз съм й казала: „учи корейски или учи някакъв чужд език”. Тя си избра да го направи, избра своя учител и преследва личната си цел. Освен това знае, че е свободна да се откаже.
Израстването извън училище и бъдещето на ученето
Хората са възприемчиви към научаване на нови неща, любопитни са и се справят с овладяването на нови знания, но до момента, в който не влязат в класната стая, и не им бъде наложено да следват строгата училищна програма. Тогава нещата се объркват. Когато свободната воля за учене изчезне, образованието се превръща в механичен, често пъти неприятен процес, и ние ставаме онова „поколение роботи“, за което Нийл предупреждава в книгата си. Най-тревожното е, че в момента наистина живеем с поколение роботи. И за да се разграничим от изкуствения интелект, ни е необходим образователен модел, който запазва основните човешки характеристики, като любопитство и изобретателност. Добрата новина е, че не е нужно да учим децата си да бъдат любопитни и креативни. Те вече са. Просто трябва да спрем да унищожаваме тези качества чрез принуждаващи форми на училищни практики.
Технологиите, които ни предлагат автоматизираните системи, тоест роботите, могат да се окажат тъкмо онова нещо, което да ни спаси те да не ни погълнат напълно. Никога досега свободната воля в образователния процес не е била подкрепяна и насърчавана в такава степен, в каквато е днес – сред големия брой платформи и социални мрежи в интернет. Достъпът до информация, до ръководства и ментори често пъти е буквално на една ръка разстояние, което ни дава възможност да задаваме въпроси, да търсим отговори, да разпространяваме идеи и да следваме ентусиазираните си желания по начини, немислими само допреди няколко десетилетия. Стремежът към знания се децентрализира и демократизира. И след като в зряла възраст все повече се свързваме със самообразователни движения и платформи, не можем да не си зададем въпроса: А защо нашите деца трябва да продължават да учат насила? Когато повече хора осъзнаят, че децата не трябва да учат по този начин, тогава ще настъпи истинска образователна реформа. Тогава свободата ще възтържествува и ще измести принудата в сферата на образованието.
Домашното образование и други алтернативни форми на учене прокарват пътя на онази форма на обучение, при която свободният избор ще доминира над принудата. Забелязвам, че броят на родителите, които са по-склонни да изберат така нареченото „домашно образование“ или частни центрове тип „израстване извън училище“, се увеличава. Стандартизацията и тестовете, ограниченията на учебните програми и бюрократичният контрол затрудняват самонасочващото се образоване в рамките на съществуващата система на обществено образование. Да вземем, например, гимназията „Мераки“ близо до Сакраменто, Калифорния, която през есента на 2017 г. отвори врати под ново име – „Сан Хуан“ – израстване извън училище“, и започна да пропагандира нови идеи за обучение без принуда.
В традиционното училище също има страст, но тя е насочена към следването на задължителните изисквания за овладяване на компетентности, покриване на тестове и защитаване на дипломи, които ограничават автономността на учениците в процеса на обучение. По същия начин бе ограничен и проект на гимназия близо до Бостън, Масачузетс, имащ за цел да предложи самонасочващо се образование. За период от седем години тя спечели безвъзмездно финансиране за развитие на иновативната си програма в размер на 10 милиона долара, но през март местният училищен комитет отказа да одобри започването на новия тип обучение през есента на 2019 година.
В действителност, по-голямата част от американските младежи посещават най-близкото им училище в квартала им и нямат много възможности да се откажат от принуждаващите форми на държавно образование. В същото време, съществуват механизми да изберем различна форма на образование, като това са по-специално така наречените „Спестовни сметки за образование” и стипендиантски програми, обвързани с кредити, които имат за цел да отговорят на интереса на по-голям брой родители, интересуващи се от „домашно образование“ и други иновации в сферата на образование. Така например, в Ню Хемпшир е възможно да се кандидатства по стипендиантска програма за „домашно образование“ и за посещаване на така наречените „самонасочващи се обучителни центрове“.
Въпреки че в момента са напълно основателни притесненията за увеличения брой регулации, свързани с програмите за избор на образование, особено по отношение на „домашното образование“, трябва да настояваме все повече родители да получават правото да обучават децата си без принуда в образователна среда, в която на първо място е поставен свободният избор и самонасочването. Все по-голям брой родители трябва да имат възможност да изберат повече свобода за децата си. В същото време е важно да се минимизират регулациите при свободно избираемите програми – това ще е важна стъпка, която ще гарантира, че свободните, а не принуждаващи модели на обучение, в крайна сметка, няма да подражават на традиционните училищни структури, които именно се стремят да избегнат.
Любопитството и въображението ще стават все по-важни в момент, в който преминаваме от една индустриална епоха в епоха на иновации. Благодарение на тях ние не само ще се разграничим от роботите, но и ще създадем изобретения, които ще подобрят съществуването ни и ще помогнат да се справим с глобалните предизвикателства.
Децата се раждат любопитни, с богато въображение. Те могат да запазят тези свои качества и в зряла възраст, стига да им бъде позволено да учат свободно. Не е необходимо да учат насила, по-скоро трябва да бъдат подпомагани от възрастните, които да насърчават интересите и талантите им, да ги свързват с наличните ресурси и възможности, да изграждат в тях чувството на отговорност и да гарантират реализацията им. Когато младите разполагат с подобна свобода, те, като всеки от нас, ще просперират и процъфтяват.
Като се учат свободно и без принуда, те ще задълбочат знанията си, ще увеличат творческия си потенциал и ще разгърнат индивидуалността си – накратко, ще постигнат идеалите на свободата. Според споменатия в началото Джон Тейлър Гато, премахнем ли свободната воля от образованието, ние създаваме даскало, но затвърдим ли я, даваме възможност на свободно израстване извън училище. Да отгледаш добре образовани граждани, но извън училищната система, е най-бързият път към свободно и процъфтяващо общество.
Кери Макдоналд
www.cato-unbound.org, 08.07.2019
Превод от английски Григор Григоров
