Томас Мор. Утопия. Превод Александър Милев. Следговор Емил Григоров. Корица Милена Вълнарова. София: Лист, 2019. Цена 17 лв.
В карето е отбелязано: трето издание. Проф. Александър Милев превежда „Утопия“ от латински – и нейното първо издание е през 1970 г. Следва още едно – през 1984 г., когато произведението на Томас Мор е съвместено с „Градът на слънцето“ на Кампанела. Съдбата се шегува: в годината на Оруеловата антиутопия, публикувана през 1949 г., у нас в обращение влизат две могъщи хуманистични утопии. И живеем в отломките на трета… Прочее, в предметната рубрика на каталога на Народната библиотека двете книги са заведени като „утопичен социализъм“. Кои са българските изследователи на Мор? Нешо Давидов, Светослав Малинов, Лидия Денкова… Към тях сега се присъединява Емил Григоров, който в изданието на „Лист“ пише: „Островът с „най-добрата форма на управление“ е фикция, чиято политическа стойност следва да се оценява едновременно в два аспекта; eдиният – критически, другият – нормативен. (…) Накратко, Утопия е това, което е, защото Англия не е това, което би трябвало и – вероятно – би могла да бъде“. Не знаех, че в лондонския дом на Томас Мор Еразъм Ротердамски завършва своята „Възхвала на глупостта“ – Григоров доказва, че ако в нея самодоволната Глупост води монолог, то „Утопия“-та на Мор е диалог на Разума. Да направим гигантски скок: през 1924 г. отвърналият се от литературата критик Йордан Маринополски (1874-1924) пише: „Драговолното възприемане на физическия труд от страна на интелигенцията би помогнало да се запълни оная пропаст, която зее в обществото между простите и образованите слоеве на народа. Физическият труд би сплотил в едно интелигенция и народ, би създал условия за взаимно разбиране и за сътрудничество. Ако физическата работа стане достояние и задължение на всички, тогава хубавите принципи за братство и за свобода ще добият плът и кръв, тогава нашите демократически идеи ще добият ново съдържание.“ Това екстравагантно предложение не е новаторска приумица на Маринополски. През 1516 г. в „Утопия“ Томас Мор предлага същото: „Всички мъже и жени имат едно общо занятие – земеделието, от което никой не е освободен. Още от детските години всички се обучават на него…“ Дълго време се чудех откъде се появява този мотив в „Прояснени небосклони“ на Маринополски… Още повече, че той не се позовава изобщо на Мор. До този август, когато във великотърновския Държавен архив, в партидата на Маринополски, открих, че неизвестно кога и неизвестно от какъв език той е превел на ръка цялата „Утопия“ на Томас Мор, написал е предговор, а и още една студия за английския философ и юрист. Надали някой ги е пипнал оттогава. Създавал е контекст за собствените си „неуместни“ идеи. Сестра му, Зоя Ставрева, доктор по философия, е дарила на архива този пръв български (?) превод на „Утопия“ в средата на 30-те. И слава Богу, защото есента на 1944 г., ужасена, тя изгаря всичко. Покрай дома й са минавали камионетките с осъдени от „Народния“ съд. На финала да кажа, че Томас Мор е бил обезглавен тъкмо заради битката си срещу абсолютната власт на краля.
