Двамата основни акционери в „Монд“ Ксавие Ниел и Матийо Пигас поеха ангажимент да започнат да обсъждат възможността да прехвърлят акциите си във фондация. Под каква форма – все още не е определено, но най-очевидно е да се направи сравнение с фондацията на „Гардиън“.
Моделът е едва ли не уникален – от 1936 г. британският ежедневник е притежаван от „Скот тръст“ – структура, чиято единствена цел е да осигури „постоянна финансова и редакторска независимост на „Гардиън“, като същевременно следи вестникът да продължава своята „либерална традиция“ (в английския смисъл на това понятие – лявата линия). Благодарение на това е невъзможно „Гардиън“ да бъде продаден или акциите му да се прехвърлят.
Моделът е труден за копиране, тъй като „Скот тръст“ стои начело на фонд, който към 31 март е оценен на 1.01 милиарда паунда (1.14 милиарда евро). С лихва от 3% годишно „можем да губим около 30 милиона паунда годишно“, казва Алън Ръсбриджър, главен редактор на всекидневника в периода между 1995 г. и 2015 година.
„Това е фантастична защита“
И „Гардиън“ нямат излишни скрупули. За периода 2017 г. – 2018 г. „Гардиън медия груп“ са загубили 29 милиона паунда (33 милиона евро). Факт, който някъде другаде би се приел за лоша новина, в Лондон бе отбелязан с достойнство – като успех при едно тригодишно възстановяване след огромната загуба в размер на 86 милиона паунда от периода 2014 г. – 2015 г. „Сега вече сме в устойчиво финансово състояние“, хвали се Катрин Винер, сегашният главен редактор на „Гардиън“, когато през май числата станаха публично достояние.
Мистър Ръсбриджър смята, че дори и да не бъде финансова златна мина,всеки тръст може да бъде полезен. „Това е фантастична защита [за вестника].“ Тъй като вече няма собственик в чистия смисъл на думата, не е възможно вестникът да бъде продаден. Той става защитен от всякакви финансови или политически амбиции на акционерите си. Бившият главен редактор на „Гардиън“ е убеден, че подобна структура променя вътрешната динамика на вестника: „Гардиън“ никога не е бил управляван с търговска цел, а съществува повече от двеста години“.
„Скот тръст“ е създаден през 1936 г. от Джон Скот, тогавашен собственик на вестника. Четири години преди това Джон Скот е погребал баща си, легендарния Чарлз Престуич Скот, който е главен редактор на „Гардиън“ в продължение на 57 години и негов собственик от 1907 г. Джон Скот е загубил и брат си, загинал при нелеп инцидент.
Ето защо, притеснен за бъдещето на вестника и страхувайки се от огромния данък върху наследството, който ще трябва да плати, Джон Скот прехвърля собствеността си върху вестника на тръст. Целта му е и да гарантира бъдещето на ежедневника, вече със седалище в Манчестър, и да се измъкне от данъчните власти.
Инвестиции
Първоначално тръстът далеч не е златна мина. Той просто притежава още един всекидневник – „Манчестър ивнинг нюз“, който е много печеливш и благодарение на печалбите си издържа медийната група. През 70-те години на миналия век „Гардиън“, тогава вече печелившо издание, започва да инвестира в други дейности: в издаване на регионални ежедневници и списания, в закупуване на миноритарни дялове в радио и телевизионни компании… През 1982 г. „Гардиън“ поема контрола над списанието „Ауто трейдър“, което предлага изключително изгодни продажби на коли. Когато „Гардиън“ започва да изпитва финансови затруднения покрай развитието на интернет, „Скот тръст“ решава постепенно да продаде активите си. Само „Ауто трейдър“ му носи печалба от над 600 милиона паунда (675 милиона евро). Ликвидацията на останалата част от активите е извършена през 2016 г. и така натрупаното богатство е в размер от един милиард паунда.
И, между другото, при тези продажби няма място за емоции. Някои от регионалните вестници са продадени, въпреки мрачните прогнози за бъдещето им. „При управлението на фонда трябва да сте безмилостни“, подчертава Ръсбриджър.
Фондът инвестира малка част от парите – около петдесет милиона евро – в стартъп компании, чиято дейност е свързана с бъдещото развитие на медиите с надеждата, че някоя от тях може да се окаже изключително печеливша.
С ключова роля в съдбата на „Гардиън“
Но ако и „Гардиън“ да не принадлежи на никого и собствеността му да не може да бъде прехвърляна, все пак „Скот тръст“ играе ключова роля в съдбата му. Тръстът не се намесва в редакционната му политика, но назначава главния редактор. Освен това, контролира бизнес стратегията му, което очевидно има косвено влияние върху решенията на главния редактор.
Доказателство за това е битката, водена през 2016 г. Тогава Ръсбриджър напуска вестника, който е световно признат еталон за качествена журналистика, но е в катастрофална икономическа ситуация, и поема председателския пост в „Скот тръст“. Неговият наследник в „Гардиън“ – Катрин Винер, и изпълнителният директор на вестника – Дейвид Пемсел, се опитват с всички сили да му попречат. „Новото ръководство категорично не искаше Ръсбриджър да им стои зад гърба“, обяснява бивш член на тръста. Ето защо Ръсбриджър е принуден да се откаже.
Между двата управителни съвета – на „Гардиън медия груп“ и на „Скот тръст“ – е постигнато крехко равновесие. Традиционно първият доминира над втория. Съставът на „Скот тръст“ е неделима част от „Гардиън“: освен неговият председател, негови членове автоматично стават главният редактор и изпълнителният директор на „Гардиън“, представител на журналистите, член на семейство Скот (който вече няма никакво право на собственост върху вестника) и седем независими външни авторитети.
„Много рядко съм виждал членове без изпълнителни функции да отхвърлят предложения“, свидетелства вече цитираният бивш член на тръста. Реалните решения често се взимат „нагоре по веригата“, в управителния съвет на групата „Гардиън“.
Ерик Албер
Монд, 28.09.2019
Превод от френски Иван Николов
