За кого дрънчи дайрето?

З

Руснаците, както обикновено, седяха, стояха, лежаха, работеха, пиеха, ядяха, прозяваха се, чешеха се, а той през цялото това време – от пролетта (изминавайки всеки ден по 20 км) – вървеше към Москва, към Кремъл: „за да разкара Путин”. Планираше да стигне към 2021 година – вече „като армия”. Към него наистина се присъединяваха хора и кучета (това са тези, които в предишния си живот са били лоши монаси – така казват в Забайкалието заради будизма и шаманизма). Спяха в палатки. Палеха огньове. И вървяха – като африканско племе от миналите векове. Нещо подобно Русия отдавна чакаше, просто не знаеше, че ще стане точно така.

По пътя поговори със стотици шофьори, със стотици хора, които се присъединяваха към него, а видеозаписът с негови проповеди събра повече от милион гледания.

Когато наближи Чита, записа видео с призив към местния народ да се събере, а той щял да държи реч, след която присъстващите щяла да ги „споходи свободата”. От вашия град, каза той, ще започне всичко, там ще бъдат произнесени магическите думи. И наистина, както писа ИА „Чита.Ру”, той събра протестна акция, която се оказа най-масовата за площад „Труд”, откакто си присвои статуса на „Хайд парк”.

И докато той говореше каква трябва да бъде руската държава и завършваше всяко свое заявление с едно и също твърдение – „Това е закон!”, в града Чита хората в хор повтаряха: „Това е закон!”. А завърши речта си така: „От днес Путин не ви нарежда какво да правите – живейте свободно!”.

Следваща спирка по пътя му бе Бурятия. Там стихийните протести продължиха няколко дни, макар че непосредствената му роля в тях бе спорна. В Бурятия обаче започнаха да му правят спънки: шаманите лоялисти („Тенгери”) го обвиниха в нарушаване на шаманските традиции, полицията задържа обоза – „Газела”[1] с вещите на пътниците, съдът прати за 13 дни в ареста шофьора заради неподчинение на полицията, след това бе задържан и още един привърженик…

Той стигна до Байкал, до границите на Далекоизточния и Сибирския окръг, до Иркутска област и тук, близо до село Видрино, рано сутринта на 19 септември го хванаха мъже с маски. Пратиха го в изолатора за временно задържане – Улан Уде. После – със самолет до Якутск. От МВР заявиха, че той се издирва за престъпление в Якутия. Същевременно нямаше никаква следа от него в базата за издирвани лица, а той още от пролетта кръстосваше националните пътища, без изобщо да се крие.

Той се превръщаше в детонатор на протести, а предстояха проблемните Иркутск и Красноярск, след това Новосибирск, Омск…

Якутът-шаман (също шаманът Саня) не е нито светец, нито бандюга, макар че заедно с него към Москва вървяха персонажи с богат опит от затворите: например, най-близък сподвижник му стана Гарвана – още млад човек и рецидивист от Оренбург. Другояче не можеше и да бъде, като се има предвид откъде и как минаваше шаманът. Нямаше как около него да не се струпат такива отчаяни глави.

Заедно с криминалния елемент има и метафизичен, ако щете, божий: Габишев, по собственото му признание, страдал от психическо заболяване, но се излекувал (ами то такива стават шамани); за едни той е кретен, ексцентрик, градският луд или просто безделник и шут, за други – герой. С две думи, доближава се до ролята, която в средновековна Русия играеха налудничавите. Към техните имена също често добавяха регистрация по местоживеене. Руският народ виждаше в божиите хора до голяма степен същото, което в Централна, Северна и Североизточна Азия виждаха в шаманите: посредници между нас и оня свят.

Якутът–шаман стана явление. Но все още не му достигат някои неща, за да се слее с образа, битуващ в колективното руско самосъзнание: хем не е криминален авторитет, че да отмъсти за народа, хем не е съвсем смахнат. Но наблюдавайки обществения интерес към тази фигура и заявената от нея цел, не може да се отрече очевидното – руското общество търси някой налудничав – хем да разобличава от името на целия народ, хем да въвежда ред в Кремъл.

Царят и пастирът, деспотът и пътникът, голият крал. Това е заветът на Христа – „бъдете като деца”. Ако има някой по-близо до Бога, ако Той приближи някого до себе си, то това са деца или непораснали възрастни. Това е в архетипите, в митовете, в това, от което сме съставени и на което например винаги се е опитвал да разчита Холивуд. Походът на якута–шаман, в миналото метач и заварчик, е засега от никого незаснет във високохудожествен филм, но непременно ще го заснемат. И епизодът, когато властта, почувствала в явлението „шаманът Саня”, че обществото изпитва нужда не само от слабоумен, но и от Емелян[2], и Степан[3] ( или, да речем, от френската Жана или британския Робин), го възпира, ще бъде дори не краят на първия сезон, а краят на първата серия.

Не е прието хората да обиждат слабоумните (а ако щете и преструващите се на такива), още по-малко е прието да ги обиждат царете и още по-малко да насъскват срещу тях опричниците. От чувство за самосъхранение царят би трябвало да се държи по-настрана, а още по-добре – да бяга, защото те понякога притежават насочваща мощ – като престъпна шайка. Понякога и Бог ги пази.

За тези, за които тези думи не са достатъчно рационални, за другите, за които това е мракобесие, езичество, окултизъм, ще напомня, че ние отдавна живеем именно в такава страна и занапред трябва да живеем и да мислим именно в тези категории. Не вярвате ли? Огледайте се: как Русия се изхитри да се превърне в това, което е сега? На какво се крепи този режим? Кое днес не изглежда пълна безсмислица или пълна пелевинщина[4]? Обективната реалност, дадена ни чрез усещанията, не се поддава на логическо осмисляне и рационално обяснение – тези подходи не действат.

Освен това.

Ако тук имаше най-обикновена демокрация и правова държава, съдилища и избори, парламент и вътрешна политика, то шаманът воин Александър Габишев просто нямаше да се появи, а ако се беше появил – нямаше да го забележат.

Но него го има и това е адекватна реакция на кремълския ирационализъм и на камланията[5] на пропагандата. „Магьосникът е внушил своята илюзия за страх, депресия на цялата страна, но бял магьосник, какъвто съм аз, ще успее да прогони това привидение. Политикът тук е безполезен, само магия срещу магия” – обяснява Габишев и сега всички го обсъждат – значи е уцелил. Значи е насочващ, зад гърба му е Бог или народната воля.

Разбира се, не Путин заповяда да бъде прекратен похода на шамана. Системата не работи така – тя се ръководи от принципа „да не би да стане нещо”. Но за държавния глава, за този, който толкова малко се интересува от вътрешната политика и толкова много време прекарва със старците[6], този поход не може да не се превърне в знак.

И ако едната от кремълските кули реагира, без да го усуква – да се пратят автоматчици, то другата вероятно е преизпълнена с размисли. (Такова нещо не се забравя: в Улан Уде роднини на будисткия лама Даши – Доржо Итигелов, погребан през 1927 г. и изваден през 2002 г. (сега е на 167 години), ми показаха на компютър снимка на кремълски фотограф, която никъде официално не е публикувана. На снимката е Иволгинският дацан[7], където от 2002 г. Итигелов седи на трон, и срещата му с Дмитрий Медведев, тогава президент. На снимката Итигелов е с отворени очи. Казвали са ми, че понякога си ги отваря.)

Можем да си спомняме Смутното време, Пушкиновия Годунов или ролята на още един сибиряк – Григорий Распутин, – но като цяло най-прозрачни са аналогиите с края на 80-те на миналия век. Желанието за промени, първите вибрации в застиналата и отдавна вече понамирисваща система, първите вълнения – през пролетта на 1986 г. в Якутск. Сегашната пролет на вълненията също е там, очакванията, както това беше формулирано тогава, че „дълбоката провинция ще спаси Русия”, миньорите, стичащи се към Москва, прекалено развъдилите се секти, езотериката – мистиката – окултизмът, настъплението на маргинализма и диващината…

И ако на московчани може да не им обръщаме внимание – капризничат, пета колона, курабийките на Държавния департамент и т.н., то какво да правим със сибирските, забайкалските мужици? Ами да вземем „Уралвагонзавод”: там са „свои хора” до мозъка на костите, те са образцова путинска Русия – лично владение на „бащицата”, надзиратели по райони и отрасли, отговарящи за събиране на пари от подчинените…

Сподвижниците на Габишев продължиха похода към Москва с искане да бъде освободен и със заявление по YouTube, че ги „води Бог”. На знамената им е изписано „За завръщането на свободата в Русия” и „Пътят на шамана”. Още преди задържането на Габишев, един от спътниците му, читинецът Андрей Дехтярук, се отцепи, организира движението „Свободни хора” и тръгна с тези освободили се хора към Москва отделно от шамана.

Алексей Тарасов

Новая газета, 21.09.2019

Превод от руски Виржиния Томова

–-

[1] „ГАЗель” – руски пътнически или малотонажен товарен микробус.

[2]Емельян – Емелян Иванович Пугачов, предводител на Селската война 1773–1775.

[3]Разин – Степан Тимофеевич Разин – казашки военачалник, оглавил голямо въстание срещу официалната власт 1667 – 1671.

[4]Пелевинщина – по фамилията на писателя Виктор Олегович Пелевин, известен с крайно уединения си начин на живот. За произведенията му е характерна т.нар. „добавена реалност”.

[5] Камлание – инвокация, система шамански ритуали, свързани с изпадане в транс, пеене и свирене на дайре.

[6]Старци – духовни наставници (в православието), обикновено монаси.

[7]Дацан – будистки манастир – учебно заведение (университет у бурятите, отделен факултет – в тибетската традиция).

За автора

Из чуждата преса

Категории