„Колет“ (Colette), 2018, Великобритания/САЩ/Унгария, 111 минути, режисьор Уош Уестморлeнд, продуценти: Елизабет Карлсън, Памела Кофлър, Майкъл Литвак, Кристин Вашон; сценарий: Ричард Глацър, Ребека Ленкиевиц, Уош Уестморленд; оператор Джайлс Натгънс, музика Томас Адес, в ролите: Кийра Найтли, Доминик Уест, Елинор Томлинсън, Фиона Шоу, Рей Пантаки и др. Показан на 4-то издание на фестивала CineLibri
Сред изгледаното засега на CineLibri избрах „Колет“, защото ми е първият филм за тази велика луда глава на Бел епок и след това. Иначе е известно, че са й посветени още два игрални: „Да станеш Колет“ на Дени Хюстън (1991) с Матилда Мей и „Колет“ (2003) на Надин Трентинян с Мари Трентинян, убита по време на снимките.
Спомняте ли си иронично-романтичния филм на Стивън Фриърс „Шери“ с очарователната Мишел Пфайфър (вж. „Култура“, бр. 2 от 2010), показан на предишно издание на CineLibri? Е, той е по произведението на скандалната Колет.
Сидони-Габриел Колет (1873-1954) е смятана за най-значимата писателка във френската литература. Филмът на Уош Уестморлeнд подробно проследява ранните й години. От родния Сен-Совьор в Бургундия 20-годишната Колет (Кийра Найтли) е отведена в Париж от 14-години по-възрастния Анри Готие-Вилар, известен като Уили – писател, журналист, музикален критик (Доминик Уест). Светски лъв, той въвежда красивата си провинциална съпруга сред каймака на парижката интелектуална бохема. Заради брака си с нея е останал без пари. И, надушил разказваческата й дарба, я впряга за писател в сянка – от 1896 Колет под ключ пише серия романи за младата Клодин, влагайки много от собствените си спомени и преживявания. Подписани от Уили, те се превръщат в сензация. Двамата стават най-модната двойка. Колет се чувства ограбена. Бракът им е сложен. В един момент двамата имат обща любовница. Постепенно Колет се еманципира. Амбициозно взема уроци и започва да играе в мюзикхол, в театър „Марини“… По това време се сближава с художничката Матилда де Морни, шестата маркиза дьо Белбьоф, известна като Миси – дребна, срамежлива лесбийка с мъжки костюми (Денис Гуф). Под нейно влияние и Колет се облича така скандално. Страстната им целувка в пантомимата „Египетски сън“ на сцената на Мулен Руж през 1907 предизвиква невъобразима безредица. Колет се развежда с Уили. Започва да издава книги от свое име. За отношението й към преспапиетата само е загатнато – в началото Уили й подарява едно от Париж и в края, когато си опакова багажа, тя му го подава и грижливо си увива друго. За страстта й към старинни преспапиета от френски кристал пише Труман Капоти в „Сбъднати молитви“ – когато я посещава край леглото й, вече на преклонна възраст, Колет му подарява едно. „На мен – тя прокара на светлината една сфера със зелено гущерче вътре и друга с кошничка червени черешки – те ми допадат повече от бижутата или статуетките. От тези кристални вселени звучи нечута музика.“
Старателно биографичен, филмът показва метаморфозата на Колет от невинно създание до сексуална разгулница, от писателска робиня до самостоятелна жена, осъзнала таланта си. Постигната е изкусителната атмосфера на Бел епок с разпасания шик – неслучайно оператор е майсторът Джайлс Натгънс, но и сценографията, и костюмите са класни. Кийра Найтли е фантастична. Пресъздава цялата амплитуда от преживявания на Колет – от момичето с дългите плитки до предизвикателната дама с късата прическа. Тя е и хрисима, и дръзка, и влюбена, и отчаяна, и съблазнителна, и бойна… След като изигра Ана Каренина като капризница в едноименния филм на Джо Райт (вж. „Култура“, бр. 9 от 2013), сега Кийра Найтли е самата стихия Колет.
Режисьорът Уош Уестморлeнд, който е гей, логично акцентира върху лесбийските еротични сцени на Колет – те са далеч по-атрактивни от беглия семеен секс със сладострастника Уили. Но колкото и да се опитва, филмът не съумява да извади пълноценно съдбоносната роля на писателката в борбата за полова равнопоставеност. Остава си на повърхността. Ако си спомняте, горе-долу така беше и във „Все още Алис“ (вж. „Култура“, бр. 9 от 2015), донесъл „Оскар”, „Златен глобус”, BAFTA за женска роля на Джулиан Мур. Той е създаден заедно със спътника на Уестморлeнд Ричард Глацър, починал през 2015. На него е посветен „Колет“.
Що се отнася до писателя в сянка, с тази тема, освен едноименният филм на Роман Полански (вж. „Култура“, бр. 38 от 2010), се занимава и друг от програмата на CineLibri – „Съпругата“ (2017) на Бьорн Рунге по романа на Мег Уолицър. За него – друг път.
А иначе тазгодишният кино-литературен фестивал пращи от филми, събития, гости. Прави впечатление, че в кината „Люмиер“ и „Одеон“ жените са решително по-активната публика на CineLibri.
