Всичко е ясно след онзи вторник, в който вместо футболен мач, видяхме вдигната ръка, имитираща поздрава на идеология, която е нечовешка. Няма какво да кажем! Дори не можем да помолим за извинение, защото знаем, че това е насилие, което не може да бъде извинено.
Кадрите с черните качулки на националния стадион са смразяващи. Но не заради снимките в британската преса, не заради погледа отвън, а заради наеженото говорене у нас.
Най-напред взеха да си мерят расизмите. Сайтовете, които служат като пръскачки на политиката на футболните собственици, напазарували телевизии, обясняват вече седмици, че нашият расизъм не е по-голям от английския расизъм. През 2018 година БНТ и sportal.bg имаха заедно устрем да са „дигитална платформа“, чрез която българските зрители получават най-ценната стока в ефира – мачовете от Световното първенство‘ 2018. След оставката на Борислав Михайлов, многогодишен несменяем шеф на БФС, sportal.bg изпълни пропагандната мантра, която блести с елементарност като всяка пропаганда: всички чужди футболисти, които работят в българския футбол, да бъдат записани и да повтарят, че у нас няма расизъм. Има само една пречка този лозунг да се превърне в истина: у нас и футбол няма, така че няма на кого да повярваме.
Президентът Румен Радев излезе с две ключови послания и едно недоизречено: Недопустимо е народ, спасил всички свои евреи по време на Втората световна война, да бъде обвързван с расизма.
Посланието на президента породи нов проблем. Кой е народът, щом евреите са негови, а не част от народа?
Президентът се възпротиви и срещу намесата на държавата в една независима федерация. После в новините показаха българския премиер Бойко Борисов, който попита журналистите не могат ли да изчакат до следобед. Расизмът трябваше да почака. А следобед премиерът щеше да иска оставката на Борислав Михайлов, шеф на БФС. Прати и ГДБОП, и НАП да правят проверки.
Намесата на държавата в организации, които трябва да бъдат независими, е много сериозен проблем. Но с изказванията си премиер и президент поставиха обществото пред избор: дали да отстъпим правото си на сдружаване за сметка на справянето с расизма. Прехвърлянето на отговорността между институциите доведе до отричането и омаловажаването на проблема с расистките послания в медиите. Друга част от медиите показаха картина по трибуните и улиците на София, във Войводино или Габрово, в която расизмът е превърнат в норма. А и двете основни послания не водят до разрешаване на проблема с расизма. Резултатът е нация в оставка, която иска да бъде велика, докато другите играят футбол.
В Канал 3 Наделина Анева покани министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който коментира и проявите на расизъм. Как реагира журналист, когато в студиото гостът сравнява „протестърите“ с футболни фенове? Какво може да направи журналист, когато представител на държавна институция показва нецензурен жест, за да направи сравненията си. Оня жест, заради който СЕМ глоби БНТ, когато тогава програмният директор и водещ Емил Кошлуков го използва отново във връзка с един протест до сградата на телевизията. Всъщност, журналистът има много голяма власт – властта на жестовете. А жестът да помолиш госта да напусне студиото е много значещ. Слаб, но значещ.
Само че, вместо такъв журналистически знак, видяхме как въпросът за нечовешките послания на стадиона беше употребен за разправа с гражданското общество.
