Сега на австрийския канцлер му остава да си създаде нови врагове

С

Малко преди да навърши 25 години, Себастиан Курц става министър по въпросите на интеграцията, след това – външен министър и лидер на партия, а накрая – на 31 години – канцлер. Политическата биография на Себастиан Курц заслужава само суперлативи. И последната неделя на септември му даде поводи за още гордост, когато с подкрепа от 37.4% бившият канцлер спечели парламентарните избори. В сравнение с 2017 г., неговата Австрийска народна партия си увеличи подкрепата с допълнителни 5.6 процента. На второ място са социалдемократите със само 21.8 процента от гласовете. Никога досега дистанцията между двете партии не е била толкова категорична. Курц не само е победил политическите опоненти, той направо ги е разбил.

Как постигна този успех? През май, в резултат на аферата „Ибиса”1, коалицията му се разпадна. Но аматьорското поведение на бившия коалиционен партньор не засегна Курц. И предварителните проучвания показваха, че продължава да се радва на висока подкрепа.

Иначе Курц е политически авантюрист. През 2017 г. той и едни от неговите верни хора изнервиха до такава степен тогавашния лидер на Австрийската народна партия и вицеканцлер Райнхолд Митерленер, че през май 2017 г. го принудиха да се откаже и от двата поста. Митерленер, който до този момент се бореше за народна партия с повече жени, с повече млади хора, с по-либерални идеи, при последната предизборна кампания се появи в рекламните клипове на социалдемократите.

Курц, който по време на Митерленер бе външен министър, пое партията след него и я оформи по свой образ и подобие. Даде й ново име, като на изборите се яви като „Нова народна партия, списъкът на Себастиан Курц”. Вярно – ход суетен и самолюбив, а освен това и рискован. Основният въпрос бе как биха реагирали осъзнатите поддръжници на Австрийската народна партия. Курц вдигна мизата, защото коалицията със социалдемократите се разпадна и той поведе първата си предизборна кампания като водещ кандидат.

През 2016 г. кандидатът за президент на Австрийската народна партия не успя да стигне до балотаж. При предварителните проучвания за парламентарните избори в началото на 2017 г. Партията на свободата на Австрия бе на предни позиции, Социалдемократическата партия на Австрия – на второ място, а Австрийската народна партия изпадна от класацията и по много неща заприлича на вицеканцлера Хайнц-Кристиан Щрахе. Но Курц обърна тенденцията. Той отцепи от гласовете на десните популисти, като започна да говори по техните теми и да се представя като пазач на „Балканския път“2. С това триумфира на изборите и сключи коалиция с десните популисти.

Много възможности, но нито една лесна

И сега, две години по-късно, ставаме свидетели на още една изненада. Никой не вярваше, че Австрийската народна партия ще спечели. Дори партийните лидери са много учудени. „Нямам думи“ – казва Курц пред свои симпатизанти около час, след като са обявени първите предварителни резултати. „Очаквахме добър резултат, но чак такъв не сме предвиждали.“ Следват оглушителни аплодисменти в партийния щаб на партията, наела изискания салон „Хюбнер“в централната част на Виена. Курц се опитва да не изпада в триумфиращо настроение: „Ще се отнесем много внимателно към оказаното ни доверие“.

Изборната победа говори ясно за едно – следващият канцлер отново ще се казва Курц. Това е сигурно. Но пред него стои деликатната задача: да си намери коалиционен партньор. По време на предизборната кампания той не дава знак, че има предпочитания към някого – по-скоро е готов за всякакви варианти и в интервю за ORF коментира, че ще се обърне към всички парламентарно представени партии. В предизборната вечер обаче не става ясно кой с кого ще управлява.

Ето защо разглеждаме поотделно възможните коалиции – дали тя ще бъде синя, червена, зелена или коалиция тип „Ямайка“3?

Продължаване на коалицията с Партията на свободата на Австрия

Плюсове: По отношение политиките, както показва досегашното управление от година и половина: сините (синьото е цветът на Партията на свободата на Австрия) и тюркоазените (тюркоазеното е цветът на Австрийската народна партия) работят много добре заедно. Курц знае това и десните популисти проведоха много активна кампания, за да си запазят ролята на младши партньор. Но сега, имайки предвид сериозната им загуба4, Курц може да им диктува голяма част от своя дневен ред и да им отнеме важни министерства.

Минуси: Вече ORF разпространи информация, че само една трета от поддръжниците на Австрийската народна партия биха подкрепили подобна коалиция. Техният брой е значително по-малък в сравнение с данните отпреди две години. От друга страна, след скандала с аферата „Ибиса”, Партията на свободата на Австрия смени част от фигурите по върховете си. Въпреки това, загубите от накърнената й репутация са огромни. Повторна коалиция с партията, свързвана с аферата „Ибиса“, може да хвърли сянка върху имиджа на Курц, който държи да е мистър „Безупречност“. Особено, след като и Партията на свободата на Австрия не може да се разглежда като стабилен партньор. Има данни, че бившият й партиен лидер Хайнц-Кристиан Щрахе го заплашва изключване, тъй като са разкрити щедри преводи по разплащателната му сметка (два дни след тази публикация Щрахе обявява официално, че се оттегля от политиката – бел. ред.). Неговото напускане може да разцепи партията по същия начин, по който тя се разкъса в началото на хилядолетието в резултат на пропъждането на Йорг Хайдер5. Една бъдеща коалиция с Партията на свободата на Австрия може бързо да доведе до нови избори.

Голяма коалиция

Плюсове: Чисто аритметично, това ще доведе до голямо мнозинство в парламента. По време на предизборната си кампания социалдемократите горещо обещаваха, че ще направят всичко по силите си да не управляват заедно Австрийската народна партия и Партията на свободата на Австрия. Ето защо, те ще приемат да влязат в голямата коалиция, особено след като бъдещото участие в управлението ще спаси лидерката на партията Памела Ренди-Вагнер от поемане на отговорност след поражението6.

Минуси: В Австрия често се сформират големи коалиции, но те изхабяват партиите. Последната голяма коалиция се провали през 2017 г. Тогава реално двете големи партии бяха разделили помежду си страната и на този принцип си бяха разпределили и политическите назначения. Мнозина видяха в това причина за възхода на десните популисти.

Съюз със Зелените

Плюсове: Това би било нещо съвсем ново. Никога досега Зелените не са управлявали на национално ниво. Но те са готови да бъдат партньори в правителството, особено след като Курц обяви в предизборната си кампания, че ще работи в защита на климата. Курц може да продължи да изгражда митологемата – канцлерът на новото начало. Дали аферата „Ибиса“ ще произведе еко-канцлера? Според някои, Курц е не само политически и идеологически гъвкав, той е и опортюнист. Освен това е винаги по-лесно да работиш в коалиция на победители, отколкото с партньор с разклатени позиции, каквито са и Партията на свободата на Австрия, и Социалдемократическата партия на Австрия. А и още в изборната нощ сред съпартийците на Курц се чу, че най-вероятният вариант е коалиция със Зелените:

Минуси: В ядрото си и Зелените, и Австрийската народна партия се колебаят дали да поемат заедно управлението. По отношение политики, между двете партии има огромни различия, макар и те да не са чак толкова фрапантни, каквито бяха преди две години по най-спорния проблем – бежанската политика. Различия има и в сферата на икономическата политика, при която Австрийската народна партия следва неолиберален курс. Освен това, мнозинството им в парламента ще бъде твърде крехко. Не на последно място, сред Зелените има няколко „фундаменталисти“, които могат бързо да блокират работата на правителството.

Управление със Зелените и партия „Нова Австрия“

Плюсове: Според социологическо проучване на ORF, „Нова Австрия“ се ползва с най-голяма подкрепа като евентуален коалиционен партньор на Австрийската народна партия. Но това, разбира се, не е достатъчно. Като политики, тази тристранна коалиция би била тип „Ямайка“: И Австрийската народна партия, и „Нова Австрия“ са за либерален курс по отношение на икономиката. Зелените и „Нова Австрия“ имат сходни виждания за социалната политика. И ако Австрийската народна партия се страхува от съюз с левите Зелени, то тя би могла да разчита, че един трети коалиционен партньор ще стои между тях и няма да сближава позициите им. Освен това, и „Нова Австрия“, също като Зелените и Австрийската народна партия, се явява победител на тези избори (тя печели 2.8% повече и увеличава депутатите си с петима в сравнение с миналите избори – бел. ред.).

Минуси: В действителност, такъв съюз не би зависел кой знае колко от гласовете на „Нова Австрия“. Нейната тежест в управлението би била незначителна. Ето защо не може да се твърди със сигурност, че тя ще участва в коалицията. Освен това, защо им е на Зелените да приемат един, според тях, излишен коалиционен партньор, ако влиянието им в съюз с двама участници е определено по-голямо?

Все пак, решението зависи от Себастиан Курц и от тежките преговори, които му предстоят. Едно е сигурно – каквото и да е то, част от неговите избиратели ще бъдат изплашени.

Фердинанд Ото

Цайт, 29.09.2019

1Тайно заснета среща в къща в курорта „Ибиса” между вицеканцлера Хайнц-Кристиан Щрахе с непозната дама – мнима племенница на руски олигарх, на която обещава да спечели обществени поръчки при условие, че тайно финансира крайнодясната му партия.

2 „Балканският път“ на мигрантите започва от Турция, преминава през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и стига до Германия.

3Коалиция тип „Ямайка“ – заради броя на цветовете на знамето на Ямайка се приема, че тя ще се състои от три партии – християндемократи (Австрийската народна партия), Зелени и либерали (партия „Нова Австрия“).

4Партията на свободата на Австрия губи 9.8% в сравнение с миналите избори и сега ще е с 20 депутати по-малко.

5Йорг Хайдер подава оставка като лидер на партията заради крайнодесните си възгледи и остри изказвания, възприемани като антисемитски и неонацистки.

6 Австрийската социалдемократическа партия печели на изборите 21.2%, което е с 5.7% по-малко от предишния път. Тя ще влезе с 40 депутати в парламента, което е с 12 по-малко в сравнение с предните избори.

За автора

Из чуждата преса

Категории