Интегрална екология, екофашизъм… История на екологиите на идентичност

От XIX век насам десните партии с по-твърди възгледи се позовават на „защитата на територията“, за да оправдаят отхвърлянето на чужденците и желанието си да запазят „природните закони“. Идеи, разпространени във Франция, най-вече от новата десница и от някои католици – традиционалисти, които проповядват така наречената„интегрална екология“.

„Пренаселеността е причина за унищожаването на околната среда, а свръхнаселението се дължи на имигрантите“ – така накратко може да се преразкажат убежденията на Брентън Тарант и Патрик Крузиус, които за период от по-малко от шест месеца извършват два атентата, отнели живота на много хора. Първият е от 15 март в Крайстчърч, Нова Зеландия, в няколко джамии в града; вторият – от 3 август в Ел Пасо, Тексас, в супермаркет, посещаван от испанци. Общото между Тарант и Крузиус е, че и двамата терористи вярват в теорията за „Голямото заместване“. Тя гласи, че тече умишлен процес, при който на мястото на бялото население идва мигрантско население. Самите Тарант и Крузиус се самоопределят като част от движението на „екофашистите“.

Какво е „екофашизмът“? „Така, както го разбират двамата убийци, терминът „фашизъм“ не се отнася до режимите, съществували в Италия и Германия през 30-те години на миналия век, а до визия за света“, обяснява Жером Жамен, политолог и преподавател в университета в Лиеж (Белгия).

Според тази визия, природата е враждебна среда, в която отделните групи хора действат като глутници: всяка етническа група (или нация, или цивилизация) трябва да се защитава от останалите, с които е в постоянна конкуренция. Към този „естествен“ закон (законът, че оцелява винаги по-силният) сегашната епоха прибавя и екологичния натиск, и свързаните с него миграционни предизвикателства.

„Следователно, за екофашиста е важно да се наложи монопол и да се защитят малкото останали територии, където все още може да се живее, и да се започне борба срещу ордите мигранти, които бягат от негостоприемните територии“ – добавя Жером Жамен в качеството си на тънък познавач на екстремисткия тип говорене.

Безпрецедентен резонанс в социалните мрежи

Това идейно течение, формулирано по такъв радикален начин, има малко заявили се последователи. И дори и социалните мрежи да му осигуряват безпрецедентен отзвук, дори и някои сайтове, привърженици на фашистки идеи, открито да се застъпват за решаване на екологичните проблеми с геноцид, „от доктринална гледна точка и правейки преглед на традиционната фашистка литература, екофашизмът има незначително влияние“, твърди Жером Жамен.

Освен това, често пъти, когато се фокусираме върху екстремисткото говорене, не виждаме голямата картина. Това фокусиране ни пречи да видим развитието на едно идейно течение, по-разпространено, но също толкова смущаващо, наречено „интегрална екология“ или „дълбока екология“. Това са термини, чието оцветяване в зелено скрива идентичностната им и антимодерна идеология, която все повече захранва западната радикална десница.

Но ако и в играта на политическите съюзявания екологичната кауза да е поставяна традиционно вляво, то не от вчера крайната десница има отношение към екологията и поддържа връзки с организации, които я защитават. Във Франция тези връзки са осъществени още през 70-те години на ХХ век и по-специално чрез Групата за проучвания и изследвания на европейската цивилизация (в Гърция) и чрез новата десница. Това ново течение в политическата мисъл, създадено от френския философ Ален дьо Беноа през 1969 г. и оказало влияние в редица европейски държави, не само във Франция, през 80-те години на миналия век, съчетава в себе си традиционните теми на десницата с идеите на екологизма.

По този начин то възстановява връзката с една консервативна линия в екологията, която датира от XIX век и чийто основен фокус е в Германия от времето на контрареволюционната и антипросвещенска реакция в лицето на общокултурното движение – романтизъм. Много преди установяването на нацисткия режим има двама мислители, представители на пангерманското движение, на които дължим запазеното централно място на природата в утвърждаването на германския национализъм. Това са Ернст Мориц Арнт (1769-1860) и Вилхелм Хайнрих Рил (1823-1897).

Изследователката Валери Шансиго, която се занимава с история на науката и околната среда, ни припомня, че и Ернст Арнт, и Вилхелм Рил обявяват, че „загубата на връзката с природата е една от причините за израждането на германския народ“. Прославяйки селячеството и германската провинция, те осъждат индустриализацията и отхвърлят градовете – „места, където човек е под въздействието на вредни влияния, например, на социалистическите движения и на еврейската конспирация“. При това, те използват типичните формулировки на крайната десница, пише Валери Шансиго в книгата си „Битките за природата“¹ .И в крайна сметка, и Ернст Арнт, и Вилхелм Рил развиват „национализъм, който отхвърля чужденеца и идеализира вдъхновения от природата мистицизъм“.

Теориите на Ернст Арнт и Вилхелм Рил ще се радват на добър отзвук през втората половина на XIX век благодарение на развитието на движението völkisch (като преводът на думата означава нещо средно между „народен” и „етнически”), което подчертава особения характер на германския народ и подкрепя традициите му. В същото време, през 1866 г. германският биолог Ернст Хекел доразвива термина „ökologie“, за да може да опише с него науката, изучаваща връзката между организмите и средата, в която живеят. Той е и един от първите учени, които предлагат класификация на човешките раси и насърчават социалния дарвинизъм: политическа доктрина на еволюционизма, според която водената между хората борба за живот е естествено състояние на социалните отношения – възглед, който скоро ще прокара пътя на евгениката и нацизма.

Каква част от това наследство откриваме в идеологията на новото дясно? Според Стефан Франсоа, историк на идеите, член на изследователската организация „Група – дружества, религии, светски култури“ (към Практическото училище в сферата на висшето образование в Националния център за научни изследвания – CNRS – към Парижкия университет), това течение във френската радикална десница, позволило „да се разпространява и аклиматизира твърде екологичното говорене с туширащ ефект спрямо другите тенденции в крайната десница“, разбива идеята за интегралната екология на няколко теми.

„Една от най-важните теми, която ще разгледам като първа, е свързана с идеята населението да се мисли като етнически групи, които си разделят територии с желанието да ги превърнат в своя собственост“, уточнява Стефан Франсоа. В този смисъл, тяхната екология е екология на популациите, която се ръководи от един вид миксофобия (страх от смесване – бел. пр.). С други думи: от ужас да не бъдат смесени различни групи хора, тъй като това би довело до загуба на чистата проба идентичност/идентичностната чистота в родословието.

Втора голяма тема: „отхвърлянето на либералното общество – и следователно, на прогресизма – и на капитализма“. Новата десница, която по-специално се вдъхновява от немския философ Мартин Хайдегер (1889-1976), защитава неопаганистки подход, който почива на принципа да се отхвърлят монотеистичните ценности и догми в полза на пантеистичната или политеистичната визия за света. Двете теми водят до „дълбоката екология“, както я определя норвежкият философ пантеист Арне Нес (1912-2009): това е радикална тенденция, която се противопоставя на „повърхностната екология“ (shallow ecology) – онази, която се ограничава само до това да съчетава притесненията за екологията с промишленото производство, без обаче да поставя под съмнение фундаментите, на които стъпват обществата ни.

В началото на ХХI век към тази „зелена“ тенденция във френската радикална десница се прибавя още една, която вече не защитава идеята за „дълбоката екология“, а за „интегралната екология“. И докато новото дясно ясно заявява своя езически светоглед, то тази, напротив, черпи вдъхновение от традиционния католицизъм. Неговите говорители са млади, ултраконсервативни и с твърде много дипломи: Йожени Бастие – журналистка във Figaro Vox, Мариан Дюрано – есеист, и Голтие Бес дьо Берк, съинициатор на движението на „Бдящите“, което възниква през 2013 г. като резултат от La Manif pour Tous².

Те развиват своите идеи в тримесечното списание Limite, създадено през 2015 г. Подзаглавието му гласи: „Списание за интегрална екология“. Тяхната идеология мощно губи популярност и няма боята на идентичността, оцветяваща идеологията на новото дясно. Освен това, идеологията им е по-близка до тази на папа Франциск, който също проповядва интегралната екология в енцикликата си от 2015 г. „Laudato si“³.

Според Жан-Луи Шлегел, съдиректор в списание Esprit, „основните белези на тяхната идеология са свързани с един войнстващ призив за ограничаване (за поставяне на граници), следователно, те критикуват свръхпроизводството и консуматорството, а освен това отхвърлят техническия интервенционизъм върху човешката природа“.

Шлегел, който освен това е и социолог на религиите, посочва в своя статия, озаглавена „Границите на границата“ (публикувана в Esprit в броя от януари-февруари 2018 г.), че съхраняването на „човешката природа“ е също толкова важно, колкото и опазването на околната среда и климата. По същия начин и „интегралният феминизъм“, проповядван в Limite, се превежда като отказ от всякакъв вид неестествени контрацептивни методи и като отричане на „фалшивата еманципация“ на жените, гарантирана им от хапчето „антибебе“ и възможността да работят наравно с мъжете.

„Въпросът е да бъдете „консервативни“, но по автентичен начин, цялостно, радикално. Както в ежедневието, така и в обществените битки: консервативни по отношение на планетата във всичките й измерения, но също така консервативни спрямо човешкото тяло, семейството, живота в дома, в местната общност“, обяснява Жан-Луи Шлегел.

Той отбелязва и че Limite, чиито създатели се обявяват срещу противопоставянето на десните срещу левите и обратното, е политически „неясен“. За илюстрация Шлегел дава следния пример: това, че в статия в La Croix Голтие Бес, човекът, измислил философията на Limite, се колебае кого да избере на балотажа на президентските избори през 2017 г. – дали г-жа Льо Пен или господин Макрон – давайки шансове на последния, но по такъв начин, че намеква, че най-вероятно ще избере първата, говори много за границите на неполитическата радикализация.

Но независимо дали става дума за неопаганистко народно разбиране или за консервативна елитарна тенденция сред католиците, екологията обещава успехи на намиращите се отдясно на политическата шахматна дъска. „За тези антимодерни субекти екологията днес е истинска манна небесна”, отбелязва френско-швейцарският философ Доминик Бург (от Лозанския университет). Позволява им да се обновят, повторно да се заявят и отново да придобият значение. „Екологията на тези втвърдени десни субекти им позволява да облекат в зелено носталгията по един затворен и традиционен свят – свят, който зачита регионалните и културни особености. Като тук изключваме случаите, в които тя оправдава антимиграционното или ксенофобско говорене.

Нито „Макдоналдс“, нито кебап

Политологът Жером Жамен, който се интересува какви са аргументите на движението за идентичност в югозападна Франция, е забелязал, че някои активисти отхвърлят заведения тип „Макдоналдс“, както и всичко, което може да се свърже с кухнята от Близкия Изток – тип кебап и дюнери. „За тях това са двете страни на една и съща монета, на един и същ проблем“, обяснява Жамен. За тях „Макдоналдс“ е символ на нездравословна храна, на глобализация, на унищожаване на френската почва; и кебапът също – и той е нездравословна храна и се свързва с глобализацията, а освен всичко друго и с ислямизацията.

Те ядат местно говеждо месо и купуват продукти директно от производителя, като поддържат така наречените „къси вериги на доставка на храни“, като твърдят, че по екологични причини се борят за земята си. Но когато задълбаем по-навътре в темата, много бързо осъзнаваме, че мерките се предприемат в защита не на природата, а на човешките популации. Защитата на околната среда се превръща в аргумент, който обхваща какво ли не и около който се събират много и различни интереси. До степен, че партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен, която дълго време се цупеше по темата за екологията, направо я „окупира“ тази пролет по време на европейските избори. Първият й подобен опит бе на изборите за президент през 2012 година.

Политическата сила „Национален сбор“, предвождана от есеиста Ерве Жювен, националист и консерватор, адепт на теорията за „Голямото заместване“ и представян за новия intello écolo („зелен интелектуалец“) на партията, не престава да възхвалява достойнствата на „локализма“ – една апология на „късите вериги на доставка на храни“, зад която се прави опит да се скрие (доста нескопосано) отхвърлянето на чужденците и мигрантите. В началото на април в интервю за BFM TV Ерве Жювен бе по-конкретен в позицията си – по думите му, „всеки еколог знае, че една сложна жива система не може да оцелее, ако срещу нея има агресивни видове – нашественици“. Според Жювен, такива нашественици са „глобалната финансова система“, „голям брой неправителствени организации“… и „масовата миграция“.

„Национален сбор“ отскоро заема твърди позиции в защита на екологията, обвързвайки я с въпроса за границите и националната идентичност – нещо, което звучи направо смешно, тъй като екологичният въпрос, като всички големи проблеми на съвремието ни, е глобално предизвикателство“, казва Доминик Бург. И, като главен редактор на списанието La Pensée écologique, чийто последен брой е посветен на темата „Авторитаризъм и екология“⁴, продължава, като казва, че в този контекст „Национален сбор“ прави изключение. За да бъде по-ясен, Доминик Бург обяснява: „Защото, ако в момента в различни части на света ставаме свидетели на възхода на авторитарни и популистки режими, то забелязваме, че тяхната запазена марка обикновено е да отричат климатичните промени, а в по-широк смисъл – екологията“. Такъв е случаят с Доналд Тръмп в САЩ, с Жаир Болсонаро в Бразилия, с Матео Салвини в Италия, с „Алтернатива за Германия“, с Путин в Русия и с почти всички крайнодесни партии в Европа“. Ето защо той, като изследовател, изобщо не вярва, че може да се появи истински екофашистки режим – в смисъла на „зелена диктатура“, която единствена би могла да взима мащабни политически решения, твърде рестриктивни – такива, каквито се налагат от спешната екологична ситуация.

„Причините, поради които демокрациите се затрудняват да отговорят на екологичните предизвикателства – да прегърнат лишенията днес, за да имат ползи в бъдеще – правят още по-малко вероятно да се появи една изпреварваща екологична диктатура, замислена да спести на човечеството всякакви бъдещи злини“, казва Доминик Бург. В крайна сметка, диктаторът няма никакъв интерес да предприема твърде непопулярни мерки… И демократичните режими, чиито лидери трябва да бъдат посочени в резултат на парламентарни избори, не проявяват ни най-малък интерес към подобни решения. Големият риск е, че ако човечеството не реагира навреме (тоест, през следващите десет години), климатичните катаклизми неимоверно ще се усилят.

Ако това се случи, ще имаме основание да очакваме да се развият авторитарни режими: те ще защитават елита от тълпата, а за да не се разпадне целостта на социалното тяло, изправено пред кризата от недостиг на ресурси, ще разполагат, където се налага, орди мускулести представители на реда. Перспектива, която бихте могли да си представите, ако сте гледали филма „Зеленото слънце“ (1973) на американеца Ричард Флайшър.

Питате се за какво е сценарият ли? Поради глобалното затопляне, хората са изчерпали природните си ресурси. И докато малка част от милиардерите са успели, в някаква степен, да запазят нормалния си начин на живот, то останалото население, изпаднало в бедност, се изхранва при изключително рестриктивни условия, наложени му от един надзираващ го авторитарен режим. Който е ни повече, ни по-малко фашистки. Филмът е създаден през 1973 година, но действието се случва… през 2022 година.

Катрин Венсан

Монд, 4.10.2019

Превод от френски Иван Николов