„Паразити“ (Parasite), 2019, Южна Корея, 131 минути, режисьор Пон Джун-хо, продуценти: Йон-хуан Чан, Пон Джун-хо, Ян-нон Мун; сценарий: Джин Вон Хан и Пон Джун-хо; оператор Кун-По Хон, музика Джаели Джун, в ролите: У-сик Чои, Кан Хо Сон, Со-дам Пак, Сон-кюн Ли и др. Награди: „Златна палма“ от Кан, награда на публиката от Fantastic Fest, най-добър филм от Сидни и др.
На петото издание на CineLibri южнокорейският филм „Изпепеляване“ (2018) на Лий Чанг-донг получи Голямата награда. Създаден по разказа „Горящият хамбар” на Харуки Мураками от сборника „Изчезването на слона”, той доста се различава от оригинала. Но и като прозата на японския писател, излъчва дифузна поетичност и визуална красота. Мен обаче филмът, за разлика от разказа, ме остави равнодушна. Но се радвам на разпространителите на „Изпепеляване“ Христо Христозов и Петър Тодоров (особено на Христо) – рекламната стратегия на филма е и активна, и интелигентна. Дано повече хора го видят. Пък и е първият южнокорейски арт филм с дистрибуция (досега е разпространявана само приключенската комедия „Добрият, лошият и странният“ на Ким Джи-Ун през 2009 г.). Каквото сме видели от тази свръхинтересна кинематография, е само по фестивали и най-вече на София филм фест.
Но сега на фокус ми е друг филм от азиатската страна – „Паразити“. Той е първият южнокорейски със „Златна палма“. Още повече, че през 2019 се чества 100-годишнината на корейското кино.
Няма интернет в душния сутерен на семейство с младеж и девойка. Всички са безработни. Опитват се да оцеляват, сгъвайки кутии за пици. Издънват се. В един момент улавят чужд сигнал и тутакси се взират в телефоните. Някакъв тип пикае пред прозореца им. Точно тогава пристига приятел на сина. Носи вкаменелост в сандъче. Моли го да стане учител по английски на момиче от богато семейство, за което иска да се ожени, като се върне. Речено-сторено. Младежът фалшифицира университетска диплома, отива в огромната, дизайнерски декорирана къща с разкошна градина. Тази къща, както му обяснява икономката, навремето е била собственост на именит архитект, заминал за Париж. Той се харесва и на девойчето, и на майката. Семейството има своенравно синче, преживяло тежък уплах. На младежа му хрумва идея и сюжетът се завърта. Сестрата е родена актриса. Бедните постепенно се настаняват у богатите. Но не щеш ли, в дома имало скривалище. И настава ужасяващ обрат. Смърт, кръв, гадост, бягства, изчезване… На финала младежът обещава на баща си да купи някой ден богатската къща. Ще му се…
Филмът започва и си тече като ведра социална драма. Изведнъж завива към хорър. И не изпуска смеха – доста от ситуациите са колкото драстични, толкова и комични. Честно казано, на мен не ми беше особено смешно. Филмът изследва съвременното живеене през семейства, свързани с престъпване на нормите. Бедните са трудолюбиви и изобретателни, богатите – щедри и наивни. Но бариерите са факт. Обонянието си казва думата. Няма измъкване от миризмата на мизерия.
Макар и въздълъг, филмът е изграден стройно. Не доскучава. Заснет е майсторски експресивно, операторът си играе със светлината и полутоновете, музиката завива и към опера, а актьорите са чудни – и бащи, и майки, и деца, и икономка… Безспорно „Паразити“ е интересен и със социален нерв, но не е на равнището на ярките филми на Ки-юн Ким, Ким Ки Дук или Пак Чан Ук. Както казва в интервю Пон Джун-хо, „Моето ноу хау е многото кръв от нищо. Животът е кръв. Изяждат те, ти изсмукваш нечия енергия… Всички са виновни, всички са паразити“. Думите му ме успокоиха, защото все се чудех кои са точно паразитите. Филмът се вписва в световната тенденция „деца, по-умни от родителите“; и без да е кинематографично откритие, се помни.
Преди да гледам „Паразити“, изчетох доста текстове за него и натрапчиво се повтаряше, че бил доста близък с „Джебчии“ на Хирокадзу Коре-еда – миналогодишния носител на „Златна палма“. Приличат си по това, че са азиатски, по линията на бедността и по волята за оцеляване. Различни са и сюжетите, и режисьорските стилове. Прочее, на Киномания ще дойде първият филм на Коре-еда, заснет извън Япония и на чужди езици (френски и английски) – „Истината“ с Катрин Деньов, Жюлиет Бинош и Итън Хоук. Нямам търпение да го видя.
Що се отнася до „Паразити“, той е продаден в 192 страни, но е неизвестно кога ще бъде показан у нас. Вероятно на София филм фест 2020.
